Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 16.01.2019 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на 12.12.2018г. в състав:

 

                                                  Председател: Боряна Александрова

                                                                                         

                                                                                                                                                 

при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова, гражданско дело N 510 по описа за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.133, ал.1 вр. чл.132, ал.1,т.2 от Семейният кодекс

           Районна прокуратура-гр.Лом е предявила против П.Л.Ш. иск с правно осн.чл.133,ал.1 вр. Чл.132 ал.1,т.2 от СК за лишаване от родителски права по отношение на малолетните му деца: Л. П. Л., В. П. Л. и П. П. Л.. В исковата молба се твърди, че процесния случай биологичният баща не плаща издръжка и трайно не полага грижи за отглеждането и възпитанието на трите си деца ,  по смисъла на чл.132 ал.1 т.2 от СК.

     Твърди се, че и до момента ответникът не заплаща никаква издръжка за децата си.

Твърди се, че ответника и Н. Б. ***/ са живеели на съпружески начала , а плод от съвместното им съжителство са децата: Л. – род. на ***г., В. – род. На ***г. и П. – род. На ***г. Твърди се още, че  В периода 06.04.2009 година до 17.02012 година ответника Ш. работил като кадрови военослужещ - Национална гвардейска част в гр. София, където живеел заедно с В. и трите им деца. През 2012 година цялото семейство се прибира в с. М., обл. Монтана, като през 2013 година заживяват самостоятелно в къща предоставена от родителите на В..

На 30.09.2013 година Ш. убива В. и е осъден с присъда от 16.06.2015 година влязла в законна сила на 11.04.2016 година на 12 години лишаване от свобода което изтърпява в момента в Затвора гр. Враца.

Трите деца още в хода на досъдебно производство с решение на Ломски районен съд са настанени в семейството на роднини при леля им по майчина линия  Р.Б.Р. ***. Представителят на обвинението навежда твърдения, че на този етап от живота им децата нямат законен представител, тъй като майката е починала, а бащата е в затвора и на практика не е в състояние да упражнява родителски права по отношения на тях. Трите деца са малолетни и без законен настойник, като в изключителен интерес е да имат такъв тъй като не са в състояние да извършват каквито и да е правни действия което е необходимо почти ежедневно.

Бащата П.Ш. практически е в невъзможност да осъществява родителски права по отношение на малолетните деца тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода.

Иска се: 1./ да бъде лишен ответника от родителски права по отношение на трите деца, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, поради трайно неполагане на грижи за тях и недаване на издръжка без основателна причина .

Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

         В съдебно заседание ответника се явява лично и с пълномощника си по делото – адв.В.П. от МАК. Оспорват иска изцяло като неоснователен. Твърдят , че не е справедливо да бъде лишен от родителски права. Не оспорва факта, че излежава влязла в сила присъда, която е ефективна, на тави санкция му е наложена , поради факта, че умишлено е умъртвил майката на децата му и поради тази причина, той не може ефективно да упражнява родителските си права върху трите му деца, но това според него не означава, че той не иска да се среща с тях, да ги възпитава. Твърди, също , че трите му деца със съдебно решение са настанени при близки роднини- лелята на децата по майчина линия, то неговите родители също са лишени да осъществяват контакт с децата му. Поради което,  счита иска за допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли.

        С доклада си по делото, с който страните са се съгласили, съдът е приел, че не се нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства: че ответника по делото и Н. В. са родители на децата, както и , че ответника е осъден и изтърпява ефективна присъда към настоящият момент е в ОЗ Враца. Безспорен е и факта, че децата , след като било проведено разследване и установено, кой е извършителя на престъплението- ответника, трите деца по административен път са настанени при лелята по майчина линия, а след това и със съдебно решение. Безспорно е ,      че за децата се грижи и ги възпитава лелята по майчина линия.   

Спорно е налице ли  е трайно и безпричинно неполагане на грижи и неплащане на определената издръжка от страна на ответника.

          В съдебно заседание  ЛРП се представлява от Районен прокурор Р. Станев, който поддържа исковете така, както са предявени и излага съображенията си .

          Ответникът, в с.з. оспорва иска изцяло. 

Д"СП"- гр. Брусарци редовно уведомена, изпраща представител в съдебно заседание, изразява становище по иска, не ангажира доказателства. Представят социален доклад, неоспорен от страните и приет по делото.

На основание чл.218 ГПК в процеса участва трето лице,помагач на ЛРП -  Р.А.Г. – баба на децата по майчина линия,  ангажирала е адв. Н.А., който поддържа иска , счита ме същият е основателен. Моли съда да постанови решение, с което да бъде лишен бащата от родителски права.

Представителят на ЛРП счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

За разкриване на обективната истина по делото съдът е допуснал трите деца да бъдат изслушани от детски психолог- Е.Б..

След преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът и Н. В., б.ж. на с.М. са родители на малолетните деца: Л. П. Л., род. *** год., с ЕГН **********, В. П. Л., род. На ***г., с ЕГН ********** и П. П. Б.- род. На ***г. с ЕГН **********.За прецизност следва да се отбележи, че децата Л. и П. , в последствие са припознати от бащата.

Родителите на децата са съжителствали на семейни начала от 2008г., в жилище на ответника , находящо се в с.М.. В периода 2009-2012г., двамата родители заедно с трите си деца са живеели в гр.София, където ответника е работел като кадрови военнослужещ към Националната гвардейска част гр.София. През 2013г. цялото семейство се връща отново в с.М.,обл.Монтана. В край на м.септември 2013г. майката на децата- Н. Б. В. е обявена за изчезнала. След изчезването на майката, грижи за децата Л. и В. е полагал бащата, с подкрепа от страна на неговите родители, а грижи за малкото дете-П. е полагала бабата по майчина линия – Р.А..

На 03.06.2014г. майката на децата – Н. В. е намерена убита, като е установено, че извършителя на престъплението е ответника П.Ш., който е задържан по обвинение по чл.115 НК, а впоследствие и осъден, с наложено наказание – 12 г. лишаване от свобода, която присъда той изтърпява понастоящем в затвора Враца.

От страна на ОЗД при ДСП Брусарци е предприета мярка за закрила спрямо трите малолетни деца, като същите са настатени при своята леля, по майчина линия

По делото по преценка на съда, трите деца са изслушани от детски психолог. След изслушване на децата по преценка на експерта, роднините са предали на трите деца, че баща им е в чужбина.  Според експерта много важно е присъствието на родителите, което им създава важен емоционален комфорт. Заключението на експерта е ,че като цяло децата са позитивно настроени към своя баща и е важно да поддържат връзка със своя биологичен баща . 

От показанията на разпитаната  по делото свидетелка, при която децата са настанени, се утановява се, че не е позитивно настраоена спрямо ответника, което е нормална нейна реакция. От показанията й се установява също, че ответника откакто е в затвора, не се обаждал по телефон или по друг начин да е търсил контакти с децата. Имплицитно се установява, че не разрешават на децата да се срещат с бабата и дядото по бащина линия. Т.е. контактите и на трите деца, по независещи от тях или от ответника причини са били преустановени.

От показанията на свид. Стоева, социален работник, извършил проучването за социалния доклад се установява, че за децата до настоящият момент се грижи лелята по майчина линия. Създадени са им необходимите условия. 

От правна страна:

Относно иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК:

       Лишаването от родителски права  константно се възприема от съдебната практика като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Нормата на чл.132 от СК предвижда, че родителя може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето, а именно:  в особено тежки случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето /чл.132 ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК/ и при трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка /чл.132 ал.1 т.2/.

    Процесният случай не касае нито една от двете посочени хипотези. Видно от данните по делото, бащата е обектива невъзможност да осъществи контакт с децата си, тъй като изтърпява ефективно наказание в пенетенциарно заведение, въпреки това желае да осъществява контакт с децата  си, след като изтърпи наложеното му наказание. Всички тези обстоятелства обосновават поведение, заинтересованост и загриженост от страна на ответника за живота и развитието на децата му. Фактите по делото сочат, че бащата  е прекъснал трайно връзката с децата си, но не по негова вина, тъй като е в затвора.

     В настоящият казус  се касае за строго деликатни и лични отношения, обективната истина по които не би могла безспорно да се установи само и единствено от показания на разпитаните свидетели. Затова съдът прие децата да бъдат изслушани от детски психолог, който дава заключение, че децата са позитивно настроени към своя баща и че тай им липсва.

       С оглед съдебната практика лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Данните по делото не обосновават такъв риск. Факта , че биологичният баща по независещи но него обективни причини е бил игнориран от живота на децата си и така са  възпрепятствани контактите между тях сам по себе си говори безспорно е, че такова поведение не съставлява пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитие на децата, а напротив демонстрира загриженост и интерес към тях, но по независещи от него причини няма такава вазможност. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права , е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.

                В разглеждания случай и при така представените и събрани доказателства, трудно би могъл да се формира извода,че бащата/ответника по делото/ вреди с поведението си на личността, здравето, имуществото или възпитанието на децата си както и че ако участва  в живота им ще е безполезен .Съдът намира,че децата от своя страна се нуждаят и от присъствието и на баща си/ след изтърпяване на наказаинето /,тъй като неговата любов, подкрепа и внимание следва да оказва влияние върху формирането на личността им и върху емоционалното им израстване и обогатяване. Изолирането на родителя от живота на децата освен че би било несправедливо спрямо самите тях, би дало вредоносно отражение върху емоционалното им състояние и отчуждение.

       В конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за приложение на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК не са налице  и на този етап  е морално неоправдано постановяване на съдебен акт налагащ най-тежката санкция предвидена в посочения текст.

        

           Р   Е   Ш   И:

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от  Районна прокуратура-гр.Лом против П.Л.Ш. , ЕГН ********** иск с правно осн.чл.133,ал.1, във вр. чл.132 ал.1,т.2 от СК за лишаването му от родителски права по отношение на малолетните му деца :  Л. П. Л. ЕГН **********, П. П. Л. ЕГН ********** и В. П. Л. ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

     ОСЪЖДА Районна прокуратура гр.Лом да заплати    на :

 -  Районен съд гр.Лом сумата в размер на  250,00 лв., разходи по делото,

 -  П.Л.Ш. сумата в размер на 300 лв., разходи за адвокат.

                                                                                                                              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: