Решение по Гражданско дело 1426/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 08.10.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретаря Д. Ц., като разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 1426 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на Искова молба подадена от „……..” със седалище и адрес на управление гр. …….., представлявано от изп.директори Б.М. и С.С., с която е предявен осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ против А.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, с който се претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 22 378,32лв, представляваща изплатените от „….” обезщетения, ведно със законната лихва от окончателното изплащане на сумата.

В ИМ се твърди, че на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ /отм./ сега чл.557, ал.1, т.2 б.»а» от КЗ, ….. е изплатил обезщетения за неимуществени вреди, както следва:

- по щета № 210135/12г. /2 000лв/ и възоснова на влязло в сила решение на САС 1-ви състав по гр.д. № 2636/14г. /4 335лв/ или общо сума в размер на 6 335лв за М. С., пострадал вследствие на ПТП от 16.06.2007г. като водач на лек автомобил, марка «Пежо», модел «Партнер» с ДК № …..,

- по щета № 210136/12г. /12 000лв/ и възоснова на влели в сила решения на СГС, 2-ри състав по гр.д. № 8515/12 и на САС 4-ти състав по гр.д. № 1107/14г. /4 043лв/, или общо сумата от 16 043лв за М. П. Б., пострадала вследствие на ксъщото ПТП, като пътник в лек автомобил, марка «Пежо», модел «Партнер» с ДК № …..

Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът А.Ц.Н., който управлявайки автомобил «Мицубиши Маратон», с ДК № ….., в посока от гр.София към гр.Ботевград около 10ч. на 16.06.2007г. на автомагистрала «Хемус», в района на гр.км. 28+00 удря спрелите пред него поради авария на пътя автомобили, сред които и лек автомобил, марка «Пежо», модел «Партнер» с ДК № …… управляван от М. С., със спътник М. Б., на които нанася травматични увреждания.

В нарушение на чл.260 от КЗ ответникът управлява процесния автобус без да има за него сключена Задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Същият е поканен с Регресна покана № 883/27.10.2015г. да възстанови изплатеното обезщетение, но до момента на подаване на ИМ не е сторил това.

Иска се: съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 22 378,662лв, представляваща изплатеното от „…” обезщетение, ведно със законната лихва от окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил, чрез пълномощника му адв.В.И. от МАК, в който се оспорва предявеният иск по основание и размер, като се претендират направените по делото разноски.

В отговора се твърди, че липсват писмени доказателства, от които да е видно, че ответника е виновен за случилото се на 16.06.2007г., тъй като за да е налице състав на чл.45 от ЗЗД следва задължително да се докаже наличие на вина, а от представеният към ИМ Протокол от НАХД № 537/08г. по описа на РС гр.Ботевград, е видно, че производството е прекратено на осн. чл.378, ал.4, т.3 от НПК във вр. с чл.289, ал.2 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НПК и чл.1, ал.1 от ЗА, като дееца не носи наказателна отговорност, поради амнистия. Твърди се, че ответника не е управлявал собствен автобус, а е бил нает от ЮЛ, като шофьор. В тази връзка срещу него е било образувано ч.гр.д. № 596/10г. по описа на ЛРС, по което същият е осъден да заплати на кредитора– Застрахователна компания «… изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка «Каско» по ЗП № S/06-027104,със срок на валидност от 08.12.2006г. до 07.12.2007г.

В с.з. ищцовото дружество се представлява от проц. представител - адв.Е. ***, която поддържа предявеният с ИМ осъдителен иск, който намира за основателен и доказан в пълен размер, съгласно събраните по делото доказателства и моли съда да постанови решение, с което уважи същия и присъди направените по делото разноски.

В с.з. ответникът се представлява от проц.представител -адв.В.И. от МАК, която оспорва предявеният с ИМ иск, както по основание, така и по размер. В представените Писмени бележки, взема становище, че по делото няма събрани доказателства, че нейния доверител е виновен за случилото се на 16.06.2007г. ПТП, тъй като образуваното по НАХД № 537/008г. по описа на РС гр.Ботевград производство срещу Н. е прекратено на осн. чл.378, ал.4, т.3 във вр. с чл.289, ал.2 и чл.24, ал.1, т.2 от НПК и чл.1, ал.1 от Закона за амнистията и той не носи наказателна отговорност поради настъпила амнистия.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 16.06.2007г. ответникът по делото А.Н. управлявал лек автомобил „Мицубиши“, модел „маратон“, с ДК № ….., собственост на „…., където последният работил като „шофьор“. Около 10ч. в участъка на 28-ми километър на автомагистрала „Хемус“ в посока от София към Варна е предизвикал ПТП с лек автомобил „Пежо Партнер“, с ДК № …., управлявано от М. С., в което се е намирала и М. Б.. В хода на образуваното ДП било установено, че причината за настъпилото ПТП, е че ответника на делото при конкретните пътни условия – колони от автомобили, спрели в двете пътни ленти за движение, сухо асфалтово покритие, ограничено движение в двете ленти на платното, наклон на пътя 3,5% и превозното средство – пълен товар - превозваните пътници не е възприел своевременно опасността и е направил опит да премине между спрелите автомобили вместо да спре аварийно управлявания от него автобус, като по този начин нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В резултат на удара между двете превозни средство са пострадали няколко лица, между които и М. С. и М. Б., които вследствие на ПТП са получили телесни увреждания, подробно отразени в заключението на назначените в хода на производството Съдебно-медицински експертизи.

С Постановление от 23.06.2008г. РП гр.Ботевград е предложила ответника по делото А.Н., привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.343, ал.3, пр.2 хип.1 б.“а“ пр.1 хип.2 във вр. с ал.1, б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание „Глоба“, на осн. чл.78а от НК.

Възоснова на така изготвеното Постановление по чл.78а от НК, в РС гр.Ботевград е образувано НАХД № 537/2008г., което с Определение от 20.05.2009г. е прекратено, на осн. чл.378, ал.4, т.3 във вр. с чл.289, ал.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НПК и чл.1, ал.1 от ЗА, тъй като деецът не носи наказателна отговорност, поради настъпила амнистия, съгл. чл.1, ал.1 от ЗА, в сила от 22.04.2009г.

На 15.06.2012г. възоснова на Молба на едно от пострадалите лица от настъпилото ПТП на 16.06.2007г. - М. С. до „….“ за изплащане на застрахователно обезщетение по Застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд е образувана Щета № 210135/15.06.2012г. С Решение на ГФ по Протокол № 19/28.06.2012г. на С. е одобрено обезщетение в размер на 2 000лв, от които 1000лв – неимуществени вреди и 1000лв – за преживени болки и страдания. Видно от приложеното на л.53 заверено ксерокопие на преводно нареждане обезщетението е изплатено на С..

На 15.06.2012г. възоснова на Молба на М. П. Б. – пострадала от настъпилото на 16.06.2007г. ПТП до „Гаранционен фонд“ за изплащане на застрахователно обезщетение по Застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд е образувана Щета № 210136/15.06.2012г. С Решение на ГФ по Протокол № 19/28.06.2012г. на Б. е одобрено обезщетение в размер на 12 000лв – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на получена контузия на поясната част с фрактура на първия поясен прешлен. Видно от приложеното на л.101 заверено ксерокопие на преводно нареждане обезщетението е изплатено на Б..

С Решение от 31.03.2014г. на СГС по гр.д. № 8513/12г. по описа на СГС е отхвърлен, като неоснователен предявеният от М. С. с ЕГН**********, със съд.адрес: адв.Г. В. от САК против „…..иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД-обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 16.06.2007г. в размер на 26 000лв. Така постановеното решение е обжалвано пред САС където е образувано гр.д. № 2636/14г. С Решение № 145 от 21.01.2015г. съдът е отменил Решение от 31.03.2014г. постановено по гр.д. № 8513/12г. на СГС, в частта му, в която е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП на 16.06.2007г. над установеният за дължим размер от 3 000лв /три хиляди лева/ до пълния претендиран от 26 000лв, лихва за забавено плащане за периода от 15.09.2012г. и в частта за разноските над размер от 858,07г. до пълния присъден от 970лв, като вместо това е осъдил „….. да заплати на М.С. сумата от 3 000лв /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, търпени в резултат на ПТП на 16.06.2007г., виновно причинено от водач на автобус „Мицубиши Маратон“, с рег.№ ….., за който няма валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.09.2012г. до окончателното и изплащане, като САС е потвърдил постановеното решение на СГС в останалата обжалване отхвърлителна част. Възоснова на влезлите в сила съдебни решение САП е издал Изпълнителен лист от 17.02.2015г. в полза на М. С., като е осъдил „……“ да му заплати присъдената сума от 3 000лв.

Видно от приложените на л.66, л.67 и л.69 от делото заверени ксерокопия на преводно нареждане на 26.03.2015г. „…..“ е изплатил доброволно на М. С. сумите по издадения Изпълнителен лист от 17.02.2015г. по гр.д. № 2636/14г. по описа на САС в размер на 3000лв – главница, 772,19лв - лихва и 300лв – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 263,15лв адвокатско възнаграждение по издаден Изпълнителен лист от 04.04.2016г., или общо изплатената сума възлиза на 4 335лв.

С Решение от 30.08.2013г. на СГС по гр.д. № 8515/2012г. по описа на СГС, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.“а от КЗ „……“ е осъден за заплати на М. П. Б. 3 000лв обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 16.07.2007г., ведно със законната лихва от 16.09.2012г. до окончателното изплащане, както и 81,42лв разноски по делото и 180лв за адвокатско възнаграждение. В останалата му част над уважения размер за разликата до пълният предявен размер иска за обезщетение е отхвърлен.

С Решение от 14.10.2014г. на САС по в.гр.д. № 1107 от 2014г. Решение от 30.08.2013г. постановено по гр.д. № 8515/12г. по описа на СГС е потвърдено.

Видно от приложените на л.111 и 113 от делото заверени ксерокопия на преводно нареждане на 20.02.2015г. „…“ е изплатил доброволно на М. Б. сумите по издадения Изпълнителен лист от 14.01.2015г. по гр.д. № 8515/12г. по описа на САС в размер на 3000лв – главница, 2 621лв - лихва и 300лв – адвокатско възнаграждение

С Регресна покана от 08.02.2017г. по щета № 21-0235/15.06.2012г. и Регресна покана от 27.10.2015г. по щета № 21-0236/15.06.2012г. Н. е поканен да възстанови на Гаранционния фонд изплатените суми, но същите не са заплатени.

По така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковата претенция с правно основание в чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, е основателна и напълно доказана и като такава следва да бъде уважена. Безспорно е, че при липса на валидна задължителна застраховка "ГО" правилно и на осн. чл. 288, ал. 1, т. 2, б "а“ КЗ Гаранционният фонд е изплатил обезщетение на пострадалите от настъпилото по вина на ответника на 16.06.2007г. ПТП – М. С. и М. П. Б.. Ищецът …….., след като е поправил виновно причинените от ответника неимуществени вреди е встъпил в правата на това увредено лице до размера на платеното, съгласно действалата към момента на плащането норма на чл. 288, ал.12 от КЗ, а съгласно сега действащия КЗ по чл. 558, ал.7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.

По силата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

На основание чл. 288, ал. 1, т. 12 от КЗ /отм./ ищецът ……. е встъпил в правата на увреденото лице и притежава право на иск срещу ответникът А.Н. като лицето, което е извършило увреждането.

Настоящият съд въз основа на представените доказателства по двете щети и преписката приема за установено, че ответникът с противоправното си поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил неимуществени вреди на увредените две ФЛ, а ищецът Гаранционен Фонд като е изплатил дължимото обезщетение встъпва в правата на кредитора и исковата сума съответно се дължи от ответника.

По отношение на направеното възражение в отговора и в писмените бележки досежно прекратеното наказателно производство, поради настъпила амнистия и липсата на вина:

Безспорно по делото е установено, че образуваното възоснова на изготвено Постановление по чл.78а от НК, в РС гр.Ботевград производство по НАХД № 537/2008г. е прекратено с Определение от 20.05.2009г., на осн. чл.378, ал.4, т.3 във вр. с чл.289, ал.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НПК и чл.1, ал.1 от ЗА, тъй като деецът не носи наказателна отговорност, поради настъпила амнистия, съгл. чл.1, ал.1 от ЗА, в сила от 22.04.2009г.

Съгласно разпоредбата на чл.83 от Наказателния кодекс, амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления. С оглед на нейното действие, амнистията може да бъде в два варианта: въобще заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците за осъждането за определени престъпления.

Съгласно установената съдебна практика и приетото Тълкувателно решение № 1/04.02.2013г. на ВКС по т.д. № 2/12г. на ОСНК, докладчик съдия К. К. се приема, че съдът дължи произнасяне по предявения в наказателното производство граждански иск, дори при прекратяването му, поради настъпила амнистия. НПК предоставя право на обвиняемия /подсъдимия/, съгласно чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, да поиска прекратяване на наказателното производство във всеки негов стадий, когато е настъпило някое от основанията по чл. 79, ал. 1, т. т. 2 и 3 НК. При упражняване на това си право той едностранно може да повлияе само върху съдбата на производството в наказателната му част, но не и по отношение на висящността на производството в частта относно разглеждането на гражданския иск. В противен случай, ако само по волята на подсъдимия се прекрати производството и в гражданската му част, той ще се разпореди с чуждо право – правото на иск на друга равнопоставена страна в процеса, която е единствено процесуално легитимирана да се разпорежда с правото на иск.

Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД, а именно наличие на деяние/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно, като вината се предполага до доказване на противното, вреда, която е в причинна връзка с противоправното деяние. В случая е налице деяние–действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице –ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно, в случая вината се предполага, а ответника не е оборил законовата презумция на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Оборимите законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане, ако се установи, че определено лице е причинило вредата, то се счита, че това е известният факт, и законът заключава, че това лице е действало виновно - и това е неизвестният факт. Увреденият няма нужда да доказва вината на причинилия вредата – тя се счита за установена, освен ако причинителят на вредата не докаже липсата на вина.

Формалното твърдение за липса на вината на водача в писмения отговор на исковата молба и писмените бележки, без конкретни доказателства в тази насока не може да се приеме за оборване на презумпцията за виновност по предвидения за това ред.

В предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер, и съдът следва да осъди на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ против А.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, с който се претендира ответника да заплати на ищеца сумата от 22 378,32лв, представляваща сбор изплатените от „..” обезщетения, както следва:

ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2017г. доокончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца ….. деловодни разноски в размер на 895,13лв /осемстотин деветдесет и пет лева и тринадесет стотинки/ -държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.588, ал.7 от Кодекса на застраховането ДА ЗАПЛАТИ на „……” със седалище и адрес на управление гр. ………, представлявано от изп.директори Б.М. и С.С., сумата от 22 378,32лв /двадесет и две хиляди триста седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сбор изплатените от „…….” обезщетения, както следва:

- по щета № 210135/12г. - 2 000лв /две хиляди лева/ и възоснова на влязло в сила решение на САС 1-ви състав по гр.д. № 2636/14г. - 4 335лв /четири хиляди триста тридесет и пет лева/ или общо сума в размер на 6 335лв /шест хиляди триста тридесет и пет лева/ за М. С., пострадал вследствие на ПТП от 16.06.2007г., като водач на лек автомобил, марка «Пежо», модел «Партнер» с ДК №…….,и

- по щета № 210136/12г. - 12 000лв /дванадесет хиляди лева/ и възоснова на влели в сила решения на СГС, 2-ри състав по гр.д. № 8515/12 и на САС 4-ти състав по гр.д. № 1107/14г. - 4 043лв /четири хиляди четиридесет и три лева/, или общо сумата от 16 043лв /шестнадесет хиляди и четиридесет и три лева/ за М. П. Б., пострадала вследствие на същото ПТП, като пътник в лек автомобил, марка «Пежо», модел «Партнер» с ДК № …..,

ведно със законната лихва от 26.06.2017г.–датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА А.Ц.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „……” със седалище и адрес на управление гр. …….., представлявано от изп.директори Б.М. и С.С., с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 895,13лв /осемстотин деветдесет и пет лева и тринадесет стотинки/ -държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :