Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 15.06.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд, гр. Лом, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

При секретаря, Б. Костова, като разгледа докладваното от съдия Нина Каменова, АНД №67/2018 година по описа на Районен съд, гр. Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.

С Наказателно постановление № 32-0000370 от 29.11.2017 година на и.д. Началник ******* на Г.Н.А. с ЕГН: **********,***, съдебен адрес,***-чрез адв.В.Г., му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за това, че на 03.11.2017 година, около 11.20 часа на път 11 при разклона за с.Септемврийци, като водач на влекач *******от категория N3 с *******и полуремарке *******от категория 04, с регистрационен № *******, извършващ международен автомобилен превоз на товари /KUBK/6.041 кг., видно от CMR 1750/31.10.2017 година по маршрут *******, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие № 114820031/01.01.2017 година, е установено,, че водача извършващ международен автомобилен превоз на товари, без да притежава карта за квалификация на водача придобил категория „С” 08.03.1076 г., с което е нарушил чл. 58, ал.1, т. 4 от Наредба 11 от 31.10.2002 година на МТС.

Недоволен от така издаденото НП е останал санкционираното лице, Г.Н.А. с ЕГН: **********,***,, обжалва същото като незаконосъобразно в която насока развива доводи, за липса на административно нарушение.

Моли, жалбата му да бъде уважена.

Въззиваемите, редовно призовани не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване, Наказателното постановление е връчено на 11.01.2018 година, а жалбата е постъпила на 18.01.2018, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.11.2017 година, Л.К.И.-инспектор в присъствието на свидетеля, А.Г.А., около 11.20 часа на път 11, при разклона за с.Септемврийци, спрели за проверка на документите, обслужващи превоза и документите на водача, влекач *******от категория N3 с *******и полуремарке *******от категория 04, с регистрационен № *******, извършващ международен автомобилен превоз на товари /KUBK/6.041 кг., видно от CMR 1750/31.10.2017 година по маршрут *******, с водач, жалбоподателя. При проверката е констатирано, че водача не притежава карта за квалификация на водача придобил категория С от 08.03.1976 година.

Свидетелят Л.К.И., счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2016 № 235762 от 03.11.2017 година, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/31.10.2002 година, на министъра на транспорта – за това, че водачът не притежава карта за квалификация.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

На място, Свидетелят Л.К.И., връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се подписал, без да направи възражения.

При пълна идентичност на описаното нарушение и правна квалификация, на 29.11.2017 година било издадено атакуваното наказателно постановление, от и.д. началника на ОО "Автомобилна администрация" .

Водачът бил санкциониран за това, че извършва международен превоз на товари без да притежава карта за квалификация, за категория С.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля, А.А., присъствал на проверката.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят е присъствал при проверката на водача и е установил, че той не му е представил картата си за квалификация.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Контролът за спазване на разпоредбите на закона се осъществява от органите на ИА "Автомобилна администрация". В този смисъл актосъставителят Л.К.И., заемащ длъжността "инспектор" към ******* е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37,ал.1, б”а” от ЗАНН, във вр.с чл. 93 от ЗАП.

Административнонаказващият орган –и.д. началник на ОО „АА”, гр.Монтана е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗАП.

Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на товарен автомобил извършва международен превоз на товари, без да притежава карта за квалификация на водача за категорията С , която категория е придобил на 08.03.1976 година.

Независимо от непрецизната формулировка на описанието на нарушението, става ясно, че водачът не е притежавал изобщо карта за квалификация на водача, а не че такава му е издадена на 08.03.1976 година, на която дата всъщност той е придобил категорията С, а не картата за квалификация за тази категория.

Посочената като нарушена в НП разпоредба на чл.58, ал.1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година на МТС, въвежда изискванията за водачи на товарни автомобили, извършващи международен превоз, като след изменението през 2006 година, е въведено и изискването водачите да притежават карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАП.

Съгласно чл. 7б, ал.1 от ЗАП"Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.

За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години." Като в ал. 2 е уточнено и че "Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение".

По делото е безспорно, че към датата на проверката, а и в последствие на водача – жалбоподателя по делото не му е издавана карта за квалификация за категориите С.

Наредба № 41 от 04.08.2008 година за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобила за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпити за придобиване на начална квалификация, е издадена въз основа на законовата делегация по чл.7л, ал. 5 от ЗАП, като в нея детайлно е описан реда за издаване на карта за квалификация на водача. Настоящият случай не попада в посочените в чл. 5 от Наредба № 41 от 04.08.2008 година, изключения.

Видно от приетата фактическа обстановка, съдът приема, че водачът Г.Н.А. не е представил посочения документ при проверката от страна на актосъставителя, Л.И., тъй като не му е била издавана карта за квалификация за категория С.

Несъмнено установено е, че жалбоподателят като водач на влекач и полу-ремарке е осъществявал международен превоз на товари по маршрут от *******. Следователно, неговата дейност попада в обхвата на Наредба № 11 от 31.10.2002 година и той се явява субект на задължението да притежава всички документи, посочени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Наредбата, както и тези по чл. 19, ал. 1 от Наредбата.

При това положение административнонаказващият орган, правилно е приел, че водачът на процесното МПС не е изпълнил задължението си по 58, ал.1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година, за което законосъобразно е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАП, с глоба във фиксиран размер от 2000- лева.

Санкционната норма на чл.93, ал.1, т. 1 от закона, предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон, и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева.

В този смисъл наказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на посочения размер, съобразявайки я с предвидения за този вид нарушение в закона размер. Доколкото санкцията по ч.93, ал.1, т. 1 от ЗАП, е в абсолютно определен размер, и с оглед принципната невъзможност за определяне на административно наказание под най-ниския, предвиден в закона.

Нарушението е извършено от жалбоподателя, при форма на вината непредпазливост – той е бил длъжен да притежава и представя при проверка всички изискуеми документи, и като водач на МПС, осъществяващ международен превоз на стоки е следвало да е запознат с подзаконовата нормативна уредба, предвиждаща специфични задължения за него.

Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на закона, като то по никакъв начин не се отличават от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването им отразява степента на обществената им опасност. Извършването на международен превоз на товари без карта за квалификация на водача съществено затрудняват контролните органи при извършване на проверката на водача.

С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 32-0000370 от 29.11.2017 година на и.д. Началник ******* с което на Г.Н.А. с ЕГН: **********,***, съдебен адрес,***-чрез адв.В.Г., му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за извършено административно нарушение на 03.11.2017 година, ИЗЦЯЛО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от решението да се изпрати на и.д.Началник при *******, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр.Монтана в 14 дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: