Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 08.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд,гражданска колегия ІV състав, в публичното съдебно заседание на 7 септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна А.,

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 133 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.150 от СК .

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК от Г.В.К. , със съгласието на своята майка и законен представител С.А.И. против В.Г.К., за увеличение на издръжка.

Наведени са твърдения в смисъл, че С.И. и В.К. имат родено дете – Г. , родена на *** год.

С решение по гр.д.815/11 г. на ЛРС ответника бил осъден да заплаща месечна издръжка по 100 лв. Твърди,че са изминали повече от седем години, детето е пораднало, увеличили са се и разходите по него.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищеца, със съгласието на майка си, като законен представител , месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на предявяване на иска.

Писмен отговор от ответника, представляван от адв.Н.А. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва размера на исканото увеличение на месечната издръжка.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Л. Г.. Поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен.

Ответника се представлява от адв.Н.А.. Признава иска по основание, но оспорва претенцията по размер, като излага съображения, че е доказано какъв нисък доход получава ответника, поради което за детето си Г. не би следвало да плаща издръжка малко над минималния определен от СК- 150 лв. Над този размер счита, че иска е неоснователен.

Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, са изискани от ДСП – Отдел «Закрила на детето» - Лом социален доклад и становище.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Видно от писмените доказателства по делото, че детето е ученик.

Видно от Удостоверение №2/14.11.2017 г.,че майката , работи и получава доходи в размер на МРЗ за страната за посочения период.

Водно от доказателствата по бащата също работи и получава доходи малко над минималния размер на РЗ в страната.

От 2015/16 г. ищцата учи в Професионална гимназия по компютърни технолигии и системи , гр.Правец. живее в общежитие и се храни в столова, каято се заплаща. Цяластната издръжка е поета от майката. Получаваната от ответника издръжка /100 лв./е крайно недостатъчна.

Не е спорно по делото, че родителите на непълнолетната Г. са във фактическа раздяла, както и че за нея се грижи майката.

Видно от изготвения социален доклад, касае се за дете, което се отглежда изцяло от майката. Осигурени са му условията, необходими за правилното му израстване. Детето и майката живеят в едно общо домакинство в жилище, ползвано под наем/безвъзмездно/. Детето също така не контактува с баща си – тъй като същият пътува по работа често в чужбина.

Непълнолетната Г. посещава редовно училище, няма специфични здравословни проблеми.

Родителите на детето работят и получават доходи в размер на минималния за страната доход. Родителите на Г. са работоспособни, на няма данни те да получават други доходи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 150 СК, за увеличение на издръжка на ищцата, съдът намира, че същият е частично основателен.

Обстоятелствата по делото несъмнено сочат, че непълнолетното дете се нуждае от все повече средства за издръжка и то съществено през периода след присъждането на издръжката с цит. по-горе съдебно решение, особено като се има предвид, че за задоволяване само на най-елементарните потребности от храна, облекло, учебници, учебни пособия, а също и за извънучилищни занимания, както и за духовно развитие и изграждането му като личност са необходими значителни по размер средства (не на последно място и с оглед на инфлационните процеси в страната). Тоест, в сравнение с реалните нужди на детето, размерът на заплащаната от неговият баща (ответник в наст. производство) издръжка 100 лева месечно е занижен и същата е очевидно недостатъчна. Нещо повече, преценено към настоящия момент посоченият размер попада дори под границата на законоустановения минимум от 127,50 лева месечна издръжка съгласно чл. 142, ал. 2 СК.

От гледище трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС). При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС).

Ето защо, като взе предвид възрастта на детето (навършени 17г. ) и несъмнената нужда от повече средства за покриване на увеличените й потребности от издръжка, а така също като съобрази възможностите и на двамата родители да дават издръжка съдът намира, че за задоволяване на въпросните потребности (естествено, без такива с луксозен характер) ще са необходими минимум по 300 лева на месец, от която сума майката да осигурява 100 лв., а бащата останалите 200 лв., при положение, че и занапред дължимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето ще се полагат основно от майката.

По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на издръжката е балансиран, т. е. общо взето е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата родители и не би поставил под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 150 СК и в този смисъл ответника би могъл в изпълнение на задължението си по чл. 143, ал. 2 СК да заделя определената му парична издръжка по 200 лева месечно за осигуряване издръжката на непълнолетното си дете. При това положение размерът на определената по гр. д. № 815/11г. издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 100 лева ответника да бъде осъден да заплаща на ищцата, със съгласието на своята майка и законен представител на по 200 лева ежемесечна издръжка, считано от 16.05.2014г. (датата на завеждане на настоящия иск) до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Разноски по делото не се претендират от страните, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното , съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. д. № 815/11 г. по описа на Районен съд – Лом, както следва:

ОСЪЖДА В.Г.К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Г.В.К. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка С.А.И. с ЕГН ********** вместо по 100 – по 200 (двеста) лева месечна издръжка, считано от 16.01.2018 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й до изплащането й, в останалата част над уважения размер , до претендирания – 300 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Лом сумата 144.00 лева - дължимата държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: