Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1665 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от «Т.С.»
АД, ЕИК № *********, представлявано от Г.Х.Б. – изпълнителен директор, чрез процесуален
представител А.Т., адрес: ***, срещу А.В.П., ЕГН ********** и П.А.П., ЕГН **********, двамата с посочен
адвес в гр. София, за неплатена стойност на консумирана топлинна енергия.
Ищецът „Т.С.” ЕАД посочва, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по см. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
По заявление от 06.03.2017 год., по ч.гр.д. №
1010/2017 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата ответници. Тъй като те са се възползвали
от правото си по чл. 414, ал. 1 ГПК, за ищеца е възникнал интерес от
предявяването на настоящите установителни искове.
Сградата – етажна
собственост, в която се намира имотът на ответниците
е сключила договор за услугата дялово разпределение с третото лице-помагач на
страната на ищеца „«Т.С.» ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********.
Сумите за топлоенергия
за процесния период ищецът изчислявал по прогнозни данни, а след края на отоплителния
сезон са изготвяни изравнителни сметки, от третото
лице-помагач на страната на ищеца.
Така, за имота на ответниците били издадени изравнителни сметки /индивидуални
справки/ и по този начин е отразен
действителния разход на топлоенергия.
Съгласно
действащите за процесния период ОУ на ищеца, ответниците са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия.
Твърди се, че за процесния период – м. Януари, 2015 – м. Април, 2016 год. ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия за абонатен № 7675 и са
погасили част от задължението си.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по
отношение на ответниците, че дължат
разделно на ищеца, сума в
общ размер 1566,50 лв., от които
по отношение на отв. А.П. – 728,04 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периодам. Януари, 2015 год. – м. Април,
2016 год. и 55,21 лв. – законна лихва за забава за
периода от 18.03.2015 год. до 24.02.2017 год., а по отношение на отв. П.П. –
728,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периодам. Януари, 2015 год. – м. Април,
2016 год. и 55,21 лв. – законна лихва за забава за
периода от 18.03.2015 год. до 24.02.2017 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.
№ 3015491 /06.03.2017 год./, до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Прави искане на осн.
Чл. 219, ал. 1 ГПК като трето
лице е привлечена фирма „«Т.С.»
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* – фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия на процесния адрес.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
от и от двамата ответници, съответно чрез процесуалните им представители – адв.
Н. К., МАК за отв. А. П. и адв. Ф. Г., МАК за отв. П.
П..
В отговорите си, ответниците на първо място правят възражения за недопустимост на исковете, доколкото в издадената по ч.гр.д. № 1010/2017 год. на ЛРС Заповед по чл. 410 ГПК се съдържа разпореждане за солидарно
плащане на посочените суми – общо 1566,50 лв., от които 1456,08 лв. главница и 110,42 лв. мораторна лихва, а настоящият иск е предявен срещу двамата ответници
в условията на разделност,
а не на солидарност. Считат,
че след като не се е възползвал
от възможността по чл. 413, ал. 1 ГПК, сега ищецът не може да въвежда ново основание.
Това възражение е неоснователно, доколкото видно от
заявлението, ищецът е
поискал издаването на Заповед
по чл. 410 ГПК именно в условията на разделност, а след като съдът е разпоредил солидарно плащане, за него не е имало процесуална възможност да възрази, доколкото чл. 413, ал. 1
ГПК предвижда обжалване на разпореждането на съда само в частта за разноските.
Евентуално ответниците
считат исковете за неоснователни, молят да бъдат отхвърлени, като претендират разноски.
Твърдят, че за процесния
период никой не е живял в апартамента на посочения от ищеца адрес: *********. Същевременно,
за този период редовно са били заплащани съответните такси за общите части
на сградата.
Отделно от това, обръщат
внимание, че в исковата молба
се твърди частично плащане,
извършено от ответника, но
не се пояснява какъв е бил
размера на цялото задължение
и каква част от него е изплатена
и кога. Считат,
че това обстоятелство внася неяснота и затруднява защитата им, още повече, на 30.04.2016 год. и на 10.05.2017 год. при извършени проверки от «Т.С.» ЕООД е бил отчетен
нулев разход на топлинна енергия за исковия период.
Всяка от страните
носи доказателствената тежест на твърдените в нейна
полза обстоятелства.
Ищецът при пълно и главно доказване
ще следва да установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът му указва, че не е изложил обстоятелства, от които да е видно как е
формирана исковата претенция за главницата /в нейния общ размер/ и какви
конкретно суми са включени в нея.
Ответниците ще следва да докажат
възраженията си за недължимост поради плащане, за
което не са ангажирали доказателства.
След оставяне на делото
без движение за отстраняване на нередовности,
с допълнителна молба от
01.12.2017 год. ищецът е уточнил, че претендираната главница е за консумирана незаплатена топлинна енергия за периода от м. Януари, 2015 год., до м. Април, 2016 год.
Към молбата е приложено извлечение
от сметки, изхождащо от ищеца
за издадените фактури за топлоснабдяването на процесния имот за исковия период.
Съдът е дал на ответниците възможност допълнително да изразят становище в едноседмичен
срок по уточнението на ищеца
и от двамата ответници са постъпили молби,
в които по същество отново оспорват претенцията, но и въвеждат нови възражения - че имотът е бил отдаден под наем, с договор от 15.01.2015 год., в който договор изрично е посочено, че консумативните
разноски, в т.ч. за топлоенергия са за сметка на наемателя – Ю.Л.А..
Оспорват и това,
да са били титуляри по партидата на имота при ищеца.
Възражения, че
имотът е бил ползван от наемател ответниците въвеждат
едва с допълнителната молба. Нещо повече, в първоначалните им отговори се
твърди обратното, а именно, че през исковия период никой не е живял в
апартамента им.
В съдебно заседание ищецът
не се представлява. Представена е писмена молба, в която не възразява делото
дас е гледа в негово отсъствие и поддържа исковата претенция по основание и
размер. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице –
помагач на ищеца, «Т.С.» ЕООД, ЕИК *********, не изпраща процесуален представител, с писмена
молба не възразява делото да се разгледа в отсъствието на техен представител,
като изразява становище за основателност и доказаност
на исковете.
Ответницата А.В.П.,
редовно призована не се явява. Представлява
се от адв. Н. К., МАК, който оспорва исковете и поддържа
възраженията, направени с отговорите по чл. 131 ГПК. Подробни съображения
излага в писмено становище.
Ответникът П.А.П.,
редовно призован се явява лично и с адв. Ф. Г., МАК, оспорва
исковете като неоснователни по съображенията, изложени в писмения отговор и
доразвити в представената писмена защита.
И двамата ответници претендират разноски, като представят списъци по чл.
80 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д. № 1010/2017 год. по описа на
ЛРС, 7 състав, е издадена, на осн. чл.410 ГПК,
Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.05.2017 г., в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответниците А.В.П. и
П.А.П., солидарно, за сумата 1566,50 лв., от която: - 1 456,08 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.01.2015 – 30.04.2016 год., за имот, находящ се
в **************, с аб. № 007675, - както и мораторна лихва в размер на 110,42 лв., за периода от 18.03.2015 год. до 24.02.2017 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /06.03.2017 год./ до окончателното й изплащане, - както и сумата от 185,89 лв., представляваща направените
в производството, под формата на платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съдебно-деловодни разноски.
Следва да се отбележи, че в подаденото на 06.03.2017 год. Пред РС София
Заявление по чл. 410 ГПК изрично е посочено, че се претендира по ½ от сумата
от всеки от двамата длъжници поотделно /разделна отговорност/ но заповедният съд се е произнесъл свръхпетитум.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е
връчено на длъжниците на 18.05.2017 год. /видно от
отбелязването на съобщенията/.
От длъжниците по
заповедното производство и настоящи ответници – А. П.
и П. П., в срок са подадени Възражения, двете от 19.05.2017г. /видно от вх.печати/ и съдът,
с Разпореждане от 22.05.2017 год. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Подаденото от отв. А. П.
възражение е бланкетно, а отв.
П. П. е посочил, че не дължи претендираната сума, тъй
като от издадения /приложен към възражението/ Протокол от извършена на
10.05.2017 год. проверка се установявало, че за периода не е изразходвана
топлинна енергия.
Съобщението е връчено на заявителя, ищец в
настоящото производство на 01.06.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 22.06.2017 год./
С исковата молба са приложени: Съобщение към
фактура № 0075521758/31.07.2016 год., с посочена общо сума за плащане в срок до
14.09.2016 год. – 1095,24 лв., за периода 01.05.2015 – 30.04.2016 год.,
Извлечение от сметка „Клиенти“ на ищеца, за
абонатен № 007675 към 24.02.2017 год., с отразено общо задължение 1566,50 лв.,
от които 1456,08 лв. – главница и 110,42 лв. – лихва,
Договори от 18.09.2002 год. и от 01.11.2007 год., между
ищеца и третото лице-помагач Т.С. ЕООД,
Протокол от 30.02.2002 год. от Общото събрание на
етажните собственици на ********, ползващи топлинна енергия от ищеца,
Заявление до ищеца от третото лице В.М.И., от 16.04.2015 год., за закриване на
партидата му с абонатен № 7675, поради продажба на имота, извършена на 05.09.2014
год.,
Писмо от 22.05.2015 год., изходящо от ищеца до
двамата ответници, с приложена декларация за промяна
на партида. Писмото съдържа и уведомление за неизплатени задължения към
15.05.2015 год., в размер на 566,33 лв. Писмото е върнато като неполучено от
адресата,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 166, т. ІІІ, рег. № 3489, нот.д. №
478/05.09.2014 год., видно от който ответниците за
закупили имота,
Копие от Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София.
С отговора на двамата ответници
е представен Протокол от 10.05.2017 год., за главен отчет/проверка за периода
01.05.2016 – 30.04.2017 год. за абонатен № 7675.
Представени са и платежни нареждания и вносни
бележки, видно от които са извършвани плащания от отв.
А. П. на задължения към ищеца за периода м. Май, 2016 – м. Май, 2017 год.
Третото лице-помагач Т.С. ЕООД е представило
индивидуални справки за аб. № 7675 за периодите
01.05.2014 – 30.04.2015 год., 01.05.2015 – 30.04.2016 год., както и
допълнителни отчети и протоколи от посещение на адреса.
С посредничеството на фирма за недвижими имоти ответниците са сключили Договор за наем на недвижим имот от
15.01.2015 год., като са отдали под наем на третото лице Юлиана Ангелова
апартамента на посочения от ищеца адрес за срок от една година.
От заключението на вещото лице А.В.Г., изготвил
допуснатата от съда съдебно-техническа
експертиза, приета като обективна, всестранна и пълна, се установява, че отчетните
данни на топломера съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури, издадени
от ищеца за процесния период.
Вещото лице е установило, че за отчетния период м.
Май, 2014 – м. Април, 2015 год. Изравнителната сума е -180,49 лв., а за периода
м. Май, 2015 – м. Април, 2016 год. +871,77 лв. Или общата изравнителна сума е
691,28 лв., като в първия отчетен период са включени и месеци извън процесния период. Незаплатените суми за топлинна енергия за
процесния период са 617,65 лв., а след дяловото
разпределение – 1308,93 лв.
При спазване изискванията на Закона за
измерванията, лицензираните фирми са издали протоколи и свидетелства за
периодичните метрологични проверки на топломера в конкретната абонатна станция
– през м. 05.2012 год., м. 08.2014 год. и м. 08.2016 год. Заключенията са, че
уредът е годен и съответства на одобрения тип. С него са извършени всички
измервания на топлинна енергия през процесния период.
Разходът на топлинна енергия, отдаден на сградната инсталация е изчисляван съобразно т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост, приета съгл. чл. 61 от Наредба 16-334.
След приключване на всеки отоплителен сезон,
фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки. За абонатния
номер на ответницата изравнителните суми общо за процесния
период са 79,56 лв.
При начисляването на сумите за разход на топлинна
енергия /ТЕ/, „Т.С.” АД е спазвала и се е ръководила от Закона за енергетиката,
съотв. чл. 139 – 154 относно разпределението на ТЕ и
чл. 153 – 156 – относно измерването и заплащането. Цените са регулирани от
ДКЕВР.
От заключението на приетата по делото съдебно-счтоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.Й.-М.
се установява: при проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е
констатирало, че има данни за извършено частично плащане за м. Януари, 2015
год. – на 30.12.2015 год., в размер на 33,32 лв., като остатъкът по фактурата
/55,47 лв./ се претендира от ищеца н настоящото производство. В счетоводството
на ищеца няма данни за други плащания от ответниците
за процесния период – м. Януари, 2015 – м. Април,
2016 год., за който в счетоводството на ищеца задължението по партида № 007675
е в размер на 1275,55 лв.
В информационната система на третото лице-помагач Т.С.
ЕООД за имота на ответниците за периода май 2014 –
април 2016 год. Са въвеждани коригиращи суми, общо 778,64 лв. за доплащане.
Вещото лице констатира, че за периода м. Януари
2015 – до м. Март, 2015 год. не е извършена интерполация от в.л. по СТЕ, като
същият е отразил изравнение за целия отоплителен сезон май 2014 – април 2015
год., само част от който е включен в процесния
период, поради което и в.л., изготвило СТЕ е отразило, че за периода м. Май,
2014 – м. Април, 2015 год., ищецът дължи за връщане 180,53 лв., а за периода м.
Май, 2015 – м. Април, 2016 год. – ответниците дължат
871,75 лв. За доплащане, или след прихващане – задължението на ответниците остава 691,22 лв.
Според вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза, със сумата за връщане от отоплителен сезон Май 2014 – Април 2015
год., в размер на 180,53 лв., ищецът неправомерно е погасил задължения не в процесния период, а за предходен – за месеците ноември и
декември, 2014 год., в размер на 45,95 лв., след което, със сумата от 134,58
лв. е погасил задължения по изравнителна сметка за реално консумирана топлинна
енергия за период също извън процесния – за м. Май,
2016 – м. Април, 2017 год.
За това според вещото лице, изготвила
съдебно-счетоводната експертиза, дължимите суми за процесния
период се установяват на 1133,82 лв. Главница и 50,86 лв. Лихва до 24.02.2017
год., а сумата от 59,56 лв., представляваща разликата до претендираните
от ищеца 110,42 лв. за процесния период не са
дължими, тъй като са начислени по прогнозни стойности.
Формираната единична цена на Мвтч
по издадените съобщения към фактури е определена от КЕВР и за съответните
периоди с начислено ДДС е: от 01.04.2015 год. – 94,40 лв., от 01.07.2015 год. –
88,776 лв., от 01.10.2015 год. – 84,96 лв., от 01.04.2016 год. – 80,17 лв.
Не е извършвано плащане от страна на длъжника след
предявяване на иска по общия ред.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният.
Предявеният иск е с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ.
факта на плащането.
Спорно по делото е дали ответниците
дължат посочените в исковата молба суми.
В случая се
установява от доказателствата по делото, че ищецът претендира да
бъде признато от съда за установено по отношение
на ответниците, че му дължат сума за консумирана топлинна енергия в общ размер 1566,50
лв., от които:
- 1 456,08 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.01.2015
– 30.04.2016 год., за имот, находящ се в *********, с аб. №
007675, - както и мораторна лихва в размер на 110,42 лв., за периода от 18.03.2015
год. до 24.02.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /06.03.2017
год./ до окончателното й изплащане, от които
по отношение на отв. А.П. – 728,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периодам. Януари, 2015 год. – м. Април,
2016 год. и 55,21 лв. – законна лихва за забава за периода от 18.03.2015 год.
до 24.02.2017 год., а по отношение на отв. П.П. – 728,04 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периодам. Януари, 2015 год. – м. Април,
2016 год. и 55,21 лв. – законна лихва за забава за периода от 18.03.2015 год.
до 24.02.2017 год., ведно със
законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК /06.03.2017 год./, до
окончателното изплащане на сумите.
Ответниците са
потребители на топлинна енергия
по смисъла на §1, т. 42 от ДР
на Закона за енергетиката.
Съгл. чл. 150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия.
В раздел ІХ, чл. 33, ал. 1 от ОУ е
определено, че потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет-страницата на продавача.
На осн. чл. 139 от ЗЕ, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сгради, етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение,
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а,
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач на ищеца.
В разпоредбата на
чл.155, ал.1 ЗЕ, както и в приложените по делото общи условия е предвидено, че
потребителите на топлинна енергия заплащат стойността й на месечни вноски. В
цитираната разпоредба са предвидени различни системи за заплащане на
действително потребените количества топлинна
енергия-на равни месечни вноски и изравнителна вноска, на месечни вноски по прогнозна
консумация и изравнителна вноска или въз основа помесечно
отчитане на уредите за дялово разпределение.
Въз основа на представените доказателства от
ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от страна на ищеца за
посоченият по делото период.
В хода на делото ответниците
са представили платежни нареждания и вносни бележки, установяващи плащания към
ищеца, но те са за задължения, касаещи периоди извън процесния.
/л. 88-101/
За това съдът, в този си състав приема, че исковете са основателни
и доказани до размера, установен
от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а
именно 1133,82 лв.
Главница и 50,86 лв. Лихва, или по 566,91 лв. Главница и по 25,43 лв. Лихва по
отношение на всеки от двамата ответници, като над
този размер, до претендираният, посочен по-горе
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят и
направените във връзка с настоящото производство разноски, съобразно уважената
част и представеният списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците също претендират разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, като представят списъци по чл. 80 ГПК.
Разноските на ищцовата страна са в общ размер
на 1158,24 лв.
Всеки от ответнците е направил по 800 лв. разноски
за процесуално представителство и защита.
Исковете са уважени до размер на 76,11% от претендирания.
Съобразно уважената част, ответнците ще следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 440,77 лв., или общо 881,54 лв.
От своя страна, съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците
по 191,12 лв.
Или след служебно извършена от съда компенсация, ответниците
ще следва да заплатят на ищеца и по 249,65 лв., представляваща общо разноски за заповедното и исковото
производство пред първата инстанция.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по
отношение на А.В.П., ЕГН **********,***,
че дължи на Т.С.» АД, ЕИК № *********, гр. София, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер 592,34
лв. /петстотин деветдесет и два лева, 34 ст./, от които
566,91 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 15.09.2016 год. – 24.02.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 06.03.2017
год., датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите, за които по ч.гр.д. № 1010/2017 год. по описа на ЛРС, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ над уважения до претендирания размер –
728,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м. Януари, 2015 год. – м. Април,
2016 год. и 55,21 лв. – законна лихва за забава за
периода от 18.03.2015 год. до 24.02.2017 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по
отношение на П.А.П., ЕГН **********,***, че дължи на Т.С.» АД, ЕИК № *********, гр. София,
сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер 592,34 лв.
/петстотин деветдесет и два
лева, 34 ст./, от които 566,91 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
15.09.2016 год. – 24.02.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2017
год., датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите, за които по ч.гр.д. № 1010/2017 год. по описа на ЛРС, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ над уважения до претендирания размер –
728,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м. Януари, 2015 год. – м. Април,
2016 год. и 55,21 лв. – законна лихва за забава за
периода от 18.03.2015 год. до 24.02.2017 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.В.П.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Т.С.»
АД, ЕИК № *********, гр. София, направните във връзка с делото
разноски по заповедното и исковото
производство за тази инстанция, съобразно
уважената част на исковете,
в размер на 249,65 лв.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Т.С.»
АД, ЕИК № *********, гр. София, направните във връзка с делото
разноски по заповедното и исковото
производство за тази инстанция, съобразно
уважената част на исковете,
в размер на 249,65 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца „«Т.С.» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: