Мотиви към присъда

по НОХД № 262/2018 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият Р.Й.А. е предаден на съд за престъпление по чл.151, ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата в периода м. Февруари – м. Март, 2017 год. се съвокупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Р.С.В., родена на *** ***, като извършеното не представлява престъпление по чл. 152 НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Пострадалата Р.С.В., със съгласието на своята майка и законен представител С.Р.И. е конституирана като частен обвинител.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде намалено с 1/3, а именно на 1 година и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначално строг режим.

Частният обвинител Р.В., чрез назначеният си особен представител, адв. К. Г., МАК, пледира за осъдителна присъда по отношение, като по въпроса за наказанието се присъединява към становището на публичното обвинение.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Р. Б., МАК, подс. Р.Й.А. счита, че наказанието следва да се наложи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, предвид оказаното съдействие във всички фази на процеса, както и с оглед изразеното критично отношение към деянието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р.Й.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимият А. е осъждан с четири влезли в сила присъди, както следва:

1. С Определение от 13.07.2004 год. по НОХД № 290/2004 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 27.01.2004 год. му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Определението е в сила от 13.07.2004 год.

2. С Определение от 09.06.2005 год. по НОХД № 155/2005 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено за периода от м. Октомври, до 11.10.2004 год. му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, за срок от ШЕСТ МЕСЦА, Определението е в сила от 09.06.2005 год., а наказанието е изтърпяно на 21.06.2006 год.

3. С Определение от 27.01.2011 год. по НОХД № 73/2011 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 17/18.01.2011 год., му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на които, на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Определението в сила от 27.01.2011 год.

4. С Присъда от 05.03.2013 год. по НОХД № 55/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от 13.08.2012 до 15.11.2012 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от 20.03.2013 год. На осн. чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение и присъдата по НОХД № 73/2011год.

Наказанието е изтърпяно на 02.04.2014 год.

Пострадалата Р.С.В. е родена на *** год. Отглеждана е от майка си, свид. С.Р.И. и съжителстващият с нея В.Г.. Майката има още седем деца. На 14.01.2016 год., свид. Р. В., тогава 12-годишна, родила първото си дете, С.Р., на когото от 16.01.2017 год. била предоставена закрила в семейна среда, чрез настаняването му в семейството на бабата по майчина линия.

В началото на 2017 год. Подс. Р. А. започнал работа в погребална агенция „Феникс“ в гр. Лом. Негов колега там бил свид. С.П.. Между двамата се установили добри отношения и подсъдимия живял известно време в дома на свид. П..

Приблизително по същото време подсъдимият се запознал с дъщерята на С.П. – свид. Р.В., тогава на 13 години и през м. Февруари – Март отношенията им придобили интимен характер. Свид. Р. В. напуснала дома на майка си и отишла да живее при баща си, където живеел и посъдимият. В резултат, свид. Р. В. отново забременяла и на 01.11.2017 год. родила второто си дете – В..

Междувременно, през м. Юли, 2017 год., подсъдимият бил заминал за Р Чехия, за да си търси работа.

От приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че свид. Р. В. е с граничен интелект – IQ-76 ПО Рейвън, достъпни са й решения със среден и нисък ранг на сложност. Намира се в преходна възраст, в която характерът, интелектуалното и емоционално съзряване са в процес на изграждане и без достатъчна устойчивост. В повечето житейски ситуации реагира наивно и незряло, трудно прогнозира последиците от постъпките си. Проявява недооценъчно отношение към факта, че на 14 годишна възраст вече има две деца. Наблюдава се биологична, психична, емоционална и социална незрялост, с преобладаване на чувствата над разума. С недобро себепознанаване и самооценка. Може правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.

Подсъдимият пред съда се признава за виновен и дава обяснения в насока, че не е знаел истинската възраст на пострадалата и за това е започнал интимни отношения с нея. Знае, че ходела на училище, но не знаел в кой клас. Изразява готовност да поеме отговорност за детето, родено от тези отношения и за майката. Бил е приятел на баща й, като добрите им отношения /с бащата/ продължават и към момента.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

При безспорно установената фактическа обстановка, която се потвърждава от събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

Подсъдимият Р.Й.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, тъй като на неустановена дата в периода м. Февруари – м. Март, 2017 год. се съвокупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Р.С.В., родена на *** ***, като извършеното не представлява престъпление по чл. 152 НК, тъй като осъщественият полов акт е бил изцяло по взаимно съдгласие.

Деянието е извършено с пряк умисъл – под. А. е съзнавал общественоопасния му характер, допускал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Подсъдимият А. следва да бъде признат за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл. 151, ал. 1 НК.

За наказанието:

За престъплението по чл. 151, ал. 1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две до шест години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Р.А. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, изразеното разкаяние, тежкото социално положение, желанието да поеме отговорност за бъдещето на роденото дете.

Отегчаващи вината обстоятелства не се отчететоха. Изброените смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете за многобройни, при което и най-лекото предвидено в закона наказание /две години лишаване от свобода/ би се явило несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянията и на дееца.

По изложените съображения, съдът наложи на подс. Р.Й.А. за престъплението по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36 от НК, наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на осн. чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.

Така наложеното наказание, индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимия припадаща направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: