Решение по Гражданско дело 2322/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

07.01.2019г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2322/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от С.С.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Ц. от МАК против В.И.В. с ЕГН ********** ***, с която е предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание наследяване и по силата на факта, че П. С. В. - бивш жител ***, починал на 26.03.2016г. в Гърция, съгласно Акт за смърт № 0499/26.08.2016г. на Община Монтана, на осн. чл.3, б.“а“ от Закона за наследството е недостоен да наследява майка им Надежда Първанова Велкова, на недвижимите имоти, предмет на Нотариален акт № 10 от 28.12.2011г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011, представляващи ½ идеална част от следните имоти:

1./ НИВА с площ от 6,000дка, втора категория, Местност „Градището“, представляващ имот № 342042, при съседи: имот № 342051- полски път на Община Якимово, имот № 342044 – нива на наследниците на Г. М. М., имот № 342043 – нива на наследниците на В. Т. и имот № 000640 – полски път на Община Якимово.

2./ НИВА с площ от 5,440дка, втора категория, местност „Бария”, представляващ имот № 362016, при съседи: имот № 362015- невя на наследниците на Я. Г. И., имот № 000627- полски път на Община Якимово, имот № 362038 – нива на А. С. П., имот № 362037 – нива на С. Б. Л. и имот № 000624- полски път на Община Якимово

3./ НИВА с площ от 9,720дка, втора категория, местност „Турски валог”, представляващ имот № 373018, при съседи: имот № 373012 – нива на „Серес”АД, имот № 000393 – полски път на Община Якимово, имот № 000400 – полски път на Община Якимово и имот № 373017 – нива на „Златия Агро” ЕООД.

4./ НИВА с площ от 11,480дка, втора категория, местност „Драгоевското”, имот № 380012, при съседи: имот № 000458- полски път на Община Якимово, имот № 380014 – нива на К. Ц. Н., имот № 380013 – нива на ДПФ, имот № 380011 – нива на „УЕЛСБЪРГ” ЕООД и имот № 380010 – нива на О. Д. Б.

5./ НИВА с площ от 0,750 дка, втора категория,м. „Горни връх”, имот № 408010, при съседи: имот № 408007 – нива на наследниците на И. Е. А., имот № 000666– полски път на Община Якимово, имот № 408011–нива на наследниците на А. Т. Л. и имот № 408009–нива на Т. Д. З..

На основание чл.537, ал.2 от ГПК се иска отмяна на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г.

В ИМ се твърди, че с Решение № 01Я от 10.02.2000г. на ПК-Якимово, на осн. чл.27 от ППЗСППЗ и Протокол № 175ОЯ от 30.08.1993г. за определяне категориите на земеделски земи по преписка № 3461 от 27.02.1992г., образувана по заявление от майка и Н. П. В.-бивш жител ***, починала на 13.04.1998г. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Т. Л.-бивш жител на с.Якимово, починал на 15.08.1969г., съгласно Акт за смърт № 52/16.08.1969г. на Кметство Якимово, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Якимово, ЕКАТТЕ 87299, общ.Якимово, върху 5бр. земеделски земи :

Твърди се, че майката на ищцата, която е единствен заявител по преписката е единствен наследник на наследодателя П. Т. Л., поради което след нейната смърт ищцата и нейният брат – П. С. В.–бивш жител ***, посичал на 26.03.2016г. в Гърция, съгл. Акт за смърт № 0499/26.08.2018г. на Община Монтана, следва да встъпят в нейните права.

В ИМ се твърди, че с влязла в сила присъда постановена по НАОХД № 40/1998г. по описа на МОС, братът на ищцата – П. С. В. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.04.1997г. в гр.Монтана, умишлено е умъртвил майка им Н. П. В., за което престъпление е осъден на наказание 18години лишаване от свобода, поради което и на осн. чл.3, б.“а“ от ЗН същият не може да я наследява, като „недостоен“.

Твърди се, че с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г. братът на ищцата П. С. В. е прехвърлил чрез замяна на ответника по делото В.И.В. с ЕГН ********** по ½ идеални части от всичките недвижими имоти /земеделски земи/, възстановени с Решение № 01Я от 10.02.2000г. на ОСЗ –Якимово, подробно описани в ИМ.

В срока за отговор на ИМ по чл.131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника по делото, в който взема становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. В Отговора ответника прави възражение за придобиване на процесните имоти възоснова на изтекла кратка петгодишна придобивна давност в негова полза, като добросъвестен владелец. Наред с това възразява, че закупувайки процесните имоти чрез замяна на 28.12.2011г. последния не е знаел, че купува от лице, което не е собственик.

С Допълнителна Молба вх.№ 7491/12.05.2017г.-уточнение на първоначално депозираната ИМ, ищцата е предявила иск по чл.108 от ЗС, с искане съдът да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на описаните и подробно индивидуализирани в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г. земеделски земи.

В с.з. ищцата редовно призована не се явява, не се явява и нейният проц.представител адв.Г.Ц. от МАК. По делото е постъпила Писмена защита от проц.представител на ищцата, която поддържа предявените искове, които намира да доказани. Моли съда да постанови решение с което последните да бъдат уважени изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В с.з. ответникът редовно призован не се явява, не се явява и неговият проц.представител адв.Н.А. от МАК. В представената писмена защита проц.представител на ответника адв.А. моли съда да постанови решение с което отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, тъй като към момента на придобиване на имотите нейният доверител не е имал представа, че лицето от което ги придобива е било недостойно да наследява. Наред с това, още с отговора е направил възражение за придобиване на процесните имоти възоснова на изтекла кратка погасителна давност в негова полза като добросъвестен владелец. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Съгласно представеното Удостоверение изх.№ 363/29.07.2016г. на Община Якимово, обл.Монтана, за наследници на П. Т. Л. – бивш жител *** /л.21-22/, ищцата С.С.Х. е наследник на Н. П. В.–бивш жител на гр.Монттана, починала на 13.04.1998г., която пък от своя страна е единствен наследник на П. Т.-бивш жител на с.Якимово, починал на 15.08.1969г. съгл.Акт за смърт № 52/16.08.1969г. на Община Якимово.

С Решение № 01Я от 10.02.2000г. на ПК-Якимово на осн. чл.27 от ПЗСПЗЗ и Протокол № 175ОЯ от 30.08.1993г. за определяне категориите на земеделски земи /л.9-10 и л.45/ по преписка № 3461 от 27.02.1992г. образувана по заявление на наследодателката на ищцата е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Т. Л., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Якимово, ЕКАТТЕ 87299, върху следните земеделски имоти:

Съгласно представеното и прието като доказателство заверено ксерокопие на Присъда от 14.10.1998г. по описа на МОС /л.25/, братът на ищцата П. С. В. е признат за виновен в това, че на 07.04.1998г. в гр.Монтана умишлено е умъртвил мака им Н. П. В., като му е наложено наказание 18години „лишаване от свобода“.

С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г. /л.43-44/ братът на ищцата П. С. В. е прехвърлил чрез замяна на ответника по делото В.И.В. с ЕГН ********** по ½ идеални части от всичките недвижими имоти /земеделски земи/, възстановени с Решение № 01Я от 10.02.2000г. на ОСЗ –Якимово, подробно описани в ИМ.

Съгласно Препис-извлечение от Акт за смърт на П. С. В. последният е починал на 26.03.2016г. в Гърция, съгл. Акт за смърт № 0499/26.08.2016г. на Община Монтана /л.24/, и видно от Удостоверение за наследници на същото лице изх.№ 1910 от 30.08.2016г. на Община Монтана /л.23/, ищцата е негов единствен наследник.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за признаване право на собственост върху недвижими имоти – земеделски земи. Искът е допустим, предвид наведените от ищцата в исковата молба и удостоверени в хода на производството по делото, твърдения за оспорвани от страна на ответника права.

В тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване, да докаже своето твърдение, че притежава право на собственост над спорните имоти, съответно в тежест на ответника при евентуално доказано право на собственост на ищеца, е да установи противопоставимо негово право на собственост, породено на твърдяното основание, както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, безспорно бе установено, че ищцата е носител на правото на собственост върху 1/2 идеални части от описаните в исковата молба недвижими имот, придобити по силата на наследствено правоприемство от починалата и майка Н. П. В., които права, в този им размер са обусловени от обстоятелството, че друг наследник по закон-нейният брат П. С. В. – е недостоен да наследява.

След смъртта на нейната наследодателка Н. П. В. нейните права са преминали в патримониума на оставените от нея наследници – ищцата и нейния брат

По надлежния ред – проведено наказателно производство по НОХД № 40/98г. по описа на МОС, с влязла в сила присъда – братът на ищцата, явяващ се заедно с нея другият наследник по закон с права на собственост върху имота по силата на наследяването е бил признат за виновен, че на 07.04.1998г. в гр.Монтана умишлено е умъртвил майка им Н. П.В. и е осъден на 18год. лишаване от свобода, при първоначално усилено строг режим на изтърпяване.

Разпоредбата на чл.3, б.“а” от ЗН обявява за недостоен да наследява този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано. При наличие на предвидените в това основание предпоставки недостойнството да се наследява настъпва “екс леге”, но съгласно установената трайна съдебна практика, настъпването му предполага установяване в наказателното производство осъществяване на състава на престъпление, или при невъзможност да се образува такова, по реда на исковото производство по чл.124, ал.5 от ГПК, като установяването му следва да се осъществи с влезли в сила присъда или решение на гражданския съд, тъй като се касае за престъпно обстоятелство, имащо значение за наследственото правоприемство, респ. за правата на законните наследници. По делото се установи, че и тази предпоставка е налице.

В предвид на изложеното се налага извод, че по силата на закона, братът на ищцата е станал недостоен да наследява своята майка, която умишлено е умъртвил, поради което, всички права на наследодателката върху описаните имоти, а те се равняват на 1/2 идеални части, са преминали в патримониума на ищцата. Вследствие на което сключения договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в съставения НА не е породил своето вещно транслативно действие, тъй като продавачът, поради недостойнството си по чл.3, б.“а“ от ЗН не е придобил собствеността върху идеалните части от недвижимите имоти, предмет на договора на замяна.

По отношение на възражението на ответника за настъпила кратка придобивна давност:

Правото на собственост е пълно вещно право. То включва в себе си правото да се държи, да се ползва и да се разпорежда с вещта, предмет на това право.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент - упражняване на фактическа власт и субективен елемент - намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание /например при сключен договор за продажба с несобственик от датата на сключване на този договор/ и се предполага до доказване на противното.

В конкретният случай Нотариалният акт за замяна на недвижими имоти е от 28.12.2011г., от която дата е възникнало правното основание сочено от ответника, и от която дата следва да тече предвидената в закона 5-годишна давност. Исковата молба възоснова на която е образувано настоящето производство е депозирана на 23.12.2016г. или преди да изтече кратката придобивна давност от 5години, на която се позовава ответника по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск, с противопоставянето на възражение или с отправянето на искане за почване на помирително производство.

Представеният Договор за аренда на земеделска земя от 21.04.2011г. сключен между ответника по делото В.В. и последният, в качеството си на пълномощник на братът на ищцата П. С. В. свидетелства за наличие на арендно правоотношение, което по никакъв начин не може да се приравнява на давностното владение. Последното е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик, докато при арендата– земеделската земя се предава от арендодателя на арендатора за временно владение и ползване при определени условия и срещу арендна такса.

По предявения иск по чл.537, ал.2 от ГПК:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОС на ГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.

Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт.

Водим от горното в тази му част производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на искането за отмяна на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г., с който братът на ищцата П. С. В. е прехвърлил чрез замяна на ответника по делото В.И.В. с ЕГН ********** по ½ идеални части от всичките недвижими имоти /земеделски земи/, възстановени с Решение № 01Я от 10.02.2000г. на ОСЗ –Якимово, подробно описани в ИМ.

По предявения иск по чл.108 от ЗС:

По отношение на обективираната с Допълнителна Молба вх.№ 7491/12.05.2017г. от ищцата претенция по чл.108 от ЗС, с искане съдът да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на описаните и подробно индивидуализирани в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г. земеделски земи, съдът намира, че не дължи произнасяне, тъй като последната е постъпила след изготвяне на Проекто-доклада на съда по делото с Определение от 14.02.2017г., в проведеното на 20.06.2017г. с.з. в което Проекто-доклада е обявен за окончателен на осн. чл.146 от ГПК, страните са изразили съгласие с окончателния доклад, в който не е включен предявеният иск по 108 от ЗС, по него няма становище от страна на ответника, и не на последно място следващата се по закон държавна такса за неговото разглеждане.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 950,35лв /деветстотин и петдесет лева и тридесет и пет стотинки/, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК от които: 600лв /шестстотин лева/-адвокатско възнаграждение, 271,35лв – държавна такса, 79лв–заплатени такси за издаване на скици, удостоверения, данъчни оценки и удостоверения за наследници.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника по делото В.И.В. с ЕГН ********** ***, че ищцата С.С.Х. с ЕГН ********** *** е собственик на основание наследяване и по силата на факта, че П. С. В. - бивш жител ***, починал на 26.03.2016г. в Гърция, съгласно Акт за смърт № 0499/26.08.2016г. на Община Монтана, на осн. чл.3, б.“а“ от Закона за наследството е недостоен да наследява майка им Н. П. В., на недвижимите имоти, предмет на Нотариален акт № 10 от 28.12.2011г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011, представляващи ½ идеална част от следните имоти:

1./ НИВА с площ от 6,000дка, втора категория, Местност „Градището“, представляващ имот № 342042, при съседи: имот № 342051- полски път на Община Якимово, имот № 342044 – нива на наследниците на Г. М. М., имот № 342043 – нива на наследниците на В. Т.и имот № 000640 – полски път на Община Якимово.

2./ НИВА с площ от 5,440дка, втора категория, местност „Бария”, представляващ имот № 362016, при съседи: имот № 362015- невя на наследниците на Я. Г. И., имот № 000627- полски път на Община Якимово, имот № 362038 – нива на А.С. П., имот № 362037 – нива на С. Б. Л. и имот № 000624- полски път на Община Якимово

ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА МУ отностно предявения иск на осн. чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 10 от 28.12.2011г., том ХХХ, рег.№ 13208, село № 2254/2018г. издаден от нотариус С. С. с рег.№ 577 на НК, район на действие РС гр.Лом, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 11585 от 28.12.2011г., Акт № 145, том ХІХ, дело № 3376 от 2011г., поради недопустимост на искането.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА ответника по делото В.И.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С.С.Х. с ЕГН ********** *** направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 950,35лв /деветстотин и петдесет лева и тридесет и пет стотинки/, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК от които: 600лв /шестстотин лева/-адвокатско възнаграждение, 271,35лв–държавна такса, 79лв–заплатени такси за издаване на скици, удостоверения, данъчни оценки и удостоверения за наследници.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: