Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом , 25.05.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, в открито съдебно заседание от 25.04.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2964 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 143 СК.

Предявени са искове от М.К.А., ЕГН **********,***, срещу Г.К.Т., ЕГН **********,***, за родителски права, режим на контакти и издръжка.

Твърди се в и.м., че от фактическото си съжителство страните имат шест деца: В.Г.К., Е.Г.К., Н.Г.К., П.Г.К., Г.Г.К. и М.Г.К..

Страните се разделили преди десет месеца като децата са при ищцата, а бащата почти не контактува с ищцата и децата, не плаща издръжка, само тя се грижи за тях, настанили се били при отец Иван.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1. Да предостави на майката, М.К.А., упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца: В.Г.К., Е.Г.К., Н.Г.К., П.Г.К., Г.Г.К. и М.Г.К., да бъде определено местоживеенето им при нея, а на ответника да бъде определен подходящ режим на контакти с децата;

2. Да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата като майка и законен представител на малолетните шест деца , месечна издръжка в размер от по 115лв. за всяко от децата, считано от 07.11.2017 год. /датата на завеждането на иска/, до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. В с.з. прави искане за изменение размера на издръжката, считано от 01.01.2018г., тъй като МРЗ вече е 510 лв., а съгл. СК минималният размер за издръжка се равнява на 184 от РЗ или се иска считано от първи януари 2018г. месечна издръжка за всяко едно от децата по 127,50 лв.

Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Страните са редовно призовани за разглеждането на делото в открито съдебно заседание.

Ищецът се явява лично и с ангажираният от нея процесуален представител адв. П. П., МАК, като моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани, както и в интерес на децата. Упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата – да се определи подходящ режим за контакти, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 115лв., респ. 127,50 лв. от 01.01.2018г. за всяко от тях, до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Ответника, редовно призован се явява, не се представлява, изразява становище по исковете. Счита ги зае допустими, но неоснователни. Твърди, че ищцата е тази, която го е напуснала, желае той да се грижи за децата и да ги възпитава.

Д"СП"- гр. Монтана изпраща представител в съдебно заседание, и изразява положително становище по иска.

Д“СП“ Бяла Слатина не изпраща представител, изготвен е социален доклад.

След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че са живели на семейни начала в с. Тлачене, обл. Враца. От съжителството си имат седем деца, едно от които – настанено в социална институция. За останалите шест са се грижели страните по делото. От изготвения социален доклад от Д“СП“Бяла Слатина се установява, че ответника е злоупотребявал с алкохол и е проявявал агресия спряма ищцата и децата им. Това е довело до раздялата на двамата родители. Ищцата е потърсила съдействие от ОЗД Бяла Слатина с желание да Бъде изведена ,заедно с децата, от дома им в с.Тлачене. След разговор на социалните работници с отец Иван, майката и шестте деца били изведени и настанени в приюта в с.Якимово, обл.Монтана. От тогава за децата полага грижи ищцата, подпомаган от отец Иван и социалните служби. Петте деца : В., Е., Н., П. и Г. са ученици, а М. посещава ЦДГ в селото.Децата имат свой приятелски кръг и контактуват с деца на тяхната възраст.

Ответника живее в с. Нивянин. епизодично контактува с децата. Липсват данни за доходи, здравословно състояние и задължения за издръжка към други низходящи.

От правна страна:

По предявеният главен иск с правно основание чл. 127 ал.2 СК.

По така предявения иск съдът дължи произнасяне по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката.

Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Характерното за това производство е, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, изхожда се от съображения за целесъобразност.

Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето.

С доклада си по делото съдът е приел, че между страните няма спорни фактически твърдения, доколкото ответника не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Изложените в исковата молба твърдения освен, че бланкетно са оспорени от ответника, но те се потвърждават от ангажираните в хода да съдебното производство писмени и гласни доказателства.

С оглед изложеното, предявените от М.А. искове се явяват изцяло основателни и доказани.

Същите следва да бъдат уважени, като се постанови родените от съвместното фактическо съжителство между страните деца , да живеят при майката, като на нея се предостави упражняването на родителските права по отношение на тях, а на бащата се определи режим на лични отношения с децата: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 часа на съботния, до 17,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Бащата следва да бъде осъдена да заплаща и месечна издръжка на малолетните деца : В.Г.К., Е.Г.К., Н.Г.К., П.Г.К., Г.Г.К. и М.Г.К..

Издръжката за бъдеще време се дължи по силата на закона – чл. 143 ал.2 СК.

Иска се да бъде осъдена ответника да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетните деца минимално предвидената в СК издръжка, до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

По делото е установено, че бащата няма постоянни доходи, като разчита на социалните служби, работи , но няма сключен постоянен трудов договор. Същевременно е млад, здрав и работоспособен. Това мотивира съда да приеме, че бащата е в състояние да си осигурява средства в размер на минималната работна заплата за страната, която към момента е 510 лв.

За майката също не са установени доходи или данни за трудова заетост. Няма данни за заболявания или за други задължения за издръжка.

За това съдът приема, че тя също би могла да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната.

Най-малкото от децата е на четири години и половина, а най-голямото – на тринадесет години. Пет от децата посещават училище.

Минималният размер на издръжка към момента е 127,50 лв.

Предвид възрастта на децата, съдът намира, че минималната сума за издръжка, необходима за всяко от децата следва да е поне в размер на 255 лв., които следва да бъдат поделени по равно между двамата родители.

В случая се претендира месечна издръжка от по 127,50 лв. за всяко от шестте деца.

При тези мотиви, претенциите за издръжка следва да бъдат уважени в цялост – така, както са предявени.

Разноските:

С оглед уважаването на предявените искове, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса върху присъдените суми за издръжка в размер 993 лв., както и 25 лв. – държавна такса за иска по чл. 127, ал. 2 СК – на осн. 78, ал. 6 ГПК, или общо 1018 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАНОВЯВА родените от съвместното фактическо съжителство между М.К.А., ЕГН ********** и Г.К.Т. ЕГН ********** деца: В.Г.К. ЕГН **********, Е.Г.К. ЕГН **********, Н.Г.К. ЕГН **********, П.Г.К. ЕГН **********, Г.Г.К. ЕГН ********** и М.Г.К. ЕГН ********** да живеят при майката М.К.А. ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца: В.Г.К. ЕГН **********, Е.Г.К. ЕГН **********, Н.Г.К. ЕГН **********, П.Г.К. ЕГН **********, Г.Г.К. ЕГН ********** и М.Г.К. ЕГН ********** на майката М.К.А. ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г.К.Т. ЕГН ********** следният режим на лични отношения с децата: той има право да вижда децата : В.Г.К. ЕГН **********, Е.Г.К. ЕГН **********, Н.Г.К. ЕГН **********, П.Г.К. ЕГН **********, Г.Г.К. ЕГН ********** и М.Г.К. ЕГН ********** , всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 часа на съботния, до 17,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 143 СК, Г.К.Т., ЕГН ********** да заплаща на малолетните си деца: В.Г.К. ЕГН **********, Е.Г.К. ЕГН **********, Н.Г.К. ЕГН ***********, П.Г.К. ЕГН **********, Г.Г.К. ЕГН ********** и М.Г.К. ЕГН ********** , чрез тяхната майка и законен представител М.К.А., ежемесечна издръжка в размер на по 115 лв. за всяко от децата, считано от 07.11.2017 год. /датата на завеждането на иска/, и по 127,50 лв. ,считано от 01.01.2018г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК, Г.К.Т. да заплати по сметка на РС – Лом държавна такса върху присъдената издръжка и за иска по чл. 127, ал. 2 СК, в общ размер на 1018,00 лв., както и 5,00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.К.Т., ЕГН ********** да заплати на М.К.А. сума в размер на 25 лв., направени от нея деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: