Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 26.02.2019.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, в публично заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Албена Миронова
при участието на секретаря Румяна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 709 по описа на съда за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство с
правно основание чл. 60, ал.6, т. 5 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 149, ал. 1 АПК.
Делото е образувано по жалба от В.Й.В., ЕГН **********,***,
срещу ОТКАЗ на Началника на ОСЗ Брусарци, обективиран в писмо, изх. №
39/16.03.2018 год., за извършване на административна услуга: за издаване на
скица за поземлени имоти № 50023, с площ от 2,361 дка и № 51026, с площ от
1,325 дка, двата находящи се в м. Котешки дол в землището на гр. Брусарци, обл.
Монтана.
Отказът е мотивиран с това, че имотите, за които се иска
издаването на скици са актувани като общински на осн. чл. 19 ЗСПЗЗ, а преписка
с вх. № 1425А/20.02.1992 год. Е отбелязана като липсваща и не е налична. В
статичната информационна система, с която работи ОСЗ Брусарци е отбелязано, че
въпросното заяление, вх. № 01425А/20.02.1992 год. Не е разгледано и съответно –
за него не са издавани решения от ПК Брусарци. В списъка на собствениците на
коригираният план за землището, името на праводателя на жалбоподателката- М.А.М.
не фигурира като собственик, а същевременно посочените имоти фигурират в регистъра
на имотите като собственост на Община Брусарци, ОсФ, като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Няма данни за местността „Котешки дол“, в която се намират имотите да е
извършвана корекция.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен. С Решение №
1БР/2112.1999 год. на ПК – Брусарци, били възстановени в стари реални граници,
на наследниците на М.Я.М., имоти, сред които и двата процесни - № 50023, с площ
от 2,361 дка и № 51026, с площ от 1,325 дка, двата находящи се в м. Котешки дол
в землището на гр. Брусарци, обл. Монтана. За тях са издадени Протокол за въвод
във владение от 01.03.2000 год. и скици от 08.05.2001 год., както и
Удостоверение за данъчна оценка от 02.10.2003 год.
Твърди се, че жалбоподателката е наследник по право на М.М. и
именно в това си качество поискала извършването на отказаната й административна
услуга – издаването на скици, отразяващи настоящият регулационен статут на
двата имота. Счита, че в компетентността на органа, издал атакуваният
административен акт е единствено преценката дали тя има качеството на заинтересовано
лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 год., каквото качество тя
притежава като наследник на лицето, на чието име са възстановени имотите. Преценката
за собствеността е ирелевантна.
Иска се да бъде отменен мълчаливият отказ на ОСЗ Брусарци и да
бъде върната преписката с указания за издаване на исканите скици.
В съдебно заседание жалбоподателката
– редовно призована не се явява, не се представлява. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Ответникът, Директорът на ОС
“Земеделие” гр. Брусарци, обл. Монтана не изпраща процесуален представител.
Представя писмено становище за неоснователност на жалбата, счита, че обжалваната
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, издадена при
спазване особените изисквания на закона. Ангажира допълнителни доказателства.
Съдът,
като като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено
следното:
Жалбоподателката е
страна в административното производство. Твърди, че е получила обжалваният
административен акт на 02.04.2018 год. Доколкото ответната страна не оспорва
това твърдение и не ангажира доказателства кога е връчен отказът, съдът приема
посочената в жалбата дата за достоверна, поради което същата е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С жалбата са
представени следните незаверени копия от:
Непълно копие от
Решение № 1БР/23.12.1999 год. на ПК Брусарци по преписка, вх. №
01425А/20.02.1992 год., образувана по заявление от К.М.Ц., с което на
наследниците на М.Я.М., б.ж. на с. Смирненски, обл. Монтана е възстановено
правото на собственост по отношение на два земеделски имота: №
50023, с площ от 2,361 дка и № 51026, с площ от 1,325 дка, двата находящи се в
м. Котешки дол в землището на гр. Брусарци, обл. Монтана –представеното копие
няма заверка за вярност с оригинала, липсват подписи и печати, както и не става
ясно кой го е издал.
Протокол № 1425Б/01.03.2000 год. На ПК Брусарци, за въвод във
владение на имотите по горното решение /посочено само като номер. Също в
незаверено копие.
Незаверени копия от скици на имот № 050023 и на имот № 051026в
землището на гр. Брусарци, издадени на 08.05.2001 год.
Молба от
жалбоподателката до Председателя на ПК Брусарци, датирана 21.02.2018 год., в
която се иска – в качеството й на наследник по заместване /по линия на нейната
майка К./ на М.М., да бъде отписан поземлен имот № 50023, находящ се в м.
Котешки дол, както и нива от 1,325 дка, представлява поземлен имот № 51026,
находяща се в м. Котешки дол като общински и да й издаде актуална скица за тези
два имота.
Удостоверение за
наследници, издадено на 06.08.1998 год., видно от което М.Я.М., б.ж. на гр. Лом
е починал на 15.01.1972 год., като негов наследник по закон е дъщеря му К.М.Ц.,
родена на *** год., издадено за да послужи пред ПК
Копие от Акт за
раждане № 381, издаден от ОбНС – Лом, от който е видно, че В.Й. И., род. ***
год., с родители К.М.Я. и Й.И.Ц..
Липсва Удостоверение
за наследници на К. Цекова – щом се твърди правоприемство, или пълномощно.
От представената от
ответника пълна история на двата имота се установява, че те са земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, регистрирани като такива на 14.09.2000 год., като в регистъра няма данни
за предишни собственици.
В обжалвания отказ
подробно е изложено, че в ОСЗ Брусарци няма данни да е издавано изобщо
реституционното решение, на което се позовава жалбоподателката, като
същевременно се описват възстановените на наследниците на М.Я.М. имоти, но в
землището на с. Смирненски, а не в това на гр. Брусарци.
Обжалваният отказ е издаден от
компетентния за това административен орган, при спазване на административно
производствените правила, в писмена форма и е мотивиран.
Задължението
за издаване на исканата скица следва както от общата компетентност на
общинската служба по земеделие по поддържане и осъвременяване на картата на
възстановената собственост, която обединява данните от плановете и картите,
създадени по реда на ЗСПЗЗ, така и от разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба №
49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, която
предвижда, че общинската служба по земеделие и гори (сега общинска служба по
земеделие) издава и заверява скици на поземлените имоти.
Този
извод се налага и от разпоредбите на чл. 33, ал.2 от ЗСПЗЗ, чл. 26а, ал.3 и чл. 60, ал.6, т.5 от ППЗСПЗЗ, в които изрично е
регламентирано правомощието на ОСЗ да издава скици при извършване на
разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на
кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия по реда
на ЗКИР - така също §4, ал.1, т.1 и т.3 от ПЗР на ЗКИР.
Основните правила за издаването
на скици от картата на възстановената собственост за земеделските земи са
уредени в Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената
собственост. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 3, ал.1 от същата
наредба, скици на поземлени имоти се издават по писмено искане на собствениците, съда или на други
оправомощени органи и заинтересувани
лица, като според следващата ал.2 скицата
на поземления имот е копие от картата на възстановената собственост и отразява
състоянието на имота към датата на издаването й, съгласно данните в регистъра.
От мотивите на оспореното
писмо, макар и не съвсем прецизни, е видно, че основната причина за отказа за
издаване на исканите скици са, че имотите са записани на друг собственик.
Отказът е правилен
и законосъобразен за това, че поземлени имоти са записани на трето лице, а
съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № 49/2004 г. лицето, което иска издаването на
скица, трябва да е вписано в регистъра като собственик или като носител на
ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й – т.е., да е
заинтересовано лице. В случая жалбоподателката не е установила това
обстоятелство.
С
оглед на изложеното, издаденият отказ е материално законосъобразен като краен
правен резултат, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Тъй като никоя от
страните не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2, предл. второ АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата В.Й.В.,
ЕГН **********,***, срещу ОТКАЗ на Началника на ОСЗ Брусарци, обективиран в
писмо, изх. № 39/16.03.2018 год., за извършване на административна услуга: за
издаване на скица за поземлени имоти № 50023, с площ от 2,361 дка и № 51026, с
площ от 1,325 дка, двата находящи се в м. Котешки дол в землището на гр.
Брусарци, обл. Монтан.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен
срок от съобщението му, с връчването на препис от него на
страните.
Р.
СЪДИЯ: