Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 04.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, ІV наказателен състав в публично заседание на 27 март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря В.Младенова като разгледа докладваното от

съдията Александрова АН дело 680 по описа за 2017 г.и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 32-0000366/29.11.2017 г. на и.д.Началник отдел на ОО "АА" - Монтана на М.Н.М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание  чл. 93в ал.15, т.2 от ЗАвтП и глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93в, ал.15,предл.2 от ЗАвтП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява , а  изпраща представител – адв.А.Л.. В самата жалба и в.з. доразвива доводите по същество относно незаконосъобразността на атакуваното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното Наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 01.11.2017 г. около 10.30ч. на път 11 при разклона за с. Септемврийци,жалбоподателя като водач на влекач "ДАФ ТЕ 48 ХС", от категория №З,оборудван с аналогов тахограф VDO 1318.27, видно от протокол за контролна проверка № 004112821.08.2017г., с рег.№ *** и прикачено полуремарке Шмитц С01 с рег.№ ***, извършващ обществен превоз на товари/тор/, видно от товарителница № 0001799/01.11.2017г., представящ заверено копие № 133700004 към лиценз на ЕО от 19.11.2014г. по Маршрут Лом-Тополовец , видно от пътен лист №0005479/01.11.2017 г.  допуска следното нарушение:

    1.Водачът не е попълнил мястото на приключването на използването на тахографския лист за 31.10.2017г.

 2. Водачът не е попълнил датата на приключване на изпълзването на тахографския лист за 31.10.2017г.

Проверявящите счели, че това е нарушение на чл. 34, §. 6, буква "б" от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 и му съставили АУАН. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е оспорил констатациите, а отразил единствено, че е забравил да впише изискуемата се информация.

Въз основа на него, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

Липсата на спор относно фактическата обстановка предопределя възприемането й от съда като достоверна, а и същата се потвърждава от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е извършил нарушението посочено в АУАН и НП. Същият не е оспорил това нито при съставяне на акта, нито в хода на съдебното производство.

Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил деяние, което макар и да съставлява нарушение, е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗАвтП и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административно-наказателна санкция.

Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

 

 

 

 

Съдът намира, че в хода на административното производство не е бил приложен правилно материалния закон.

 

 

 

 

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълг.н.д. № 1/2005 г. на НК.

Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност.

При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатирания пропуск – не попълване на дата и мястото на приключване на използване на тахографския лист следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя. При извършената цялостна проверка друго нарушение не е констатирано. Всички останали тахографски листя представени по време на проверката са изрядно попълнени. Жалбоподателят не е системен нарушител на ЗАвтП. Видно от представената справка на л.14 има едно единствено наказание за нарушение през 2017 г. Това нарушение не може да има за последица укриване на изискуемата се по закон информация, още повече, че от самата обстоятелствена част на НП се установява, че всички останали реквизити са попълнени на тахограхския лист. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая неизпълнението на задължението по на чл. 34 §. 6, буква "б" от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 не само, че не е увредило, но дори не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В този смисъл е и практиката на АС-Монтана – Решение 624/30.11.2016 г. по КАНД № 535/2016 г., както и Решение № 424/17г., и Решение № 491/17г.,и Решение № 443/17г.

Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Водим от горните съображения , съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 32-0000366/ 29.11.2017 г. на Началник отдел на ОО "АА" – Монтана, с което на М.Н.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание  чл. 93в ал.15, т.2 от ЗАвтП, и глоба в размер на 500 лв. на осн.чл.93в,ал.15,т.3 от ЗАвтП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: