Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 11.01.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският Районен съд, І състав, в открито заседание на четвърти юли, две хиляди осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 179/2018 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 1/КОС/26.02.2018 год. на В.В., Началник РУ на МВР Лом, на осн. МЗ рег. № 8121з-595/26.05.2015 год. на МВР, на В.А.Б., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание: – Глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 212 ЗОБВВПИ, за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ – за това, че на 01.11.2015 год., около 17,30 часа, в ******, в частен дом, носи и употребява законно притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм, № ВА381618 и без да предприеме мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата му, произвежда изстрел по куче, в следствие на което кучето умира.

НП е връчено на жалбоподателя на 23.04.2018 год.

С Жалба от 25.04.2018 год., В.А.Б. обжалва така издаденото Наказателно постановление с доводи прекомерност и моли наложената санкция да бъде намалена до предвидения минимум.

В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.

За административно наказващият орган не се явява процесуален представител. Не се ангажира становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 794/2015 год. на РУ МВР Лом е образувано на 01.11.2015 год., срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 325б, ал. 1 НК – за това, че на 01.11.2015 год., в с. Аспарухово, обл. Монтана е проявил жестокост към гръбначно животно – куча, собственост на О.А. З.от с.с. и му е причинил противозаконно смърт.

Въззивникът е привлечен като обвиняемо лице с Постановление на водещият разследването от 16.01.2017 год. с обвинение по чл. 325б, ал. 2, т 1 НК – за това, че е извършил деянието със средство, опасно за живота на хора и животни, като го е прострелял с късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм, № ВА381618.

След продължило повече от две години разследване, наказателното производство е прекратено с Постановление на ЛРП от 21.12.2017 год., поради недоказаност на обвинението.

Препис от постановлението е изпратен на РУ МВР Лом, „за вземане на отношение съгласно ЗКВВООБ“ по отношение на жалбоподателя.

На 27.01.2018 год., срещу жалбоподателя В.А.Б. е съставен АУАН № 1/КОС – за това, че на 01.11.2015 год., около 17,30 часа, в *********, в частен дом, носи и употребява законно притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм, № ВА381618 и без да предприеме мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата му стреля по куче, в следствие на което кучето умира. Виновно е нарушил чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, предявен и връчен на същата дата.

Към административно-наказателната преписка е приложено само и единствено прокурорското постановление.

Издаденото на 26.02.2018 год. НП приповтаря фактическото описание на нарушението от АУАН.

От показанията на свид. В.Р., актосъставител се установява, че случаят е от 2015 год., било образувано досъдебно производство. Самият свидетел/актосъставител не е бил там, но от постановлението на ЛРП станало ясно, че на 01.11.2015 год. е произвел изстрел. Съставил АУАН по писмените данни, изпратени от ЛРП за взимане на отношение. Оръжието иззел при съставянето на АУАН.

Свид. Р. Р. е свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН. Актът бил съставен по повод постановление на ЛРП за прекратяване на образуваното досъдебно производство. Установило се, че е простреляно куче и започнало разследване.

При така установените факти, съдът намира, че при съставянето и предявяването на АУАН са допуснати съществени нарушения на административно-наказателното производство, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно възприетата с Тълкувателно постановление № 1/2014 год. на ВКС и ВАС, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, а разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност към НК, където в чл. 81, ал. 3 е уредена и абсолютната давност.

Съгл. чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

В същата разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува административнонаказателно производство в зависимост от спецификата на различните административни нарушения.

Именно тези срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН.

Следователно при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

В конкретния случай материята за административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на разпоредбите на ЗОБВВПИ, е регламентирана в чл. 215, ал. 3 от ЗОБВВПИ, който препраща към реда по ЗАНН, без да указва срокове, различни от тези по чл. 34, ал. 1, изр. 1.

Според настоящия съдебен състав, чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН предвижда едногодишна абсолютна давност за започване не административно-наказателното производство в този случай.

Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

По аргумент за противното, във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното, респективно административно наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност.

Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство, като гаранция за спазване на правата на човека по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.

В настоящия казус, административното производство е започнато със съставянето на АУАН – т.е. на 27.01.2018 год., към която дата от извършването на деянието – 01.11.2015 год. са изминали повече от две години и два месеца – период от време, значително надвишаващ едногодишния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ЗАНН.

В случая не следва – по разбиране на настоящия съдебен състав да намерят приложение както правилата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК относно абсолютната давност, така и тези на чл. 33, ал. 1 ЗАНН, тъй като не е налице идентичност между процесното нарушение и съставът на чл. 325б, ал. 1 НК, за който е било образувано и водено досъдебното производство.

Съставянето на АУАН при изтекла абсолютна давност за преследване на нарушението и издаването на наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството като погасено по давност е съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Макар жалбоподателят да не се позовава на изтекла давност като отменително основание, за давността за административно-наказателно преследване съдът следи служебно /ППВС №10 от 28.09.1973 година/.

Тъй като се касае за особено съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат доводи по същество на спора, доколкото въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разглеждани само при законосъобразно протекъл административно-наказателен процес, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При тези мотиви съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/КОС/26.02.2018 год. на В.В., Началник РУ на МВР Лом, на осн. МЗ рег. № 8121з-595/26.05.2015 год. на МВР, с което на В.А.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание: – Глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 212 ЗОБВВПИ, за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: