Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 19.04.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Д.Ценкова, като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 686/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

С Наказателно постановление № 438 от 23.11.2017г. на заместник Директора на РДГ гр.Берковица инж. А.М.З. упълномощен като административно наказващ орган на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ със Заповед № РД-49199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя Л.Л.П. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законноустановеният 7-дневен срок, с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и с проц.представител адв.Ц. И. от АК гр.Видин, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище за неоснователност жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 438 от 23.11.2017г. на заместник Директора на РДГ гр.Берковица инж. А.М.З. упълномощен като административно наказващ орган на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ със Заповед № РД-49199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя Л.Л.П. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за това, че транспортира 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, с товарен автомобил „Ивеко“, с рег.№ ЕН 1816 ВВ, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/, производствена марка /ПМ/ или общинска марка, което е административно нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. Нарушението е извършено и открито на 06.04.2017г. в землището на с.Добри дол, общ.Лом, обл.Монтана.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение с което да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от приложеното към прокурорската преписка Постановление за прекратяване на наказателното производство, ЛРП е прекратила същото, поради липса на извършено престъпление и недоказаност на обвинението, АНО не е обжалвал същото, и то е влязло в законна сила.

В с.з. въззиваемият не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

Разгледана по същество е основателна.

На 06.04.2017г. свидетелите Б.С. и Т.Т.-горски надзиратели при СЗДП ТП ДГС гр.Лом били на обход в землището на с.Добри дол, обл.Монтана. По пътя към Добридолският манастир двамата забелязали жалбоподателят, който седял в спрян лек автомобил, марка „Паджеро“. Разговаряли с него, като междувременно чули, че се извършва сеч в района и тръгнали да извършат проверка.

Известно време след това, двамата служители забелязали товарен автомобил, който бил натоварен с дърва без КГМ, но тъй като нямало хора около автомобила не извършили проверка. Уведомили Директора на ДГС-Лом и поискали съдействие от техни колеги за да проверят местността. На тяхното обаждане бил изпратен втори автомобил, който бил управляван от св.Д.К., като с него имало още един служител. По указание на неговите колеги св.К. спрял на известно разстояние от мястото където се намирали последните, за да изчакат и евентуално да разберат откъде идва шума от рязане на дърва. През това време покрай тях минал джип, като св.К. не успял да види шофьора на последния.

По-късно когато свидетелите направили опит да спрат товарният автомобил, последният бил празен.

На 07.04.2017г. св.Б.С. в присъствието на св.Т.Т. и Д.К. съставил Констативен протокол № 078487, в който описал констатирано нарушение на 06.04.2017г., като съставил и 2бр. актове-АУАН № 437/07.04.2017г. и АУАН № 438/07.04.2017г. за извършени от жалбоподателя нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ, а именно, че на 06.04.2017г. транспортира 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, с товарен автомобил „Ивеко“, с рег.№ ЕН 1816 ВВ, непридружени с превозен билет и немаркирани с Контролна горска марка /КГМ/ или общинска марка /ОМ/.

Съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателят, който отказал да го подпише. Неговият отказ бил удостоверен с подписа на св.Т.Т., който е свидетел и при съставяне на акта.

Впоследствие АНО издал атакуваното НП № 438 от 23.11.2017г. с което на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателят му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /четиристотин лева/ за административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. Нарушението е извършено и открито на 06.04.2017г. в землището на с.Добри дол, общ.Лом, обл.Монтана.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства–Постановление на ЛРП от 13.11.2017г. за прекратяване на наказателното производство и Констативен протокол, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.С., Т.Т. и Д.К., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, която разпоредба предвижда че се наказва с „Глоба“ от 50 до 3 000лв физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение от правна страна се основава на нарушаване на регламентираната в чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ забрана, съгласно която норма се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и непридружена с превозен билет.

От събраните по делото писмени и гласи доказателства, съдът намира, че безспорно не се установи, жалбоподателят да е извършил нарушението за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

С обжалваното НП на П. е вменено във вина да е осъществил конкретно нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез транспортиране на дърва за огрев, с отнетият в полза на държавата товарен автомобил, който не са придружени с превозен билет. Такива факти в процеса не са установени. Нито един от разпитаните в с.з. свидетели не даде показания, че е видял жалбоподателят да управлява въпросният товарен автомобил, който да е бил натоварен с посоченото количество дървесина. Напротив показанията и на тримата са в насока, че първоначално са го забелязали да седи на шофьорското място на друг автомобил - джип „Паджеро“, който бил спрян и отбит от пътя, а впоследствие когато са го спрели за проверка в управляваният от него товарен автомобил не е имало дърва. Когато се забелязали товарният автомобил натоварен с дърва без КГМ около последният не е имало хора, поради която причина не са извършили проверка. От показанията на свидетелите не става ясно по какъв критерий е прието, че наличието на товар в едно МПС е равнозначно на транспортиране и то именно от жалбоподателят.

Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, и то по реда предвиден в НПК– чл. 84 от ЗАНН. В тежест на административно наказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение и че то е извършено от лицето, посочено като нарушител.

Наред с това за конкретният случай има влязло в сила Постановление на наблюдаващият прокурор от 13.11.2017г. за частично прекратяване на наказателното производство образувано и водено срещу жалбоподателят, в частта му отностно извършено престъпление по чл.235, ал.6 във вр. с ал.2 от НК, в което държавното обвинение е приело, че не е установено по безспорен начин, жалбоподателят да е превозвал с иззетият товарен автомобил, намерените впоследствие от служителите на ДГС Лом 5 пр.куб.м. дъб.

В предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Наред с това, съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на правилата предвидени в нормите на чл.40 и сл. от ЗАНН, касаещи удостоверяването на отказа на нарушителят да подпише съставеният му акт. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта.

Процесуалният закон–ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя, и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В случая при съставянето на АУАН е допуснато св.Т., който е свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, да бъде свидетел и на отказа на жалбоподателят да подпише същия. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, и без да се разглежда спора от съда по същество.

Водим от горното съдът намира, че така издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно,и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 438 от 23.11.2017г. на заместник Директора на РДГ гр.Берковица инж. А.М.З. упълномощен като административно наказващ орган на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ със Заповед № РД-49199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя Л.Л.П. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административни нарушения на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите ИЗЦЯЛО, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на ДГС гр.Берковица за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :