Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Лом, 12.06.2018 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд, гр. Лом, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

 

При секретаря, Б. Костова,  като разгледа докладваното от съдия Нина Каменова,  АНД № 26/2018 година по описа на Районен съд, гр. Лом,  за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.

С Наказателно постановление № 17-0294-001595 от 29.05.2017 година на Началник  сектор при ОДМВР, Монтана- РУ, гр.Лом на  Д.И.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че на 01.05.2017 година, около 00.15 часа в гр.Лом, на кръстовището на ул.К  П. ***, като водач на лек автомобил, марка ********, държава България,  навлиза в еднопосочна лента за движение на ул.”Пристанищна” и отнема предимството на движещото се по път с предимство МПС с *******, като го блъска странично в предна дясна част и нанася материални щети по двете МПС-та, с което е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗДП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, И.П. с ЕГН: ********** ***, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, тъй като не е нарушил разпоредбите на ЗДП и не е причинил ПТП. В тази връзка излага конкретни доводи.

Моли, НП, като незаконосъобразно да бъде отменено, изцяло.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 01.05.2017 година, около 00.15 часа в гр.Лом, свидетелите:  Б.Д.Л. и А.Г.Ц.,***, са уведомени от оперативният дежурен и изпратени на кръстовището на ул.”Пристанищна и ул.” К  Петров” поради обстоятелството, че е настъпило ПТП с материални щети.Пристигайки на място, служителите констатирали, че и двама автомобила, участници в движението са на място, като приемат, че и двамата водачи имат вина за настъпилото ПТП и съставят АУАН на Д.И. за административно нарушение, а по отношение на другия водач  образуват ЗМ272/2017 година.

От служебната справка в САС при РС, гр.Лом, съдът установи, че е образувано НОХД № 87/2018 година, против Т. С. П. от ******, за деяние извършено на 01.05.2017 година, на кръстовището на улици Пристанищна и К  Петров, при което ЛРП приема, че на посочената дата, вина за настъпилото ПТП има лицето, срещу когото е образувано наказателно производство, за нарушение на разпоредбите на ЗДП, а именно- движейки се с несъобразена скорост в населено място, над 50 км. в час, поради което е причинил пътно транспортно произшествие с имуществени вреди на лек автомобил, марка ******, собственост на Д.И., престъпление по чл. 343, ал.1, б”а”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

На място на жалбоподателя  е съставен АУАН №487, за нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗДП.

На тази база е издадено и обжалваното Наказателно постановление.

В тази връзка, съдът констатира, че НП е издадено на 29.05.2017 година, а е връчено на 03.01.2017 година, т.е., преди издаването му.

За пълнота следва да се посочи следното: нормативната уредба по въпроса относно връчването на НП в ЗАНН е лаконична – НП се връчва на нарушителя по реда на  чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, са приложими нормите на НПК.

Смисълът на връчването на НП по реда на  чл. 58, ал.1 от ЗАНН е да фиксира деня, в който нарушителят е узнал за издаденото НП, от който момент започва да тече 7-дневния срок за обжалването му.

При положение, че НП не е връчено, срокът за обжалването му не тече и същото може да бъде обжалвано от нарушителя от момента на неформалното му узнаване. Следователно процедурата по връчване на НП по чл.58 ЗАНН е от значение за допустимостта на Жалбата пред Районния съд. Тя няма отношение към законосъобразността на издаденото НП. Т.е. правилното или неправилното приложение на чл.58,ал.1 от ЗАНН касае само допустимостта на Жалбата срещу НП, поради което не е основание за отмяна на същото. Доколкото връчването на НП е процедура, развиваща се след самото административнонаказателно производство, нарушаването й не може да доведе до извод за нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а единствената санкция, с която това нарушение е скрепено, е приемането на Жалбата за подадена в срок. В случая явно се касае до техническа грешка, поради което и съдът приема, че постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок, постъпила при АНО на  04.01.2018 година.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179, л.1, т. 5 от ЗДП е незаконосъобразно, още повече, че с образуването на ЗМ 272/2017 година и вмесен ОА, против другият участник в движението, при което категорично е прието, че вина за настъпилото ПТП има другия водач, а не жалбоподателя, като Районна прокуратура приема, че същият/жалбоподателя/ е спрял, преди да предприеме навлизане в кръстовището, но поради действията на другия участник в движението е настъпило ПТП.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДП, повелява, че.” Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Няма съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна. При това положение трябва безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно  чл.7, ал.1 от ЗАНН всяко административно нарушение следва да е извършено виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като съгласно чл. 7, ал.2 непредпазливите адмимистративни нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административнонаказателния процес съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е. на чл. 11, ал. 2 или ал.3 от НК.

В конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във връзка с горекоментираното нарушение, нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

На жалбоподателят е вменено извършването на умишлено нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДП, а именно: „ На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната обстановка и то непосредствено преди настъпването на ПТП, напротив, след полученият сигнал от оперативният дежурен при РУ-Лом, служителите отивайки на място са констатирали и двамата автомобила, при което са съставили два акта, и тъй като е прието, че вина, под формата на непредпазливост има другия водач са образували ЗМ, след което е внесен и обвинителен акт.

Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН,  т.е. непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи, освен че води до неговата недоказаност, съставлява и съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

Следва да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП – като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл. 84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303, ал.1 от НПК,  която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения.

В конкретния случай освен горепосоченото предположение за вината на нарушителя поради неспазено предимство, липсва каквото и да е друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.1 т ЗАНН, съдът:

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0294-001595 от 29.05.2017 година на Началник  сектор при ОДМВР, Монтана- РУ, гр.Лом с което на  Д.И.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на 01.05.2017 година, ИЗЦЯЛО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис  от  решението  да се изпрати на Началник Сектор към ОДМВР, гр. Монтана- РУ, гр. Лом, за сведение и изпълнение.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана,  в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :