Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 28.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия в публично съдебно заседание на 12 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1276 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 вр.чл.124,ал.1 ГПК от Н.С.К. с ЕГН **********, чрез адв. Р.Б.- МАК, срещу «***» ЕАД с ЕИК ***, представлявана от И.Г.Д.-М., със седалище/адрес на управление: гр. София, ул.»***» №19, ет.2, за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на сумите по изп.л., издаден по ч.гр.д. № 31/2007 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 26/2007 год. на ЧСИ А.В., е погасено по давност – 5 годишна, поради непредприемане на действия по принудителното им събиране.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№ 31/2007 год. на ЛРС срещу ищцата и др.лица/Л. Г.Т., А. М.М. и М. Цв.Г./, като солидарни длъжници е издаден изп.л. в полза на ответника, за сумите: 3492,38 лв. главница, 200,83 лв. – лихви, както и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2007 год.

По така издаденият изп.л., на 18.01.2007 год. По молба на взискателя е образувано изп.д. № 26/2007 год. на ЧСИ А.В.. С тази молба за образуване на изп.д. взискателя е поискал да се наложат запори върху трудовото възнаграждение но вс.длъжници.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по процесния изп.л. , издаден по ч.гр.д. № 31/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 26/2007 год. на ЧСИ А.В., поради погасяване по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

Иска се допускане на предварително изпълнение на решението.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си счита исковете за недодопустими, респ. неоснователни, като излага подробни съображения за това. Твръди , че не са налице сочените от ищцата основания , тъй като няма бездействие на кредитора, а още по-малко е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Отделно от това излага аргументи,че от образуването на изп.дело до датата на завеждане на настоящият иск са извършвани изп.действия.

Спора между страните е погасено ли е по давност вземането на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

От приложеното към настоящето производство ч.гр.д. 31/07г. ЛРС , в полза на *** е издаден изпълнителен лист за сумите, както следва: 3219,17 лв. дължима неплатена просрочена главница, 200,83 лв. договорна лихва , законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата в съда до окончателното изплащане на сумата, 72,38лв. разходи, срещу длъжниците: Л. Г. Т. и поръчителите А. М. М., Н.С.К. и М. Цветанова г./солидарни длъжници/ .

Видно от приложеното по настоящето дело от изп.д. № 26/2007 год. на ЧСИ А.В. се установява, че същото е образувано по молба на банката–кредитор, в качеството й на взискател въз основа на посочения по горе изпълнителен лист, е било образувано изп.дело срещу длъжника и поръчителите- в.ч. ищцата по настоящият иск .

От съдържащата се в изп.дело информация, се установява , че на длъжника-настоящ ищец й е бил наложен запор на трудовото възнаграждение по ИД№26/07г. По описа на ЧСИ А.В./л.70-72 от ИД/ , т.е. е бил уведомен за образуваното идп.дело на и са удържани суми от трудовото й възнаграждение за периода от 2012 до сега.

Видно още от изпълнителното дело е , че по молба на взискателя са предприети действия и срещу др.солидарни длъжници.

На следващо място, видно от доказателствата по делото, се установява, че с договор за цесия от 13.02.2013г., ***, като цедент и прехвърлила вземането си на ***/цесионер/ на процесния договор, ведно с обезпеченията по него т.е. с поръчителството в т.ч. и на ищцата.

На основание чл.429 ГПк, цесионерът т.е. в случая ответника, се ползва от издадените в полза на цедента/***/ - изп.лист от 18.01.2007. по ч.гр.д. 31/07г. ЛРС.

Видно от молбата на *** вх.№ 914/02.02.2007г. до ЧСИ А.В. е поискано образуване на изпълнително дело против длъжницата Л. Т. и против солидарните длъжници, една от които е ищцата по настоящето дело , като в тази молба са посочени и способите на принудително изпълнение. ЧСИ е предприел изпълнителни действия спрямо всеки един от солидарните длъжници. Т.е по отношение на ищцата по настоящето дело ЧСИ е бездействал и не е предприел необходимите изпълнителни действия, въпреки, че взискателя му е посочил изпълнителен способ, ЧСИ не е уведомил взискателя,че изпълнителния способ посочен от него не е дал желаните резултати, както и да му укаже евентуално да посочи друг способ.

От изложеното по горе, настоящият съдебен съства намира, че бездействието на ЧСИ не може да бъде вменено във вина на взискателя и той не е отговорен за бездействие от страна на ЧСИ, както и това да е продължило повече от 2 години. Или в процесния случай взискателя е посочил способ за изпълнение, но ЧСИ не го е привел в изпълнение, затова давността е прекъсната с посочването от страна на взискателя , както и че е започвала да тече нова давност, но тя е прекъсвана с взяко действие на взискателя, по изп.д./ 26/2007г. ,спрямо вс.длъжници по него.

От правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 във вр.чл.124,ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо, настоящият съд приема предявения иск за допустим. Страните по делото са съответно длъжник и взискател в изпълнителното производство № 26/2007 г. по описа на ЧСИ А.В., като длъжника – настоящ ищец е предявил иск, с който да установи по отношение на ответника, че не му дължи вземането по изпълнителен лист от 18.01.2007 г., издаден по ч.гр.д.№ 31/2007 г. по описа на ЛРС, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

От приложеното към настоящото дело гр.д.№ 31/2007 г. по описа на ЛРС се установява, че изпълнителния лист е издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл.237 ГПК /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно изчерпателно регламентирани от закона с разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. В чл. 116,б.”в” ЗЗД изрично е предвидено, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните указания, дадени в ТР № 3/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С цитираното по-горе Тълкувателно решение, Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

При това положение, съдът намира, че предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

И двете страни претендират разноски.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, от Н.С.К., ЕГН **********, против *** ЕАД, ЕИК ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изп.л. от 18.01.2007 год., издаден по ч.гр.д. № 31/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 26/2007 год. на ЧСИ А.В. поради погасяването им по давност и да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.С.К. да заплати на *** ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 300 лв., за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните за обявяването му.

Районен съдия: