Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 30.04.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря В. Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова АНД № 117/2018 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0294-000145 от 16.02.2018г Началникът на сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на А.В.И. ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят , който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв.К.Г. навежда правни доводи, че извършеното от него нарушение представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и административно-наказващият орган не е следвало да му налага административни наказания. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна , не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт бл.№0286719 от 12.01.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 15,00часа в гр.Вълчедръм, на ул.България в посока центъра на града, жалбоподателят А.И. като водач е управлявал л.а. „Фиат Пунто“с рег.№ 051М300, собственост на А. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Монтана, като МПТ-то не е регистрирано по надлежния ед. Образувано ЗМ 27818г. по описа РУ Лом, съставен АУАН по чл.100,ал.1,т.1 ЗДП.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител И.Л.Б. и свидетеля Любомир Г.Ч., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Б. и свидетеля Ч. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението на 12.01.2018г дежурейки по безопасността на движение в гр.Вълчедръм са извършвали проверка и са спрели за проверка л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№ 051М300, МПС-то е собственост на А. Б. от гр.Монтана, но е бил управляван от жалбоподателят , имал е регистрационни табели, но с изтекла валидност- до 11.01.2018г. Според показанията на актосъставителя и свидетеля при извършената проверка било констатирано, че автомобилът е управляван от жалбоподателя и че автомобилът е бил с ре.табели с изтекла валидност. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя и свидетеля , тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалпоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящото производство е възразил срещу констатацията за управление на автомобила с регистрационни тебели с валидност до 11.01.2018г. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят не е доказал, че управляваният от него автомобил е бил регистриран.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят У.Ю.Х. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ 051М300, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство с налагане на административни наказания на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е съобразил всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя И. минималните предвидени в закона административни наказания, а именно – глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Според съда тези наказания в своята съвкупност и кумулативност съответстват напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и са съобразени както с мотивите за извършване на деянието – управление на лек автомобил , така и с обстоятелството, че нарушителят има множество наказания по ЗДП.

В тази насока са неоснователни наведените от жалбоподателя и от процесуалния му представител адв.К.Г. *** правни доводи, че извършеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП представлява маловажен случай по чл.28 б”А” от ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието маловажен случай и по отношение на този израз разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препраща към приложение на разпоредбите на Наказателния кодекс. Понятието „маловажен случай” на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административни нарушения, от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН. Осъщественото от жалбоподателя А.И. административно нарушение е формално, като без значение е времетраенето на управление на автомобила и мотивите за това управление. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 б”А” от ЗАНН. Съдът не направи фактическа констатация относно наличието на обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние от типичната за този вид административно нарушение. В тази насока съдът счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.01.2018г, постановено по бързо производство №27/2018г по описа на РП-Лом, с което е прекратено наказателното производство по посоченото незабавно производство водено срещу жалбоподателя за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, е законосъобразно и обосновано. В посоченото постановление на РП-Лом за прекратяване на наказателното производство срещу жалбоподателя за същото деяние са изложени изчерпателни съображения за малозначителността по смисъла на чл.9 ал.2 от НК на извършеното деяние. Недопустимо е същите обстоятелства, които вече са взети предвид от прокурора при неговата преценка за липса на престъпление, извършено от жалбоподателя И., да бъдат преценявани от административно-наказващият орган, респ. от съда, и да обусловят квалифициране на извършеното административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП като маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. Отчитайки публичния дебат по въпроса за управлението на МПС без регистрация и без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като средство за извършване на административни нарушения по ЗДвП и като средство за извършване на всяко умишлено престъпление от особената част на НК, в това число и на престъпление по Глава ХІ, Раздел 2 от НК „Престъпления против транспорта и съобщенията”, съдът счита, че целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение, каквато е единствената възможност по чл.28 б”А” от ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д. № 1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице, следователно това не е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със Закона.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0294-000145 от 16.02.2018г на Началника на сектор към ОДМВР Монтана, ЛУ Лом, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на А.В.И. административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Монтана в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: