Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 27.08.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

  Ломският районен съд ІV граждански състав, в публично заседание на 22 август през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 435 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК .

Исковете са предявени от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ АД, със седалище и адрес на управление: град София****, със законен представител Н.Т.С., чрез пълномощник Ц.З. против Емил Ш.Б., с ЕГН **********, за неизпълнени задължения по договор кредит.

Ищецът “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “АД, гр. София, сочи, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договора за кредит сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД. Съгласно тези условия, ищецът не е изпълнил задължението си за платимо негово задължение, за сумата предоставена му с договор за кредит.

Моли да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер от 1688.17лв., както следва:

955.94 лева – главница, 79.06 лева, договорна лихва за периода от 03.05.2016г. до 13.09.2016г., такса разходи в размер на 45,00 лева, 492.55 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 03.05.2016г. до 13.09.2016г., обезщетение за забава – 115.62 лв., от 4.5.2016г. до 29.09.2017г.дължими по Договор за паричен заем №2538193 от 18.04.2016г., ведно със законната лихва считано от 29.09.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, както 233.76 лв. разноски по заповедното производство.

Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и не изразява становището си. В съдебно заседание моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, с аргумента, че `бил измамен, без да прави искане и ангажира доказателства.

Съдът намира следното:

Искът е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Съдът, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответника по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и това е видно от представените по делото писмени доказателства, че на 2.10.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2519/2017 г. по описа на ЛРС срещу ответника , който следва да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “АД , с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град *** сумата : главница в размер на 955.94 лева/ деветстотин петдесет и пет лева и 94 ст./, договорна лихва: 79.06 лева/седемдесет и девет лева и 06.ст/, от 3.05.2016 година до 13.09.2016 година- падежа на последна погасителна вноска, такси разходи 45.00 лева/ четиридесет и пет/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 492.55 лева/четиристотин деветдесет и два лева и 55 ст./, за периода 3.05.2016 година до 13.09.2016 година- падежа на последна погасителна вноска, обезщетение за забава: 115.62 лева/ сто и петнадесет лева и 62 ст./, за периода 4. 05.2016 година до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2017 година, и направените по делото разноски: 25,00 лева (Двадесет и пет лева) - държавна такса и 200.00 лева (двеста лева) - юрисконсулско възнаграждение.

Видно от приложеното по делото доказателства, основанието, на което почиват вземанията, е Договор за паричен заем № 2538193/18.04.2016Г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД София и Е.Ш.Б. с ЕГН ********** , съгласно който банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 1000.00лв., със задължение за изплащането му на погасителни вноски указани по размер в договора.

По делото е представен договор за цесия от 1.12.2016 г., съгласно от който цедентът „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД е прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземанията” ООД, гр. София вземанията си на всички дължими негови неизправни длъжници суми станали ликвидни и изискуеми парични заеми,ведно с привилегиите и обезпеченията.

С разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД се цели защита на длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и цедента („ИЗИ Асет Мениджмънт” АД), логично е въведеното от законодателя изискване, съобщението за прехвърлянето да бъде извършено от първоначалния кредитор. Съобразно редовното упълномощаване, с уведомление Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2538193 от 02.11.2016г., представляващия ищцовото дружество е съобщил на длъжника, че вземането е цедирано, като е указал кредитора, размера на задължението и начина, по който следва да бъде погасено. От приложеното известие за доставяне е видно, че „пратката е получена лично от адресата“. Дори да се приеме, че ответникът не е уведомен на 2.11.2016г. за прехвърляне на вземането, то е безспорно, че в хода на процеса, цесионера е уведомил длъжника за цесията. Това обстоятелство се установява от съобщение, получено от Арсен Георгиев, племенник на ответника, на 23.05.2018г., с което се удостоверява, че исковата молба, ведно с приложенията към нея (между които и цитираните уведомления) са връчени на ответника. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради което получаването му в рамките на съдебното производство не може да бъде игнорирано. Съгласно практиката на ВКС по т.д. № 12/2009 г.II Т.О. постановено по реда на чл.291 ГПК няма пречка уведомлението да бъде извършено в рамките на съдебното производство по предявения иск. Активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от качеството му на цесионер на вземане по Договор за паричен заем №2538193 от 18.04.2016г., между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и Е.Ш.Б., цедирано на 16.11.2016г. от „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД е безспорно установена.

Такова уведомление е изпратено на 2.11.2016г. на домашния адрес на длъжника и връчено съгласно сключения договор на посочения в договора адрес лично на длъжника.

До подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано и ч.гр.д. № 2519/2017 г. по описа на ЛРС, ответника не е извършвал плащания по кредита.

Съгласно клаузите на договора страните уговорили, че при забавяне на плащането на вноските кредитора, може да предприеме действия позволени от закона за събиране на своето вземане.

Ответникът в с.з. прави възражение , че не дължи процесната сума, тъй като бил измамен от кредитора,без да иска или пък да ангажира доказателства в тази насока.

При горните правни съображения,съдът приема,че обективно съединените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обективно съединениет искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в размер на 566,24лв.- внесени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът дължи направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 233,76лв., за които съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.Ш.Б., с ЕГН **********, че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: град София ***, със законен представител Н. Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник Ц.М.З. сумата 1688.17лв., от които: 955.94 лева – главница, договорна лихва: 79.06 лева, от 3.05.2016 година до 13.09.2016 година- падежа на последна погасителна вноска, такси разходи 45.00 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 492.55 лева, за периода 3.05.2016 година до 13.09.2016 година- падежа на последна погасителна вноска, обезщетение за забава: 115.62 лева, за периода 4. 05.2016 година до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1940 от 2.10.2017г. по гражданско дело №2519/2017г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА  Е.. Б. с ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, сумата в размер на 225.00 лв.- разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 566,24лв.- разноски за настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :