Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Лом, 12.06.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, наказателна
колегия, ІV състав в публичното заседание на 14 май 2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при
секретаря В.Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Александрова наказателно административен характер дело
№ 130 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалбата на Л.М.Ф. ЕГН ********** против наказателно
постановление № ПО-05-2/28.02.2018г., издадено
от Директора на РЗИ- Монтана, с което на основание чл.231, ал.1, т.34 от Закона
за здравето и чл.13,буква „б“ и чл.53 ЗАНН му е наложена имуществена санкция
от 500 лева за извършено нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №9 от 16 март
2001 за качеството на водата, предназначена за питейно – битови нужди –не се
извършва редовно и качествено хлориране на питейната вода, подавана за
с.Комощица,общ.Якимово. Не оказан контрол, относно хлорирането. От извършените
лабораторни изследвания на пробите вода, взети на 29.01.2018г. от централното
водоснабдяване на с.Комощица било установено, че питейната вода не отговаря на
изискванията на наредба №9/16.03.2001г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по
микробиологични показатели коли форми 06/100 КОЕ/ml, при норма 0/100 КОЕ/ml, видно от протокол за изпитване
№60/01.02.2018г.
Жалбоподателят иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. В жалбата сочи конкретни аргументи.
Ангажира доказателства.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Ангажира
доказателства.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима . разгледана по
същество, същата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
атакуваното наказателно постановление е констатирано, че жалбоподателя, който
работи като технически ръководител във „В и К“ Монтана, отговарящ за централно водоснабдяване
с.Комощица,обл.Монтана, същият не се извършва редовно и качествено хлориране на
питейната вода, подавана за с.Комощица,общ.Якимово. Не оказан контрол, относно
хлорирането. От извършените лабораторни изследвания на пробите вода, взети на
29.01.2018г. от централното водоснабдяване на с.Комощица било установено, че
питейната вода не отговаря на изискванията на наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели по микробиологични показатели коли форми 06/100 КОЕ/ml, при норма 0/100 КОЕ/ml, видно от протокол за изпитване
№60/01.02.2018г.
С което са нарушени следните нормативни актове: чл.3,
ал.2,т.1 от Наредба №9 от 16 март 2001 за качеството на водата, предназначена
за питейно – битови нужди.
За това нарушение на основание чл.210, ал.1 от Закона
за здравето е наложена имуществена санкция от 100 лева.
Нарушението е констатирано на 29.01.2018
г., когато е взета проба вода, за което е издаден и акт за установяване на
административно нарушение от 15.02.2018 г., предявен и връчен на
санкционираното лице. В срока по чл.44 ЗАНН жалбоподателя е изложил своите
аргументи, като е подал възражение по съставения АУАН. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно
постановление.
Въпреки
гореизложеното, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са
следните:
Налице са съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
издадено.
На първо място, налице са процесуални нарушения при
вземане на контролната проба за изследване на вода за питейно-битови нужди.
Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни анализи и
експертизи за целите на държавния здравен контрол са уредени в Наредба №
25/06.06.2007 г. на Министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.48/2007 г. В
обхвата на Наредбата влизат продукти и стоки със значение за здравето на човека
и фактори на жизнената среда, като съгласно § 1, т.12 от ДР към Закона за
здравето водата за питейно-битови нужди е „фактор на жизнената среда”. В чл.2,
ал.3 от Наредба № 25/2007 г. се регламентират случаите, в които се вземат проби
от „фактори на жизнената среда” за изследвания, анализи и експертизи. Посочени
са четири случая, както следва: 1. при обективизиране на систематичните
проверки по държавния здравен контрол в обектите с обществено предназначение;
2. при провеждане на мониторинг или на тематични проверки; 3. по молба на
физически и юридически лица при въвеждане в експлоатация на обекти с обществено
предназначение или по други поводи; 4. при сигнали и жалби от граждани,
държавни органи и организации за променено качество на фактори на жизнената
среда. В конкретния случай пробата е взета, след като държавният орган е сигнализиран
относно данните за промяна на качеството на водата, предназначена за
питейно-битови нужди, което като хипотеза попада в обхвата на чл.2, ал.3, т.4
от Наредба №25/2007 г. Следва да се има предвид, че спецификата в конкретния
случай е, че изследванията на процесната проба не са послужили за една от
обичайните цели на здравния контрол – извършване на мониторинг с цел
осигуряване на постоянна и системна информация за качеството на питейната вода
(арг. от чл. 7, ал. 1 от Наредба №9/16.03.2001 г.), а за осъществяване на
административно наказателна репресия.
Процедурата за вземане на проби за фактори на
жизнената среда е уредена в чл.7 от Наредба № 25/2007 г. Преди вземане на проби
от фактори на жизнената среда се извършва предварително проучване и се изготвя
схема за пробонабиране. Пробите по ал.1 се вземат от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица от акредитираните лаборатории на дирекция
"Лабораторни изследвания" на РИОКОЗ или на НЦРРЗ задължително в присъствие на заинтересовано лице или негов
упълномощен представител. При вземането на проби за извършване на регулярен
мониторинг, проучване или тематична проверка на фактори на жизнената среда
присъствие на заинтересовано лице или негов упълномощен представител не е
задължително. Предвид характера на административно наказателното производство –
властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия,
налагана от овластен административен орган, както и изричното посочване на
целите и случаите на вземане на проби според Наредба № 25/2007 г., съдът
намира, че е било необходимо присъствие на представител на В и К дружеството
при вземане на пробата, с оглед осигуряване защита на негови законни права и
интереси. Изследванията на процесната проба са послужили за осъществяване на
административно наказателна репресия, поради което и за да няма съмнение в
законосъобразното провеждане на процедурата за вземане на проба и в
достоверността на получените резултати, следвало е да присъства представител на
фирмата, каквото е изискването на чл.7, ал.2 от Наредба № 25/2007 г.,
предвиждащо задължително присъствие на представител на проверяването лице.
Съдът намира, че в конкретния случай на търсене на административно наказателна
отговорност, текста на чл.7, ал.2 от Наредба № 25/2007 г., съгласно който
присъствието на представител е задължително, е свързан с осигуряване право на
защита, доколкото целите на проверката са свързани с осъществяване на
административно наказателна репресия, като е недопустимо приравняването на
конкретния случай с някоя от хипотезите, предвидени в чл.7, ал.3 от Наредба №
25/2007 г., при които такова присъствие не е задължително, при които целта на
взетата проба не е обвързана с осъществяване на административно наказателна
репресия, а само с проследяване на качеството на водата за питейно-битови цели.
На второ място, протоколите от изпитване на взетите
проби не са връчени на заинтересованото лице, чийто задължения са били обект на
извършената проверка. Именно защото целта на проверката е била обвързана с
приложението на административно наказателна репресия, индиция за което е незабавното
пристъпване към съставяне на АУАН след излизане на резултатите от изпитването,
в съответствие с чл.13 от Наредба № 25/2007 г.
тези протоколи е следвало да бъдат връчени на лицето, като по този начин
се обезпечи възможността му да реализира в пълнота правото си на защита в
рамките на започналото административно наказателно производство. Съгласно чл.13, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 25/2007 г. за резултатите
от извършения лабораторен контрол се издава протокол и сертификат за контрол на
акредитираната лаборатория на дирекция "Лабораторни изследвания" на
РИОКОЗ или на НЦРРЗ, които съдържат здравното заключение за съответствието или
за несъответствието на пробите от продуктите и стоките със значение за здравето
на човека или за факторите на жизнената среда с нормативно установените
изисквания, като протоколът и сертификатът за контрол от лабораторните
изпитвания се връчват срещу подпис на държавния здравен инспектор, взел
пробата, и на заинтересованото лице или на неговия упълномощен представител.
Спазването на това изискване е било необходимо с оглед пълноценното реализиране
на правото на защита на санкционираното лице, като вместо това направо се е
пристъпило към съставяне на АУАН и издаване на НП.
Не на последно място, Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената
Наредба, на водоснабдителните организации се вменява задължение да предприемат
всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна
и чиста питейна вода.
Легална дефиниция на понятието “водоснабдителни организации” е дадена в § 1, т. 5 на Наредба
№ 9/16.03.2001г., и това са ВиК
операторите по смисъла на чл. 2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги или други юридически лица, които експлоатират
водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване. Т.е. субекти на
задълженията по чл. 3 от Наредбата, респ. техни нарушители могат да бъдат само
изрично посочените от законодателя ВиК оператори и юридически лица, но не и
физически такива, като разширителното тълкуване е недопустимо.
Ето защо, настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде изцяло отменено
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО -05-
2/28.02.2018 г. на Д-р Е.Б.М., Директор на РЗИ – Монтана, с което на Л.М.Ф., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100
лв., на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), за осъществен състав на нарушение на чл. 3, ал.1,т.1 от Наредба 0 9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена
за питейно-битови цели
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението
на страните, че решението е изготвено.
Препис от Решението, след влизането му в
сила, да бъде изпратен на административнонаказващият орган – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: