Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 25.01.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май,  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Г.Т.Г.-Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. К. Б., МАК, срещу М.Л.Ц.,  ЕГН **********, от с.гр., за защита на нарушено владение.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот – УПИ VІІ-54, кв. № 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци, обл. Монтана, с площ по скица – 2150 кв.м., ведно с построените в него къща и стопанска постройка, с граници на имота: от две страни улици, ПИ V-52, ПИ ІV-53 и ПИ VІІІ-55.

Имотът е придобил по наследство от майка си П.М. Т., поч. 13.04.1997 год. и сестра си С.Т.Г., поч. 24.01.2012 год., двете б.ж. на ******.

Твърди се, че ответникът е собственик на съседния му от североизток имот – УПИ ІV-53, кв. № 35 по плана на селото.

Твърди се също, че без знанието и съгласието на ищеца, ответникът незаконно е завзел около 26 кв.м. от неговия имот. Завзетата част се намира между жилищната сграда на ищеца, имотната граница между двата имота,  плътната стена, изградена в имота на ищеца перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда със северната пристройка към двуетажната жилищна сграда и от юг – улицата. В завзетата площ ответникът е засадил 4 бр. лози, за които е изградил асмалък и е прокарал 2 бр. отходни тръби, излизащи от жилищната му сграда и минаващи по протежението на стената на къщата на ищеца, като се изливат в течащата наблизо река.

Посадените лози, асмалъкът и тръбите създават на ищеца значителни неудобства – засенчват жилищната сграда, пречат му да ползва  завзетия терен като собственик. Освен това, на границата между двата имота била построена от ответника двуетажна къща, висока повече от 5 м., която не отстои на изискуемото се съгл. чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ разстояние от 3 м. Ищецът счита, че като така, постройката е незаконна. Освен това му пречи да ползва имота си, тъй като засенчва площ от имота му по предназначение, в т.ч. да го обработва, а стените на неговата сграда се навлажняват и рушат. Плътната стена, заграждаща завзетата от ответника площ от 26 кв.м. пречи на ищеца да ползва имота си, да извършва ремонтни дейности по жилищната сграда и засенчва част от двора.

Иска се от съда: да постанови решение, с което: 1/ на осн. чл. 108 ЗС да признае за установено по отношение на ответника, е ищецът е собственик на 26 кв.м. от терена - УПИ VІІ-54, кв. № 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци, обл. Монтана, която част се намира в североизточната му част и е заключена между: жилищната сграда, имотната граница между двата имота, плътната стена, изградена в неговия терен перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата и да го осъди да отстъпи собствеността и да предаде владението върху така описания терен, както и 2/ на осн. чл. 109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне построените на границата между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, двата в кв. № 35 по плана на *********: двуетажна сграда, асмалък и плътната стена, изградена в имота на ищеца перпендикулярно на имотната им граница и свързваща северния ъгъл на жилищната му сграда със северната пристройка към двуетажната жилищна сграда на ответника, както и засадените в незаконно завзетия терен от 26 кв.м. 4 броя лози и прокараните 2 бр. отходни тръби.

Претендират се и направените във връзка с воденето на делото разноски. 

 

Ответникът е подал писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който отговор счита, предявените искове за допустими, но неоснователни, като ги оспорва изцяло и моли да бъдат отхвърлени.

Оспорва твърденията в исковата молба като недоказани. Твърди, че претендираните от ищеца 26 кв.м. са негова, на ответника собственост и той винаги ги е владял. Те не са собственост на ищеца. Твърди, че засадените в собствения му имот 4 бр. лози , направеният асмалък и прокараните 2 бр. отходни тръби освен, че се намират в собствения на ответника двор, но и не създават по никакъв начин неудобства на ищеца.

Твърди също така, че двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІV-53, кв. 35 по плана на с. Смирненски е законна, тъй като представлява търпим строеж и като такъв не подлежи на премахване. Твърди, че сградата е построена през 1984 год., като попада в хипотезата на §16, ал. 1 ПР ЗУТ.

Оспорва и твърдението, че вероятното неспазване на законоустановеното отстояние от имотната граница между страните създава пречки за ищеца да ползва спокойно и нормално имота си, тъй като „Засенчвал значителна площ от него, включително жилищната сграда, което не позволява да го използва по предназначение, включително да го обработва и да получава продукция, а стените на сградата се навлажняват и рушат“ като неоснователно, като дори да е налице такова навлажняване, то може да е в резултат от други фактори, като например атмосферни условия, некачествено строителство и др. Оспорва и твърдението, че плътната стена, изградена от север пречи на ищеца свободно да се движи в имота си, да извършва ремонтни дейности по жилищната си сграда и засенчва част от двора му.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. К. Б.,  МАК, поддържа исковете и моли да бъдат уважения като претендира разноски.  Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът се явява лично и пълномощника си, адв. И. Н., САК. Оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 196, т. І, д. № 575/31.07.1957 год. на И.Г., Ломски народен съдия, Г.Т. С.е признат за собственик на дворово място в *********, от 2 дка, с построените в него къща, тълкана и кош, до съседи: Ц.К., Х.А. и от две страни улици.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу доглеждане № 3, т. ІІІ, д. № 757/22.10.1957 год. на А.Б., Ломски народен съдия, Г.Т. С.е прехвърлил на П.Т.Г., по баща М.М., правото на собственост на дворово място в *********, от 2 дка, с построени в него къща, тълкана и кош, до съседи: Ц.К., Х.А. и от две страни улици, срещу задължение за гледане и издръжка.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу доглеждане № 161, т. ІІ, д. № 809/6.10.1966 год. на П.Т., Ломски народен съдия, П.Т.Г. прехвърлила на съпруга си, Ц.В.С. ½ ид.ч. от гореописания имот, срещу задължение за гледане и издръжка. Този алеаторен договор е развален с Решение от 07.05.1992 год., по гр.д. № 74/1992 год. на ЛРС.

В приложената от ищеца скица, имотът, с площ от 2150 кв.м., е записан на наследниците на П.М. Т..

От представеното с исковата молба Удостоверение за наследници, издадено от кметство ********* е видно, че след смъртта си П.М. Т., поч. 13.04.1997 год. е била наследена от сина си Г.Т.Г.-Г.и дъщеря си С.Т.Г., поч. 24.01.2012 год., без низходящи.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, т. ХІІ, рег. № 7212, д. № 1054/02.11.2009 год. на Нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, Ц.Г.В. и М.Е.В.дарили на своя внук, настоящият ответник  М.Л.Ц., правото на собственост върху два свои имота: Незастроено дворно място от 1000 кв.м., а по скица – с площ от 900 кв.м., намиращо се в с. Смирненски, общ. Брусарци и представляващо УПИ ІІ-37 в кв. 34 по плана на селото, при съседи: от две страни улици, УПИ І-24, УПИ ІІІ-38, както и Незастроено дворно място с площ от 1500 кв.м., в с.с., ул. *****, което включва ПУ V-52 с площ от 680 кв.м. и ПИ ІV-53 с площ от 820 кв.м., при съседи за целия имот: от две страни улици, ПИ VІ-01, ПИ ІІІ-50 и ПИ VІІ-54, заедно с построените в ПИ ІV-53 масивна жилищна сграда с РЗП 100 кв.м., лятна кухня с РЗП 84 кв.м.  и три второстепенни сгради под общ покрив и обща РЗП 115 кв.м.

С представената с отговора на ответника Декларация със заверка на подписите рег. № 153/06.11.2014 год. на кмета на с. Смирненски, петима свидетели: С.К.Г., Й. К.И., Ц.Ц. Н. и П.Ц. Ц.са декларирали, че двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 90 кв.м., находяща се в *********, УПИ ІV-53, кв. 35, е построена от Ц.Г.В. през 1984 год.

По делото са приети пет Съдебно-технически експертизи, две от които тройни.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В.К.В. се установява, че:

1.               Площта, заключена между жилищната сграда на ищеца, имотната граница между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, плътната стена и улицата с о.к. 9 – 24 по плана на с. Смирненски, принадлежат към УПИ VІІ-54;

2.               Квадратурата на посочената площ е 20 кв.м.,

3.               Между имота на ищеца и ответника в източна посока, в участъка между точки Б, В, Г и Д на приложената скица не съществува ограда. Ограда представляват източните фасади на сградата на ищеца /т. 1 и т. 2 от скицата/ и на стопанската постройка на ищеца /т. 3 и т. 4 от с.скица/. между точки В и Г е запазена част от „стара“ ограда от мрежа с дължина около 3 метра. Местоположението й се припокрива с вътрешната регулационна линия между двата имота.

4.               При съществуващото в момента фактическо положение, процесната площ е част от дворното място на ответника. Изградената плътна стена между т. 1 и т. В не позволяват достъп на ищеца до процесната площ.

5.               В нея са засадени 4 бр. млади лози, едната е в имота на ищеца, две са на регулационната линия и една е в имота на ответника, на разстояние по-малко от допустимото по чл. 52 ЗС. От сградата на ответника, близо до регулационната линия, на терена излиза канална тръба Ф50 мм. На разстояние 13,28 м. от уличната регулация с о.к. 9-24, при т. 2 и т. В е изградена плътна тухлена стена, свързваща жилищните сгради на ищеца и на ответника.

6.               На границата между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, в УПИ ІV-53 е построена жилищна сграда със ЗП 69 кв.м., състояща се от двуетажно тяло с площ от 62 кв.м. и едноетажно тяло с площ от 7 кв.м. Допълнително е пристроена, до яхъра на ищеца, стопанска сграда с площ 6 кв.м. Най-близката част на сградата на ответника до регулационната линия е при т. В – 0,28 м., и при стопанската сграда при т. Г – 0,25 м. В останалата част сградата е застроена на разстояние 1,95 – 1,98 м. от регулационната линия. Нормативните изисквания за разстоянията на сградите до страничната граница /най-малко 3 м./ не са спазени.

7.               От ниското тяло на сградата на ответника при т. В до ъгъла на сградата на ищеца – т. 2, перпендикулярно на имотната граница между двата имота е построена плътна стена, дълга 1,28 м., свързваща двете сгради. 1,00 м. от стената се намира в имота на ищеца и 0,28 м. – в имота на ответника. /на приложената скица е очертана с червена линия/.

8.               Жилищната и стопанските сгради, отходната тръба , асмалъка и лозите ПРЕЧАТ на нормалното ползване на ищеца. Преградната стена пречи на нормалното ползване на имота на ищеца.

9.               Имотната граница между двата имота върви по регулационната линия. Точки Б, В, Г, Д. Точка Б се намира на 0,26 м. от трайно материализираната оградна точка А. Разстоянието между точки В и 2 е 1,00 м., между точки Г и 3 – 1,00 м., а т. Г съвпада с т. 4.

10.           На непокритата с тухли част от къщата на ищеца има частично рушене на мазилката по цокъла. Според вещото лице причината е обичаен процес на стареене, неподдържане на сградата и липса на поставени олуци и водосточни тръби.

11.           Неудобството от засенчване на имотите е взаимно. Жилищната и стопанската сгради на ищеца също се намират на разстояния под нормите на чл. 31 ЗУТ от вътрешната граница.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че спорната площ е 20 кв.м., като съгласно регулационния план тя е в имота на ищеца, а фактически в момента попада в имота на ответника. Отходната вода на канала свободно се излива на терена. Жилищната и стопански сгради, отходната тръба, лозите и асмалъка пречат на нормалното ползване на имота на ищеца. От лозите едната е изцяло в имота на ищеца, две са на регулационната линия и една е в имота на ответника.

Това заключение е оспорено от страните и съдът е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. Гогова, която е установила, че ако въпросната сграда е била построена през 1984 год., то тя е трябвало да бъде заснета и отразена като кадастрална основа за парц. ІV, пл. № 53, кв. 35, както другите стопански сгради, които не съществуват в предходния регулационен план от 1935 год., но в плана от 1997 год. са отразени, макар да са незаконно построени. От това в.л. стига до извод, че въпросната двуетажна сграда не е била построена през 1984 год., а след 1997 год., като са достроявани в последствие едноетажните пристройки – тоалетни с РЗП 7 кв.м., друга пристройка /баня или казан/ с РЗП 6,5 кв.м. Тоалетните били до самата жилищно-регулационна линия, а вътрешната пристройка е с около 20 см. в имота на ищеца. Двуетажната сграда е застроена на разстояние по-малко от нормативните 3 л.м., съгл. чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

Строежът не е допустим за узаконяване, тъй като се намира на разстояние от дворищната регулационна линия 0,25 м., което е далеч от нормативно-изискуемите се 3 л.м. Съгласно преди действащия ЗТСУ изискуемото се отстояние е същото.

От вътрешната едноетажна пристройка излиза канализационна тръба РVС, ф 110 на самата повърхност и продължава към улицата. От ІІ-рия етаж излиза открита тръба РVС ф 110, а от І-я етаж – тръба РVС ф 50 с височина 80 см., и двете – вертикално и са включени в друга тръба, РVС ф 110, успоредна на първата тръба, по повърхността – открито. След незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради на двата имота на страните по делото, тръбите са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда, по дължина и излизат на тротоара. От там по  него, с дължина 45 – 46 л.м. се включва в съществуващ канал през пътя /улицата/ от държавната мрежа, който е включен в нарочно направен открит канал до близката рекичка. Този канал под пътя е направен, за да се включат уличните оттоци, които събират повърхностните води в тази част на пътя, където е най-ниска котата на уличното платно. А от пристройката на тоалетните излиза тръба към външна чешма, от мивката на която излиза тръба  РVС ф 50, която се излива свободно на повърхността. Канализацията в имота на ответника и излизаща от него е изградена в нарушение на нормативите за изграждане на канализация /изискването за дълбочина най-малко 1,20 м./

В разписния лист към Регулационния план от 1935 год. на с. Смирненски, парцел V, пл. № 132, кв. 35 е записан на Г.Т. – без документ за собственост.  В последствие е записан на П.М. Т. – в разписния лист към Регулационния план от 1997 год. Според вещото лице, парцел V, пл. № 132, кв. 35 по Регулационния план от 1935 год. на с. Смирненски е идентичен с УПИ VІІ, пл. № 54, кв. 35 по Регулационния план от 1997 год. на с.с.

В първия Регулационен план, от 1935 год., имотът на ищеца е отразен като парцел V, пл. № 132, кв. 32, а имотът на ответника – като парцел VІ, пл. № 131, кв. 35. От този имот /на ответника, в Регулационния план от 1997 год. са образувани два парцела – УПИ V, пл. № 52 и УПИ ІV, пл. № 53, които са записани на ответника и във втория от тях се намира жилищната сграда, заснета в двата регулационни плана – и от 1935 год., и от 1997 год. Вторият дворищно-регулационен план е в  сила и към настоящия момент. Дворищно-регулационната линия между имотите на ищеца и ответника се е запазила.

Според това вещо лице, ако сградата на ищеца се намираше на 3 м. от регулационната линия, то сградата на ответника също би създавала неудобства относно ползването на имота на ищеца – както на сградата, така и на терена. Не би засенчвала терена и част от сградата, защото е на северозапад, но е недопустимо на 30-40 см. от границата да минават две открити канализационни тръби, които след монолитно изградената ограда /незаконна/, с височина 2,5 м., са вкопани и минават на около 80 см. от основите на жилищната сграда на ищеца, при допустимо отстояние от 3 м. от дворищно-регулационната линия между двата имота и на дълбочина не по-малко от 1,30 м.л. Освен това, частта от имота на ищеца зад жилищната му сграда е бил т.нар. „черен вход-изход“ към стопанската му сграда. Празното пространство между жилищната сграда на ищеца и имота на ответника не се използва от ищеца, тъй като са засадени лози – асми на тръбно скеле на ответника, а под тях е прокаран канал с ф110 до тротоара, после под него. От улицата до второстепенната сграда на ищеца не е установена ограда по дворищно-регулационната линия – граница.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че и двете стари къщи /на ищеца и на ответника/ са построени на по-малко от 3 м. В плана от 1997 год. новата сграда, спорна по делото не е нанесена.

След като и това заключение е оспорено, по делото е приета тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. К.С.С., инж. Л.Б.А. и инж. Г.Х.К.. След запознаване с материалите по делото, личен оглед и измервания на място, вещите лица са установили, че:

1.     Няма данни за извършени законови процедури по изплащане на придаваеми части по регулационния план, одобрен през 1997 год. на селото за оспорения терен, който е определен на 33 кв.м. По тази причина, регулационната граница между УПИ VІІ-54  и  ІV-53, кв. 35 по този план отпада и остава като утвърдена имотната граница между тях. На това основание, вещите лица са разглеждали отстояния на спорната нова двуетажна сграда в имот № 53 от кадастралната – имотна граница по план, одобрен през 1997 год. Ако има данни за проведени процедури,  касаещи уредени имуществени права на собственика на имот № 54, изводите ще бъдат направени спрямо регулационната граница между двата имота.

2.     Квартал 35 по плана на селото е с предназначение за жилищно строителство. В представения въпрос е посочена година на построяване на сградата на ответника – 1984 год. Спрямо техническите изисквания, пристроените към нея масивна баня и тоалетна са под 3 м. от имотната граница, а двуетажната част в двата си края е на повече от 3 м. от имотната граница.

3.     Съществуването на друга канализационна тръба може да се изследва само след изкоп по дължина на жилищната сграда на ищеца, улица и терен зад нея. Няма видими белези на ниво терен, с които с точност да се определи трасе на подземна комуникация.

4.     Предвид приложените документи за собственост на ищеца, данните по стария /от 1935 год./ и новия /от 1997 год./ регулационен план и се сравни местоположението му, може да се заключи, че имотът на ищеца е за терена на имот, пл. № 54, кв. 35 по плана от 1997 год. В документите дворното място е индивидуализирано само по площ и съседи.

5.     Двата УПИ изменят регулационните си граници само по влезли в сила регулационни планове, одобрени през 1935 год. и през 1997 год. Няма приложен допълнително открит друг одобрен ПУП.

6.     На сградата на ищеца към новата двуетажна сграда на ответника има само един прозорец, с малки размери и на ниска височина, на ниво терен. По тези причини и местоположението му по посоки, според вещите лица не би се получавало неудобство за засенчване от двуетажната сграда.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че придаваемото място е към имота на ищеца от имота на ответника. Границите на имотите според двата регулационни плана са различни. Двуетажната сграда е търпим строеж според това заключение. Не може да се твърди, че навлажняването и нарушението на стените на сградата на ищеца се дължи на теча на самата сграда или е от канала на ответника. Малката сграда не би могла да засенчи голямата.

Тази съдебно-техническа експертиза също е оспорена от страните и съдът е допуснал нова тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.И.С., инж. К.И.И. и инж. М.К.Ч., които са отговорили на поставените от страните въпроси.

От заключението на тези експерти се установява, че:

1. Площта, заключена между жилищната сграда в УПИ VІІ-54, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци /на ищеца/, имотната граница между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, кв. 35 /на ответника/, плътната стена, изградена в УПИ VІІ-54, перпендикулярно на източната имотна граница и свързващата северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца със северната постройка към двуетажната жилищна сграда в УПИ ІV-53, кв. 35 по плана на селото и улицата, принадлежи на имот УПИ ІV-53, кв. 35 /на ответника/.

2. Квадратурата на посочената площ е 20 кв.м.

3. Между имота на ищеца – УПИ VІІ-54 и на ответника – УПИ ІV-53, кв. 35 по плана н ас. Смирненски, общ. Брусарци не съществува ограда, ако трябва да има такава, то тя трябва да е на една линия с жилищната сграда в имота на ищеца.

4. Спорната площ от 20 кв.м. е част от имота на ответника – УПИ ІV-53, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци.

5. В имота на ответника има изграден асмалък и посадени лози, но наличието на отходни тръби не може да се констатира, тъй като са скрити и за установяването им е необходимо частично да се разкопае. Изградена е плътна стена.

6. В имота на ответника има изградена двуетажна жилищна сграда, която не е на регулационната линия с имота на ищеца УПИ VІІ-54, тя е на отстояние 3 м. от жилищната сграда, разположена в него. Съгл. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗТСУ, при височина на сградата до 8,5 м. /до 2 етажа/, разстоянието между страничните регулационни линии е най-малко 3 м., а дълбочината на застрояване, съгл. чл. 13, ал. 2 ЗТСУ е най-малко 5 м.

7. В североизточната част на имота на ищеца /УПИ VІІ-54/, която граничи с имота на ответника /УПИ ІV-53/ има плътна стена, изградена перпендикулярно на имотната граница между двата имота и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда в имота на ищеца с пристройката към двуетажната сграда в имота на ответника.

8. Двуетажната сграда, асмалъка, лозите не пречат на ползването на имота на ищеца.

9. Жилищната сграда и стопанската постройка в имота на ищеца служат за граница между този имот и имота на ответника /УПИ ІV-53, кв. 35. Това е линията на имотната граница между двата имота, която продължава до дъното му.

10. Не е налице навлажняване на стената на сградата, построена в имота на ищеца, но е налице рушене на стената на сградата, вследствие неподдържане на сградата и неправилно оттичане на повърхностните води от покрива на сградата.

11. Жилищната сграда в имота на ответника /УПИ ІV-53, кв. 35/ не засенчва имота на ищеца и не създава пречки за нормално, спокойно ползване на имота.

12. Устройственото планиране за територията към момента на изграждане на двуетажната масивна жилищна сграда, пристроените към нея масивни баня и тоалетна, находящи се в имота на ответника /УПИ ІV-53, кв. 35/ е за жилищно строителство – свободно застрояване. Изпълненото строителство е в съответствие с изискванията към действалите към този момент строителни правила и норми.

13. Имота на ответника /двеутажната жилищна сграда в УПИ ІV-53, кв. 35/ е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на построяването му.

14. Изследване съществуването на друга канализационна тръба, различна от посочената е невъзможно, защото изпълненият линеен обект представлява скрити работи и за установяването му е необходимо разкопаване.

15. Предвид приложените документи за собственост, представени от ищеца и действащия към настоящия момент регулационен план, имотите, отразени в документите за собственост са идентични с УПИ VІІ-54, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци.

16. Имотите са урегулирани за първи път през 1935 год.

17. Ако сградата, изградена в УПИ VІІ-54, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци /на ищеца/ се намираше на три метра от регулационната линия, то сградата, разположена в УПИ ІV-53, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци /на ответника/ не би създавала неудобства относно ползването на имота на ищеца /УПИ VІІ-54/ - както сграда, така и терен. Не би засенчвал по същия начин терена и частта от сградата и по този начин не би създавала такива неудобства.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че по сега действащия регулационен план на селото, одобрен през 1997 год., процесната площ от 20 кв.м. е в имота на ищеца. Сградите, построени в двата имота са на достатъчно разстояние, че да не си пречат. В имота на ответника /УПИ ІV-53, кв. 35/ освен отразените върху кадастралния регулационен план сгради, южно от навеса, има сграда, която не е отразена в плана. Именно тя е на 3 м. от регулационната линия и е построена след 1983 год. /когато е извършено заснемането/. За това населено място няма застроителен план. Регулационната линия е валидна. Към момента на построяването й сградата на ответника е била допустима, построена е след 1982 год., но преди влизането в сила на ЗУТ. За тази сграда няма план. Към момента площта на имотите е различна –  този на ищеца е по-голям, отколкото по документи /нот.акт/, а на ответника – по-малък. Липсата на застроителен план изключва преценката за законност на постройките.

След изслушването на последната съдебно-техническа експертиза са възникнали допълнителни въпроси у страните. За да отговори на поставените въпроси, е назначена и приета изготвената от вещото лице Н.Т.И. съдебно-техническа експертиза.

От нейното заключение се установява, че:

            1. Кадастралните граници, отбелязани в оригиналните картони на кадастралните планове от 1997 год. съвпадат напълно с одобрения и влязъл в сила регулационен план на с. Смирненски от 1997 год. Границата между имотите по това време е била материализирана с оградна мрежа – така, както е посочено в одобрения и влязъл в сила план от 1997 год.

            При съпоставка между действащия и предходния план – от 1935 год. се установява, че УПИ VІІ-54, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци – собственост на ищеца е образуван от ПУ V, пл. № 132 и кад. № 132, кв. 32;

            УПИ ІV-53, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци, собственост на ответника е образуван от ПИ VІ, планосн. № 131, кад. № 131, кв. 35 , от който е образуван още един УПИ V, пл. № 52, кадастр. № 52, кв. 35 по действащия план на селото.

При съпоставка между двата регулационни плана – предходния и сега действащия се установява, че кадастралната и регулационната граница между двата имота не съвпадат. Предвидената регулация между двата имота не е прилагана и придаваеми части не са изплащани.

За това категоричното заключение на вещото лице е, че придаваеми места /части/ между двата съседни имота /УПИ ІV-53, кв. 35/ на ответника и /УПИ VІІ-54/ на ищеца по сега действащия план на с. Смирненски няма.

За да се счита, че е налице свързано строителство със сградите, попадащи в имота на ищеца, независимо за кои сгради става дума – стопанска или жилищна, е необходимо във вертикално и хоризонтално отношение калканите на двете сгради да се покриват напълно. В действителност, на място няма покриване на калкани на две сгради.

Конкретно – няма нотариално заверена декларация – съгласие на собственика на УПИ VІІ-54, кв. 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци за осъществяване на свързано строителство – както по ЗТСУ, така и по ЗУТ /чл. 21, ал. 5.

Когато за населеното място няма Застроителен план, какъвто е конкретния случай, строителството се разрешава с виза за проектиране, издадена от гл. Архитект на общината, на осн. чл. 140, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, но след нотариално заверено съгласие от собствениците на съседния имот /чл. 21, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ/.

Според това вещо лице, няма осъществяване на свързано строителство на сгради в двата съседни имота.

Площта, намираща се между жилищната сграда на ищеца, кадастралната /имотна/ граница между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, кв. 35, изградената плътна стена от ответника и улицата с ОК 9-24 по плана на селото, принадлежат на УПИ VІІ-54.

Така описаната площ възлиза на 20 кв.м.

Установено е на място, че между имотите на страните в източна посока, между точки Б, В, Г и Д на приложената скица, не съществува ограда. Ограда представляват фасадите на сградата на ищеца в източна посока: точки 1 и 2 и на стопанска постройка – точки 3 и 4. Между точки В и Г достъпът е ограничен, тъй като затварянето на пространството от двете страни на новоизградената двуетажна жилищна сграда /от едната страна – изградена стена, перпендикулярна на кадастралната и регулационната граница между двата имота, а от другата страна – изправени по височина ламарини не позволяват това пространство да бъде измерено на място.

Изградената плътна стена /свързваща ъгъла на жилищната сграда на ищеца и допълнителната пристройка, изградена от ответника, не позволяват достъп на ищеца до източната площ, която представлява част от собствения му имот. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че тази стена е с дължина 1,27 м.

Точно в тази площ са засадени 4 бр. лози, без да бъде спазено законовото отстояние от 3 м.

Процесната двуетажна сграда на ответника, със ЗП 62,00 кв.м. е с намалено отстояние от кадастрално-регулационната граница между двата съседни имота. Установено по графичен начин това отстояние е 1,95 м.

Едната допълнителна постройка на ответника, със ЗП 7 кв.м. представлява две клетки санитарни възли, в които са монтирани 2 бр. тоалетни клекала.

Разстоянието между прозореца на жилищната сграда на ищеца и двата санитарни възела е 1,65 м. По продължение на същата стена, с разстояние 1,25 м., е долепена пристройка от двата санитарни възела към изградената двуетажна жилищна сграда. Към същата допълнителна постройка има изградена външна чешма. Отпадната вода от чешмата не е изведена и не е включена никъде, а се излива директно върху имота на ищеца.

Другата едноетажна допълнителна постройка е баня със ЗП 6 кв.м.

Не са спазени изискванията за задължително отстояние от 3,00 м.  на новоизградените двуетажна жилищна сграда и две допълнителни едноетажни постройки в УПИ ІV-53, кв. 35.

Изградените две допълнителни постройки, залепени към процесната двуетажна жилищна сграда на ответника са изпълнени с едноскатни покриви, чиито наклони са обърнати изцяло към имота на ищеца, като по този начин покривните води се изливат изцяло в имота на ищеца.

За тоалетните няма изградена септична яма. По данни от ответника, отвеждането на отпадните  води от тоалетните и процесната жилищна сграда е извършено през цялото дворно място, до септична яма, намираща се до другата жилищна сграда в имота на ответника. По данни от ищеца и от собственичката на другия съседен имот, канализацията от двора на ответника е изведена по тротоара на улицата. Това води на извод, че цялата канализация от санитарните възли и битовите води от банята на ответника е изпълнена в имота на ищеца, в непосредствена близост до жилищната му сграда.

Улицата е част от Републиканската пътна мрежа /път ІІІ-112/, изключителна държавна собственост. Ответникът използва подземното отводнително съоръжение като канализационно такова.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че заключението е изготвено след справка по документи и оглед на място в присъствието на страните, като при огледа са направени и приложените към заключението фотоснимки. Плочите, положени пред двата санитарни възела на ответника са с наклон към имота на ищеца. Асмалъка, изграден от ответника е захванат директно към покривната конструкция на жилищната сграда на ищеца. Това влияе отрицателно, тъй като гредореда е дървен и при силни ветрове има опасност покривната конструкция да рухне.

Регулацията никога не е била прилагана в селото, но в документите за собственост на страните имотите са описано само по площ и съседи. Границата между двата имота в случая е и кадастрална и регулационна. Придаваеми места няма.

От показанията на свид. А.Г. В., допуснат до разпит по искане на ищеца се установява, че в миналото между двата имота е имало мрежа – до 2010 – 2011 год., след това тя била махната от бащата на ответника и  там били построени тоалетна и баня към тяхната къща. Те били залепени към къщата им. Самата къща, на два етажа,  била построена преди 2010 год., с материали от съборена постройка. Свидетелят си спомня, че през 1996-97 год. се съборила къщата на неговия чичо и семейството на ответника взели материала и построили своята двуетажна сграда. Първо построили къщата, а по-късно, около 2012-2013 год. – банята и тоалетната. От 3-4 години не живеят там, преди това имало барче и магазин. Мястото граничи с двора на ищеца и с къщата му. Сега там била залепена до къщата му и една стена.

Свид. Б.П.В., доведен от ответника живее в с. Смирненски, наблизо до страните. Твърди, че двуетажната сграда на ответника била строена през 80-те години на миналия век. Спомня си, че през 1982 или 1983 год. е бъркал вар и е участвал в строежа. Предполага, че постройката е била завършена някъде около 1984-85 год. Между двете постройки имало около метър, а тоалетната била опряна до къщата. Твърди, че никога не бил виждал мрежа между двата имота. Преди това имало барче там, масите били в двора на ответника. Не си спомня някой от страна на ищеца да се е противопоставял на построяването на къщата на ответника, но сестра му била болна, а майка му – възрастна. Не си спомня да е имало ограда между имотите. 

Свид. Д.Л.Ц., брат на ответника знае, че къщата е строена през 80-те години на ХХ в., до 1983-1984 год., били са малки тогава /този свидетел е роден през 1984 год./. Баба му и дядо му се разбирали добре със сестрата на ищеца. Не е имало ограда – нито тогава, нито сега между дворовете. В тази постройка семейството му държало магазин в продължение на 20 години. Имало и барче към него, имало и маси. Имали устно съгласие от майката и от сестрата на ищеца за построяването на къщата. Отношенията между двете семейства били добросъседски.

От приложеното копие от Данъчна декларация за притежавани недвижими имоти от 1998 год. на Ц.Г.В., праводателя на ответника е видно, че той е декларирал тогава за адреса къща на 1 етаж, РЗП 84 кв.м., построена през 1973 год., лятна кухня /шопрон, талкана с РЗП 100 кв.м., на 1 етаж, построена през 1976 год., второстепенна постройка на 1 етаж, РЗП 24 кв.м., построена през 1940 год., външна тоалетна и кочина – 1 етаж, РЗП 15 кв.м., построена през 1987 год., сеновал, гараж и хамбар на 2 етажа, ЗП 76 кв.м., РЗП 152 кв.м., построен през 1990 год.

От приложените към делото по искане на ищцовата страна Декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени от ответника през 2010 год., се установява, че тогава той е декларирал къща на 1 етаж, РЗП 84 кв.м., построена през 1973 год., друга къща на 1 етаж и РЗП 100 кв.м., построена през 1976 год., както и второстепенна постройка на 1 етаж, РЗП 24 кв.м., построена през 1940 год.  и друга второстепенна сграда на 1 етаж, РЗП 15 кв.м., построена през 1987 год. Процесната второстепенна сграда на 2 етажа и РЗП 76 кв.м. също е декларирана, с посочена година на построяване 1990 год.

В Декларацията си по чл. 14 ЗМДТ от 06.02.2014 год., ответникът е декларирал жилище на 2 етажа, с РЗП 90 кв.м., построено през 1984 год., гараж, с РЗП 24 кв.м., построен през 1990 год., второстепенна сграда на 2 етажа, с РЗП 15 кв.м., построена през 1987 год. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с два обективно и субективно съединени иска – ревандикационен и негаторен:

1/ на осн. чл. 108 ЗС да признае за установено по отношение на ответника, е ищецът е собственик на 26 кв.м. от терена - УПИ VІІ-54, кв. № 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци, обл. Монтана, която част се намира в североизточната му част и е заключена между: жилищната сграда, имотната граница между двата имота, плътната стена, изградена в неговия терен перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата и да го осъди да отстъпи собствеността и да предаде владението върху така описания терен, както и

2/ на осн. чл. 109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне построените на границата между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, двата в кв. № 35 по плана на *********: двуетажна сграда, асмалък и плътната стена, изградена в имота на ищеца перпендикулярно на имотната им граница и свързваща северния ъгъл на жилищната му сграда със северната пристройка към двуетажната жилищна сграда на ответника, както и засадените в незаконно завзетия терен от 26 кв.м. 4 броя лози и прокараните 2 бр. отходни тръби.

 

Относно иска по чл. 108 ЗС:

            За уважаване на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.

В случая не е спорно, а и се установява от прадставените доказателства, че ищецът /по наследство/, а ответникът /по силата на дарение са собственици на два съдедни урегулирани имота в *********.

Спорно е чия е граничната ивица между улицата и къщата на ищеца, която ответникът е заградил с тухлена стена.

За изследването на този въпрос са изслушани пет съдебно-технически експертизи, две от които тройни.

В заключенията си по този въпрос, вещите лице В.К., М. Г.и Н.Т. са категорични, че спорната площ е 20 кв. м. и е част от имота на ищеца – УПИ VІІ-54, кв. 35 по плана на селото.

Писмените заключения на другата група експертиизготвили тройните съдебно технически експертизипървата на вещите лица К.С., Л.А. и Г.К. и втората на вещите лица С.С., К.И. и М.Ч. са в обратна насокатези вещи лица приемат, че спорната площ е част от имота на ответника, тъй като няма данни за извършени законови процедури по изплащане на придаваеми части по регулационния план, одобрен през 1997 год. на селото за оспорения терен, който е определен на 33 кв.м. По тази причина, регулационната граница между УПИ VІІ-54  и  ІV-53, кв. 35 по този план отпада и остава като утвърдена имотната граница между тях.

В съдебно заседание обаче, вещото лице М.Ч. изрично уточнява, че по сега действащия регулационен план спорната площ е част от имота на ищеца.

Съдът кредитира трите единични експертизи. Регулационният план на ********* е одобрен със Заповед № 444/06.10.1997 год., влязъл е в сила и по делото няма данни да е оспорван или да са правени постъпки за изменението му. Съгласно този план, спорната площ и част от имота на ищеца – УПИ VІІ-54, кв. 35. Това потвърждават в съдебно заседание и вещите лица, изготвили тройните експертизи. В заключението си вещото лице Н.Т., на която е поставена такава задача именно след като са изслушани заключенията на тройните експертизи, е съпоставила предходния кадастрален и регулационен план – одобрен със Заповеди № 576 и № 577 от 16.03.1935 год. е установила, че в спорния участък границите между двата имота съвпадат и там няма придаваеми части. В този смисъл е и заключението на в.л. М. Гогова.

Двете тройни експертизи – видно от заключенията им и от поясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание са изградени основно върху обстоятелството, че не са открили книжа за откривана процедура по изплащане на придаваеми части. /така в.л. Л.А. в с.з., л. 323/ Вещото лице К.С. – участвал в първата тройна съдебно-техническа експертиза път твърди, че регулационният план от 1935 год. Никога не е влизал в сила – обстоятелство, опровергано от заключението на в.л. Н. Т.. Друг експерт от състава на първата тройна експертиза пък – в.л. Г.К. пък твърди, че е изготвил заключението си по предишните заключения и други данни от делото и чрез оглед само в имота на ответника.

От приобщената /л. 436/ фотоснимка, направена от „Геопланпроект“ на 24.06.1983 год. е видно, че между двата имота няма ограда, но има празно пространство.

Според вещото лице М. Ч., при изслушването му в съдебно заседание, при заснемането е отразена плътна ограда, която той не виждал и не можел да си обясни защо е отбелязана. В показанията си свид. А.В., доведен от ищеца твърди, че там е имало оградна мрежа до 2010 – 2011 год., която била премахната от бащата на ответника. Такава мрежа свидетелите, доведени от ответника – Д. Л., негов брат и Б.П., без родство, отричат да е имало. /последният не е виждал/.

Съгласно чл.110 от ЗТСУ/отм./ред.ДВ, бр, 3 от 11.01.1977 г./, недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план, като длъжник по дворищнорегулационния план е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ/отм./ правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за. отчуждените имоти. Заявлението е основание за издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 2.

В случая по делото действително е установено, че липсват документи, удостоверяващи уреждането на регулационните отношения между праводателите на страните и заплащането на придаваеми части.

Такива придаваеми части между двата имота обаче няма – според категоричното заключение на в.л. Н.Т..

И ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. Съгласно заключенията и на петте приети по делото съдебно-технически експертизи, съгласно регулационния план на *********, одобрен със Заповед № 444/06.10.1997 год., спорната площ е част от имота на ищеца.

Не е ясно от кога ответникът владее спорната площ – дали от 2010 год. или от по-рано, но в отговора си не е въвел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

Не се установи по делото ответникът да владее тази площ на валидно правно основание. Ето защо, предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и доказан и следва да се уважи до размера – установен от вещите лица, а именно – 20 кв.м., заключени между жилищната сграда на ищеца, имотната граница между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, плътната стена и улицата. 

За това съдът приема за доказано, че именно ищецът е собственик на спорната площ от 20 кв.м., намираща се между жилищната му сграда, кадастралната /имотна/ граница между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, кв. 35, изградената плътна стена от ответника и улицата с ОК 9-24 по плана на селото.

Относно иска по чл. 109 ЗС:

Иска се от съда: да постанови решение, с което да осъди ответника, да премахне описаните в обстоятелствената част на исковата молба незаконни строежи /двуетажна сграда и стена/, както и и асмалък, четири лози и две отходни тръби.

            Фактическият състав на този вид искова защита за  собственост  е следният:

а/ ищецът следва да установи, че е собственик на вещта, чиято защита търси по съдебен ред или пък е носител на ограничено вещно право върху вещта;

б/ ищецът следва да докаже, че е извършено неоснователно действие върху вещта.

По отношение правната природа на понятието „неоснователно действие” и съдържанието на това понятие съдебната практика и теория приема следното :

- неоснователното въздействие може да се изразява както в активна човешка дейност, водеща до промяна на външния свят (действие), така и до укоримо бездействие;

- въздействието върху вещта може да бъде извършено „пряко" или "косвено";

- неоснователното въздействие може да се изразява още във „вредно отражение върху вещта" или „създадено състояние";

в/ неоснователното действие трябва да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост  спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението на вещта, макар да не накърнява владението.

г/ извършеното неоснователно действие или състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност, че то и занапред ще продължи да съществува.

д/ никакво правно значения няма обстоятелството дали действието е извършено виновно, дали извършителят е действал за себе си или за другиго.

Съдебната практика приема, че предмет на преценка от съда и правнорелелевантни са само онези неоснователни действия, които са посочени в исковата молба.

В случая безспорно е установено, че ищецът  е собственик на УПИ VІІ-54, а ответника – на УПИ ІV-53, двата в кв. 35 по регулационния план на *********. Т.е., в случая е налице първата предвидена придпоставка.

За уважаване иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно да се установи, че постройката е незаконна, но и дали пречи на собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

В някои случаи дори да се касае за законно строителство, ако то накърнява правото на собственост на друго лице, пречи да се упражнява пълноценно правото му на собственост, то иска по чл.109 от ЗС следва да се уважи.

Ищците по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС дължат пълно и главно доказване, като в тяхна тежест е да докажат твърдените от тях неоснователни действия и състояния, както и твърденията, че процесните постройка и ограда са незаконни.

Настоящата съдебна инстанция счита, че твърденията на ищцовата страна по отношение законността на процесните постройки, както и относно неоснователните действия на ответника, които им пречат да упражняват своите права, се доказват изцяло от събраните по делото доказателства.

Установява се, че в имота на ответника е построена масивна жилищна сграда на два етажа с балкон. Част от балкона /0,22 м./ се намира над имота на ищеца. В северозападната част на сградата е пристроена стопанска постройка. Общата застроена площ на сградата с пристройката е 69 кв.м., от които 62 кв.м. за сградата и 7 кв.м. за пристройките. Най-близката част от сградата до регулационната линия е 0,28 м. и при стопанската сграда – на 0,25 м. В останалата част сградата е застроена на разстояние 1,95 – 1,98 м. от регулационната линия.

Нормативното изискване от най-малко 3 м., съгл. чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за разстоянията на сградите до страничната граница не е спазено. Не се касае за свързано строителство на сгради в двата съседни имота /видно от заключението на в.л. Н.Т./. Едната от допълнителните постройки с площ от 7 кв.м. представлява 2 бр. външни санитарни възли с тоалетни клекала. Те са на 1,27 м. от прозореца /на спалнята/ на къщата на ищеца. Другата допълнителна постройка  е баня. По продължение на същата стена, с разстояние 1,25 м. е изградена външна чешма.

За постройките няма издадено удостоверение за търпимост. Няма и строителни книжа. Същата не е отразена в регулационния план на селото от 1997 год.

Съдът  приема за недоказано възражението на ответника, че тази постройка е изградена през 1984 год. В подкрепа на това възражение са представени: Декларация от 06.11.2014 год., с нотариална заверка на подписите, от четирима свидетели: С.К.Г., Й. К.И., И.М.И. и П.Ц. Ц. Показания в същия смисъл са дали в съдебното дирене свидетелите Б.П. и Д. Л.. Показанията на последния съдът не кредитира, тъй като същият първо е брат на ответника и второ е роден през 1984 год. /извод направен чрез пресмятане на посочената възраст при снемане на самоличност и датата на разпита му от предходния съдебен състав/. Дори и това де не е точната година на раждане, по при всички положения този свидетел е бил на възраст, от която е съмнително да е съхранил ясни спомени.

Самият ответник, в декларациите си по чл. 14 ЗМДТ е дал противоречиви данни за годината на построяване на сградата – през 2010 год. е посочил, че същата е построена през 1990 год., а през 2014 год. – че е построена през 1984 год. Неговият праводател обаче – Ц.Г.В. също в декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена през 1998 год.  е заявил процесната сграда като построена през 1990 год. Съвпадението на данни, изхождащи от ответника и от неговия праводател, който реално е изградил постройката води на извода, че процесната сграда е изградена при всички случаи след 1987 год.

Горният факт, около който се концентрира значителна част от спора между страните обаче по разбиране на настоящия съдебен състав щеше да е от значение ако строежът беше търпим, но процесният случай не е такъв.

Пристройките са изпълнени със скатен покрив, с наклон изцяло към имота на ищеца. Цялата канализация от санитарните възли и банята е изпълнена в имота на ищеца. Отделно – установено е от вещото лице Н.Т., че се излива в отводнителен канал от републиканската пътна мрежа и от там – в близката река. Именно тези тръби се иска да бъдат премахнати. Установено е по делото, че това е канална тръба ф50мм, изградена в близост но регулационната линия между двата имота. Всъщност, от заключението на в.л. М. Г.се установява, че от вътрешната едноетажна пристройка излиза канализационна тръба РVС, ф 110 на самата повърхност и продължава към улицата. От ІІ-рия етаж излиза открита тръба РVС ф 110, а от І-я етаж – тръба РVС ф 50 с височина 80 см., и двете – вертикално и са включени в друга тръба, РVС ф 110, успоредна на първата тръба, по повърхността – открито. След незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради на двата имота на страните по делото, тръбите са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда, по дължина и излизат на тротоара. От там по  него, с дължина 45 – 46 л.м. се включва в съществуващ канал през пътя /улицата/ от държавната мрежа, който е включен в нарочно направен открит канал до близката рекичка.

Целият двор на ответника е бетониран, с изключение на спорния по делото участък от 20 кв.м., затворен от ответника посредством изградената перпендикулярно тухлена стена между неговата /процесната/ двуетажна къща и къщата на ищеца. Стената е с обща дължина 1,28 м., от които 1,00 м. е в имота на ищеца и 0,28 м. са в имота на ответника. Тази стена прегражда достъпа на ищеца както до процесните 20 кв.м. от двора му, така и до стената на жилищната му сграда.

В спорната площ от 20 кв.м. ответникът е засадил 4 бр. лози – едната в имота на ищеца, две на регулационната линия и една в имота на ответника, но на разстояние по-малко от допустимото съгл. чл. 52 ЗС. За лозите ответникът е изгради асмалък от тръби, който /видно от приложените от в.л. Н. Т. фотоснимки и поясненията й в съдебно заседание/ е захванат директно към покривната конструкция на жилищната сграда на ищеца.

Всички гореописани: незаконно построена жилищна двуетажна сграда с две пристройки към нея, с обща застроена площ от 69 кв.м., 4 бр. лози, асмалък, тухлена стена с дължина 1,28 м. и канализационни тръби пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като ползва спокойно имота си.

Затова и като достигна до извода, че предявените искове по чл. 109 ЗС са основателни и доказани, съдът намира, че те следва да бъдат уважени.

При този изход от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените във връзка с делото разноски. От приложеният списък по чл. 80 ГПК /л. 524/ и доказателствата към него се установява, че разноските са в общ размер на 3052,35 лв.

Отделно от това, вещите лица по втората тройна съдебно-техническа експертиза: С.С., К.И. и М.Ч. са декларирали, допълнително над определеният от съда депозит от 600 лв., още общо 750 лв. разходи за изготвяне на заключението си и съдът, след като е задължил ищеца да довнесе сумата е изплатил възнаграждението от авансовите суми на съда. И до момента това не е сторено. За това ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ЛРС сумата от 750 лв., представляваща допълнително изплатените разноски за възнаграждение на вещите лица С., И. и Ч..

Воден от горните мотиви, съдът

                                                      Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.Ц.,  ЕГН **********,***, че Г.Т.Г.-Г., ЕГН **********,*** е собственик на 20 кв.м. от терена - УПИ VІІ-54, кв. № 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци, обл. Монтана, която част се намира в североизточната му част и е заключена между: жилищната сграда, имотната граница между този имот и УПИ ІV-53, кв. 35 по плана на селото, плътната стена, изградена в неговия терен перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата – между т. 1, Б, В и 2 на приложената скица, като

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, М.Л.Ц.,  ЕГН **********,*** да предаде на Г.Т.Г.-Г., ЕГН **********,*** владението на описаната площ, . 

 

ОТХВЪРЛЯ за разликата над уважения размер от 20 кв.м., до претендирания  размер от 26 кв.м., предявеният от Г.Т.Г.-Г., ЕГН **********,***, срещу М.Л.Ц.,  ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението на 26 кв.м. от терена - УПИ VІІ-54, кв. № 35 по плана на с. Смирненски, общ. Брусарци, обл. Монтана, която част се намира в североизточната му част и е заключена между: жилищната сграда, имотната граница между двата имота, плътната стена, изградена в неговия терен перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА М.Л.Ц.,  ЕГН **********,***, ДА ПРЕМАХНЕ:

ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП 69 кв.м., състояща се от двуетажно тяло с площ от 62 кв.м. и едноетажно тяло с площ от 7 кв.м. и допълнително пристроена, стопанска сграда с площ 6 кв.м.,  построена в УПИ ІV-53 на границата между УПИ VІІ-54 и УПИ ІV-53, които са означени със сигнатури 2МЖ, WC и ПС на приложената скица,

ПЛЪТНАТА СТЕНА, с дължина 1,28 м., от които 1,00 м. в имота на ищеца и 0,28 м. в имота на ответника, изградена перпендикулярно на имотната им граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца със северната пристройка към двуетажната жилищна сграда на ответника, между т. 2 и т. В на приложената скица,

както и засадените в незаконно завзетия терен от 20 кв.м. и в имота на ответника  4 БРОЯ ЛОЗИ и изграденият за тях АСМАЛЪК, прихванат за покрива на къщата на ищеца, както и

прокараните 2 БР. ОТХОДНИ ТРЪБИ:  РVС ф 110, по повърхността – открито, които след незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради на двата имота на страните по делото са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда, по дължина и излизат на тротоара.

 

Скицата на л. 506, изготвена от в.л. лице Н.Т., част от съдебно-техническата експертиза, приложена на л. 500-518 от делото, приподписана от съдебния състав, е неразделна част от настоящото решение.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,  М.Л.Ц.,  ЕГН **********,***, да заплати на Г.Т.Г.-Г., ЕГН **********,***, сумата от 3052,35  лв. /три хиляди петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК,  М.Л.Ц.,  ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд Лом  сумата от 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева /, представляваща допълнителни разноски за съдебно-техническа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :