НОХД № 338/17г. МОТИВИ :

Подсъдимият С.Г.П. *** е обвинен в това, че за времето от 01.10.2015г. до 13.02.2016г. в с.Якимово, обл.Монтана, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, както следва за времето от 15.01. до 13.02.2016г. в с.Якимово, обл.Монтана отнел от владението на А.М.С. *** движима вещ – хидрофорна помпа, марка „Марина“ на стойност 250лв, нейна собственост, без знанието и съгласието и с намерение противозаконно да я присвои и за времето от 01.10.2015г. до 13.02.2016г. в с.Якимово, обл.Монтана, ул……, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /взломяване на катинара поставен на входната врата/ отнел от владението на И.М. *** движима вещ – 1бр. компютър марка „ТЕАС“, на стойност 120лв, негова собственост, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите движими вещи са на обща стойност от 370лв – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен, като му наложи наказание от „Две години лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и назначеният му от съда при условията на чл.94, ал.1, т.6 от НПК защитник адв.С.П. от МАК. Не се признава за виновен, дава обяснения в които твърди, че не той, а неговия брат Х. е извършил двете кражби, като е донесъл в дома му вещите, които впоследствие подсъдимия е предал на органите на МВР. Първоначално направил признания пред полицейските служители, тъй като имал криминално минало, което според него би попречило да се приемат за истина твърденията, че не той е автор на кражбите.

Неговият защитник адв.П. в пледоарията си моли съда да постанови присъда с която признае подсъдимият за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, същото се крепи единствено и само на направените от подсъдимия по време на предварителната проверка самопризнания.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

В хода на делото не са конституирани частни обвинители и граждански ищци, няма предявени граждански искове.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият е млад човек с формиран престъпен начин на живот. Живее в с.Якимово, обл.Монтана със семейството си. Не работи и няма доходи от трудова дейност. Издържа се предимно с извършване на кражби.

П. познавал св.А.М.С. *** в къща собственост на отец И. от …. При настаняването на св.С. в къщата, в шахтата в двора била монтирана хидрофорна помпа, като над шахтата била направена кабина с врата, с цел предпазване от кражба. Вратата била заключена с катинар. На неустановена дата за периода от 15.01. до 13.02.2016г. последният решил да извърши кражба на хидрофорната помпа, монтирана в шахта в двора на същата. След като проникнал в двора, прескачайки оградата, взломявайки катинара на вратата на стаичката в която се намирала помпата, последния я демонтира и я изнесъл оттам. Впоследствие е продал на св.П.П. *** за 50лв, като не му казал, че последната е предмет на престъпление. След разкриване на кражбата св.П. я върнал на П., а той от своя страна с Протокол за доброволно предаване я предал на органите на РУ гр.Лом, като в протокола отразил, че е открадната от дома на св.А.С..

На неустановена дата за времето от 01.10.2015г. до 13.02.2016г. подсъдимият решил да извърши кражба от дома на св.И.П., за който знаел, че живее в гр.София и къщата му е необитаема. Проникнал в жилището, след като разбил входната врата и взломил катинара, и извършил кражба на 1бр. компютър, марка „ТЕАС“, който отнел в дома си и приготвил за продажба. При установяване на кражбата П. предал на органите на МВР компютъра с Протокол за доброволно предаване.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата стойност на вещите предмет на престъплението са 370лв, като хидрофорната помпа, марка „Марина“ възлиза на 250лв, а компютъра марка „ТЕАС“- на 250лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели А.С., П.А., И.Е., А.С., П.П., които съдът приема, като последователни, обективни и взаимносвързани, както помежду си, така и със останалите събрани и приети от съда писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.Х.П. дадени в хода на съдебното следствие, тъй като последните не са обективни, променливи са и целят единствено оневиняването на подсъдимия, който е негов брат. В хода на ДП последният е бил привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление, като по време на разпита му е обяснил, че първоначално се е признал за виновен, тъй като брат му С. е осъждан, а той не, и техните родители са поискали той да поеме вината, за да не влезе брат му в затвора. Именно в тези обяснения сочи, че не може да посочи къщите, от където е извършена кражбата, тъй като не той, а брат му С. е влизал в тях и е автор на тези кражби. Впоследствие наблюдаващият делото прокурор е прекратил частично наказателното производство спрямо св.Х.П., поради недоказаност на обвинението. Съдът при условията на чл.281, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и чл.118, ал.1, т.1 от НПК е приобщил обяснил обясненията на св.П. дадени по време на разпита му в хода на ДП, проведен на 10.04.2017г., намиращи се на л.163 от ДП, в които

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимият тъй като в случая последните представляват единствено и само средство за неговата защита, тъй като са изолирани и се намират в противоречие, както с писмените, така и с гласните доказателства.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 11бр. влезли в сила присъди, както следва :

1./ По НОХД № 80/2007г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено за времето от 26.12. до 29.12.2006г. на наказание „Обществено порицание“ в сила от 26.04.2007г., наказанието е изпълнено на 06.06.2007г.

2./ По НОХД № 279/2007г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 20.04.2007г. на наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, в сила от 24.11.2007г., което е изтърпяно за времето от 07.12.2007г. до 06.06.2008г.

3./ По НОХД № 47/2008г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 25.05.2007г. на наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, в сила от 01.05.2008г.

4./ По НОХД № 76/2008г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено за периода от 01.01. до 30.01.2007г. на наказание „Пробация“ за срок от 1 година, в сила от 29.05.2008г., в сила от 29.05.2008г., наказанието е изпълнено до 18.02.2009г.

5./ По НОХД № 50/2008г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 08.04.2007г. на наказание „Обществено порицание“, в сила от 26.06.2008г., наказанието е изпълнено на 10.07.2008г.

6./ По НОХД № 74/2011г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4,5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, извършено на 16.01.2011г. на наказание „Девет месеца лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от Три години, в сила от 27.01.2011г.

7./ По НОХД № 108/12г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.235, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от 16.06. до 08.07.2011г., на наказание „Пробация“ за срок от 2 години, в сила от 13.04.2012г., наказанието е изтърпяно за времето от 24.04.2012г. до 20.03.2015г.

8./ По НОХД № 300/12г. по описа на ЛРС, за престъпление по 195, ал.1, т.5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, извършено на 16/17.02.2012г. на наказание „Осем месеца лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, в сила от 03.10.2012г.

9./ По НОХД № 48/2013г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, извършено на 22/23.09.2012г. на наказание „Една година лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, в сила от 21.02.2013г.

10./ По НОХД № 382/13г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.191, ал.1 от НК, извършено за времето от м.юли 2012г. до 01.09.2012г. на наказание „Четири месеца лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, в сила от 11.07.2013г.

11./ По НОХД № 320/2018г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, извършено от 02.07. до 03.07.2018г. на наказание „Три месеца лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, в сила от 03.08.2018г.

Съдът намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл. чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 01.10.2015г. до 13.02.2016г. в с.Якимово, обл.Монтана, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, както следва за времето от 15.01. до 13.02.2016г. в с.Якимово, обл.Монтана отнел от владението на А.М.С. *** движима вещ – хидрофорна помпа, марка „Марина“ на стойност 250лв, нейна собственост, без знанието и съгласието и с намерение противозаконно да я присвои и за времето от 01.10.2015г. до 13.02.2016г. в с.Якимово, обл.Монтана, ул.“…, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /взломяване на катинара поставен на входната врата/ отнел от владението на И.М. *** движима вещ – 1бр. компютър марка „ТЕАС“, на стойност 120лв, негова собственост, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите движими вещи са на обща стойност от 370лв.

От обективна страна извършеното престъпление представлява „кражба“ – противозаконно отнемане на чужди движими вещи от владението на техните собственици, без тяхното знание и съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, което се квалифицира, като извършено в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, след като е осъждан за извършени престъпления от общ характер с наложено наказание „Една година лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, като не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок от изтърпяване на наказанието. Извършеното от подсъдимият престъпление се квалифицира и като извършено след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - взломяване на катинар поставен на входната врата, както и че е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са извършени две деяния, всяко едно осъществяващо състава на престъплението кражба, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия за недоказаност на обвинението. Същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и приобщените писмени от ДП.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.196, ал.1, т.2 от НК – „от три до петнадесет години лишаване от свобода“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани със сравнително ниската обща стойност на предметите на кражбата, която е под установената в страната минимална работна заплата, както и обстоятелството, че отнетите вещи са доброволно предадени и върнати на собствениците им, макар и след намесата на органите на МВР, а като отегчаващо отговорността обстоятелство–формирания престъпен начина на живот. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на подсъдимият наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

В случая, съдът намира, че е налице законова пречка за приложение института на „условното осъждане“, с оглед на предходните ефективни осъждания и липсата на настъпила реабилитация за тях.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на него, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като престъплението предмет на настоящето производство е извършено в условията на „реална съвкупност“ по смисъла на чл.23, ал.1 от НК с престъплението предмет на НОХД № 320/18г. по описа на ЛРС, преди да има влязла в сила присъда по което и да е от тях, то съдът на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи по отношение на подсъдимият ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 320/18г. по описа на ЛРС и наказанието наложено му по настоящето дело, НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ТЯХ - „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

На осн. чл.25, ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното общо наказание съдът приспадна изтърпяното от П. наказание по НОХД № 320/18г. по описа на ЛРС – „Три месеца лишаване от свобода“.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на 67,62лв /шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 40лв /четиридесет лева/, както и по 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :