РЕШЕНИЕ

Гр.Лом, 18 януари 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 2 януари 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

При секретаря Веселка Младенова, след като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д. 2166/18г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.128, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД

Производство по реда на чл.238 ГПК

Ищцата П.К.Д. е предявила срещу Кооперация“***” , със седалище и адрес на управление: с.***, обл.Монтана, ЕИК *** следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от Кодекса на труда /КТ/ за заплащане на неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари, февруари, март, април и част от м;.май 2018г. в размер на 1500 лева; и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 200 лева; иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на трудово възнаграждение за периода от от падежа на всяко едно плащане до постъпване на ИМ в съда в размер на общо 100 лв. Претендира се заплащане и на законната лихва върху процесните трудови възнаграждения , до окончателното им изплащане, както и на направените разноски по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.

Ищецът твърди, че през месеците януари,февруари, март и април и част от м.май 2018г. с ответната кооперация са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор , като била назначен на длъжността “работник на фурна”. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 11.06.2018г., като е издадена и заповед №44/11.06.2018г. от Председателя на на ответната кооперация. Ищцата е имала право да ползва платен годишен отпуск в размер на 9 дни през 2018г., но не се е възползвала от правото си.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответната кооперация е получила преписа от исковата молба и приложенията към нея, не е представила в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствието на негов представител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху процесните трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На основание чл. 359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса и разноски за вещо лице. С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 50.00 лева за всеки от предявените искове, или общо държавна такса в размер на 150.00 лева, и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ГПК – сумата в размер на 180.00 лева, представляваща разноски за вещо лице от бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 800.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Кюстендилският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Кооперация “***” , със седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК 000303638, да заплати на П.К.Д., с ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 1344.81 лв. – неизплатени заплати за периода от 1 януари до 11 юни 20118г., сумата в размер на 117.21 лв. обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение; обезщетение по чл.224 КТ/ 9 дни неползван платен годишен отпуск/ в размер на 211,13 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 02.11.2018г. до окончателното им изплащане; както и сумата в размер на 802.00 лв. /двеста лева/ – разноски по производството.

ОСЪЖДА Кооперация“ ***” с. ***, да заплати по сметка на Ломският районен съд сумата в размер на 330.00 лв. , от които 150.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – разноски за вещо лице от бюджета на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: