НОХД № 191/18г. МОТИВИ :

Подсъдимият В.П.Я. *** е обвинен в това, че на 10.08.2015г. около 18ч. в гр.Лом, местността „Бахчите“, в лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ М 79 64 АР, собственост на П.С. П. ***, се съвкупил с лице от женски пол – Б.Л.П. ***, като я принудил към това със сила – заключил автомобила и и свалил клина и бикините – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд и да му наложи наказание от „Две години и шест месеца лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият се явява в с.з. лично и с договорен защитник адв.Н.Л. от МАК. Не се признава за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, дава обяснения отностно обстоятелствата свързани с него, като твърди, че осъщественият от него и св.Б.П. полов акт и бил с нейно съгласие и без да е употребявал сила.

Договорният защитник на подсъдимият адв.Н.Л. от МАК пледира съдът да постанови оправдателна присъда, с която признае нейният подзащитен за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като в хода на делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението „изнасилване“, за което е предаден на съд. Не е установено Я. да е използвал сила или заплаха при осъществяване на половия акт. Алтернативно предлага на съда ако счете, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, то да наложи на подзащитният и минимално предвиденото наказание с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма конституиран граждански ищец и частен обвинител.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият живее със семейството си в гр.Лом на ул……, като с управляваният от него лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № М 79 64 АР, собственост на П. С. П. *** извършвал таксиметрови услуги, без да има издаден лиценз за това, срещу заплащане на познати за него лица, като по този начин си набавял средства за препитание.

Св.Б.П. през м.август 2015г. живяла в дома на баба си, който се намирал на улицата на която живеел подсъдимия, тъй като се била разделила със своя приятел. Последната често ползвала услугите на подсъдимия, който много пъти я карал без да получава заплащане за превоза. Неколкократно споделял на св.П., че има симпатии към нея и че желае да установят по-близки отношения, но тя обикновено му заявявала, че няма време за това.

На 10.08.2015г. около 18ч. св.П. потърсила подсъдимият, за да я откара до болницата, тъй като детето и било болно. Я. се съгласил и след като св.П. се качила в лекия автомобил на подсъдимият заедно с баба си и малкото си дете, той ги откарал до МБАЛ гр.Лом. Слизайки от автомобила, тя го помолила да изчака, за да ги върне обратно. След известно време св.П. напуснала сградата на болницата, като споделила на Я., че детето и е оставено на лечение, а баба и го придружава. Помолила го да я откара до магазина, за да купи храна и тоалетни принадлежности, които да занесе в болницата. Подсъдимият се съгласил, като отново я попитал дали сега има време за него, след като свидетелката се качила в колата потеглили заедно с нея. Пътувайки една от гумите на автомобила пропаднала в дупка по пътя и същия аварирал. След като автомобилът спрял двамата осъществили полов акт, след което подсъдимият тръгнал да търси помощ, а св.П. му казала, че ще си тръгне пеша. Последната стигнала до лозето на св. Ж.Я. и А. Янакиеви, което се намирало в местността „Бахчите“. Там видяла св.Я., който бил изкарал овцете на паша. Виждайки мъжа П. спряла и започнала да плаче, като го попитала къде се намира, и му споделила, че мъж, на който му викат „шпингата“ я е бил изнасилил. Мъжът и жената се притеснили и веднага позвънили на тел.112, като на място била изпратена линейка и органите на МВР. След което св.П. ***, където била прегледана от гинеколог д-р Б., която издала Медицинско направление.

Съгласно заключението на вещото лице д-р М. Б., прието от съда като обективно и безпристрастно при извършения гинекологичен преглед е установено, че химена е с пръстеновидна форма, без пресни разкъсвания, няма кръвонасядания и синини по половите органи, има прясно охлузване към 6ч. и стари разкъсвания на девствената ципа.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП и приобщени от съда писмени доказателства, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ж.Я., А.Я., Т.К., Д.О., В.В., А.Ж., Н.Н., Б.Г., Д.Р., които съдът кредитира като обективни, последователни и взаимно свързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира на показанията на св.Б.П., в частта отностно употребената от подсъдимия сила, тъй като същите в тази им част са изолирани и неподкрепени от други доказателства.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, които в случая освен средство за негова защита са и годно доказателствено средство. Последните не са изолирани, а се намират във връзка с приетият от съда доказателствен материал.

В хода на проведеното съдебно следствие по безспорен и категоричен начин бе установено, че подсъдимият и св.П. се познават, че от дълго време Я. е споделял сипматии към последната и е желаел двамата да се сближат, както и че на 10.08.2015г. около 18ч. двамата са осъществили полов акт. Не бе установено по безспорен и категоричен начин, че за осъществяването на половия акт подсъдимият я е принудил, използвайки сила, така както му е повдигнато обвинение, а именно, че е заключил автомобила и е свалил клина и бикините и.

Изнасилването по чл.152 от НК е престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата. Изпълнителното деяние включва два акта - преодоляване на липсата на съгласие на пострадалата чрез физическа или психическа принуда (в случая физическа) и извършване на съвкупление.

От обективна страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността, с което се накърнява нейния свободен избор на полов партньор. Изпълнителното деяние се реализира чрез конкретни действия свързани с удовлетворяването на половите желания и осъществяване на полов акт против волята на лицето, с употреба на сила и заплашване. В случая, съгласно с повдигнатото обвинение подсъдимият е предаден на съд за изнасилване, при което е употребена сила – Я. е заключил автомобила и е свалил клина и бикините на св.П., или употребената сила е част от изпълнителното деяние, и несъмнено е насочено към постигане на целта – съвкуплението. Престъплението е двуактно /принуда и съвкупление/ и е резултатно. Престъпния резултат се заключава в половия акт между дееца и пострадалата. Субектът на това престъпление – изнасилване може да бъде само лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол. В случая подсъдимият е пълнолетно наказателно отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на извършваното и е можел да ръководи постъпките. си – съдебно психиатричната и психологична експертиза.

Основното му възражение, поддържано и в съдебното заседание от защитника на подсъдимия е именно липсата на елемент от състава на престъплението- упражнената принуда - физическа, от подсъдимия лично.

По делото няма събрани писмени и гласни доказателства за причинени телесни увреждания на св.П. извън описаното в изготвеното Медицинско направление от д-р Б., както и доказателства за оказана съпротивата от страна на пострадалата и нейното сломяване.

Действително в съдебната практика се приема, че изнасилването може да бъде осъществено не само когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени физически действия, но и тогава, когато тя е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход от положението, се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие. В настоящият случай държавното обвинение не представи безспорни и категорични доказателства в тази насока. Не бе установено по какъв начин подсъдимия е заключил автомобила, и дали не е имала възможност свидетелката да слезе от него. Няма никакви следи от насилствено сваляне на клина и бикините на свидетелката, тъй като нормалната реакция би била свързана с някаква отбрана и съпротива от нейна страна.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не бе доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, а именно, че на 10.08.2015г. около 18ч. в гр.лом, местността „Бахчите“, в лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ М 79 64 АР, собственост на П. С. П. ***, се съвкупил с лице от женски пол – Б.Л.П. ***, като я принудил към това със сила – заключил автомобила и и свалил клина и бикините.

От субективна страна – престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК е формално и се извършва пряк умисъл.

От събрания по делото доказателствен материал не се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е съзнавал несъгласието на пострадалата да се съвъкупи с него, както и че съзнавал и своето физическо превъзходство и е използвал сила, като е заключил автомобила и е свалил клина и бикините и. Цялото поведение на подсъдимият от момента, в който се твърди, че е извършил престъпното деяние, до приключване на съдебното производство, оказаното от него съдействие, обосновават извода, че не са събрани безспорни и категорични доказателство отностно наличието на умисъл, поради което деянието се явява несъставомерно и от субективна страна.

В предвид на изложеното по-горе, съдът постанови присъда с която на осн. чл.304 от НПК призна подсъдимият за НЕВИНОВЕН в извършване на престъплението за което е предаден на съд от държавното обвинение и ГО ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.1, т.2 от НК.

На осн. чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в хода на ДП и съдебното производство остават за смета на държавата.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :