РЕШЕНИЕ

гр. Лом, 26.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав в закрито съдебно заседание на 16 януари , през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 1074/2018г. по описа на ЛРС, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред съда е образувано по искова молба от М.И.Г. ЕГН **********, чрез процесуалният си представител адв.Р.Б. против „***“ООД, гр.София с ЕИК 131272939, представлявано от управителя П.Н., с която е предявен иск за неизплатено арендно плащане на земеделски земи.

Твърди се в исковата молба, че ищеца е един от наследниците на Г. Г. Данчев поч. на 30.03.1967г., който след смъртта си им е оставил в наследство земеделски земи, находящи се в землището на с.Ковачица и с.Игнатоно, обл.Монтана, представляващи 5 бр.ниви с № 005011, № 092014, № 075025, 006018 и № 062002, подробно описани в исковата молба, правото върху които му било възстановено с Решение на ПК гр.Лом и гр.Вълчедръм. Твърди се и това, че един от наследниците на общият наследодател – Е.К.С. е сключил договор за аренда за процесните имоти, вписан в СВ при ЛРС по силата на който, в качеството на арендодател предоставили на ответното дружество „***“ООД в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване процесната сособствена на ищеца земеделска земя. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години, от стопансктата 2015/16г, като арендатора се задължил да заплаща годишно арендно плащане в размер на 40 лв., за декар арендувана площ. И тъй като ответника не изплатил дължимото арендно плащане за прицесната земя за стопанската 2015/16г.,това е дало повод от депозиране на настоящият иск. Твърди се в исковата молба, че ответното дружество му дължи цялото арендно плащане, за стопанската 2015 – 2016г., в размер на общо 953, 60лв.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от общо 953,60 лв.лв., представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2015-2016 по договор от 10.03.2014г. Представят доказателства. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иск. Моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен, т.к. лисва активна процесуална легитимация на ищеца по делото, защото той не е страна по арендния договор. На второ място ответното дружество ангажира доказателства, от който е видно, че за процесните земи ищецът е сключил също аренден договор с „***“ и дружеството е изплатило дължимите арендни вноски за процесният период.

Представя и писмени бележки по делото, в които доразвива изложените по делото доводи в негова защита.

Съдът като съобрази становищата на страните и писмените доказателства, представени от тях прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че ищеца е един от наследниците на Г. Г. ***, поч. на 30.03.1967г.Безспорно се установява и това, че с влезли в сила Решения на ПК гр.Лом и ПК гр.Вълчедръм е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. Г., б.ж. на с.Ковачица, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ковачица и с.Игнатово, обл.Монтана, върху процесните земеделски земи, като по делото са приложени и съответните доказателства за това.

С договор за аренда на земеделски земи от 10.02.2015г., вписан в Служба по вписванията при ЛРС , имотите са предоставени от Е.К.С. под аренда на ответното дружество, за срок от 5 стопански години. Няма спор и относно това, че между страните по договора е уговорено арендно плащане в размер на 40.00лв. на декар, за всяка стопанска година. Няма спор , че за 2015/16г. ответното дружество не е платило дължимата арендна вноска за тази година.

Няма спор , че с договор за аренда от 09.03.20105г. ищеца с договор за аренда, вписан в СлВ Лом, процесните имоти са отдадени под аренда на „***“ ЕООД за срок от 7 години. Не се спори също така между страните, тъй като по делото е представен 1 бр. разходен касов ордер, №129/ 06.10.2016. /л.30 от делото/, издадени от *** ЕООД с получател ищеца по делото, за арендно плащане в размер на 5980лв. за всяка от стопанската 2015/2016г

С оглед твърденията на ответника, че не е платил изцяло на съсобственика/арендодател - Е.К.С. арендната вноска за стоп. 2015816г., тъй като прицесните земи са обработвани от дружеството „***“ЕООД с което ищеца е сключил аренден договор, респ. получил арендно плащане за стоп.2015/16г.ези твърдения се подкрепят изцяло с доказателства ангажирани по делото от ответника.

С подписването на договора за аренда, страните са поели насрещни права и задължения, изразяващи се за арендодателя в задължението да предостави владението върху имотите си, предмет на договора, а за арендатора в задължение да заплати арендната цена за ползваните от него имоти.

В настоящия случай договорът е сключен само от един от съсобствениците – Е. С., като този договор има действие и по отношение на останалите съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, които уреждат отношенията по между си съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Правилото на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ има своето широко приложение по отношение на почти всички нормативни актове, свързани с реституцията и разпореждането със земеделските земи. Приема се, че упражненото право на един от съсобствениците ползва всички останали, тъй като от житейска гледна точка често е трудно да бъдат изискани волеизявления от всички съсобственици и това би възпрепятствало процедурите по възстановяване на земеделската земя и на ползването й. За арендните отношения този принцип е намерил приложение в чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, тъй като се приема от законодателя, че е практически възможно само един от съсобствениците да действа в полза на всички останали при отдаването на земята под аренда.

В конкретния случай договорът е сключен на осн. чл. 3 от ЗАЗ, т.е. от съсобственик на отдавания за ползване обект-земеделска земя, който обаче не е страна по делото. Договорът за аренда е подписан при условията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Тази законова разпоредба визира, че когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици. Отдаването под аренда, като действие на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите участници в общността. В този случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и арендатора. Останалите съсобственици нямат вземане срещу арендодателя за припадащата им се част от арендата. Арендаторът дължи плащане само на арендодателя, който от своя страна е длъжен да разпредели полученото между останалите собственици съобразно дяловете им. Искът за получаване на припадащата се част от гражданските плодове се предявява срещу съсобственика, сключил договора. При това положение възникналите имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Ответникът в настоящото дело, установи при условията на пълно и главно доказване, че не е изпълнил задължението му като арендатор, поради факта, че има сключен друг аренден договор между ищеца и „***“ЕООД, по който същият е получил уговореното арендно плащане в уговорените срокове и размер.

С оглед изложеното съдът предявения иск е изцяло неоснователен и не доказан , поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответника претендира такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният М.И.Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Р.Б. , против „***“ ООД, гр.София с ЕИК 131272939 иск с за сумата от 953,60 лв., представляваща припадаща се част от неплатено неизплатено арендно плащане за стопанската 2015– 2016г., по договор за аренда на земеделски земи с рег.№ 744 от 10.02.2015г., на нотариус Д.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.И.Г. на осн.чл.78,ал.2 ГПК да заплати на „***“ ООД с ЕИК 131272939 сума в размер на 300лв., за адвокатски хонорар

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: