Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 20.02.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав, в публично заседание на 16 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. д. № 1800 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Е.В.П., с която претендира да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинения по НОХД № 14668/2009г. по описа на РС София и поддържането му пред съд, като наказателното производство приключило с оправдателна присъда от 13.05.2010г., влязла в сила на 29.05.2010г.

В исковата молба се сочи, че през 2009г. срещу ищеца било образувано ДП № 1008/2006г. по описа на 5- РУ при СДП, по което бил привлечен и в качеството му на обвиняем за извършено престъпленние по чл.196,ал.1,т. вр.чл.194,ал.1, вр.чл.29,ал.1, буква „а” и „б” НК за това, че на неустановена дата в периода 21.02.2006г. до 28.02.2006г. в гр.София, ж.к.“Левски“, ул.“Бесарабия“ от кафе-аперитив „Вики“ извършил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр.мобилен апарат марка „Нокия“, модел“1100“ с i-mei № ***, на стойност 77,40 лв. от владението на С.Й.Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини/ след като бил подгонен от свидетеля Р.И.К., изхвърлил инкриминирания телефон/ като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Сочи, че мярка за неотклонение не му е взета . Твърди, че съдебното производство е протекло с негово участие. Всички действия били извършени под прякото ръководство и контрол на прокуратурата. С обвинителен акт от 16.12.2009г. прокурор при СРП го предал на съд с обвинение за извършеното престъпление по цитирания по горе текст от НК. По повод внесеният срещу него обвинителен акт било образувано НОХД №14668/2009г. по описа на СРС. С присъда от 13.05.2010г. бил признат за невинен по повдигнатото обвинение и оправдан, която присъда е влязла в законна сила на 29.05.2010г. Твърди, че продължилото срещу него наказателно производство му причинило неимуществени вреди. Неоснователно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение опетнили доброто му име и го злепоставили в обществото. Чувствал се изключително оскърбен и подтиснат. Тъй като по времето на процеса по НОХД 14668/09 г. по описа на СРС изтърпявал наказание”лишаване от свобода” по друго дело, се наложило да бъде конвоиран от затвора до СРС . От образуване на делото до приключването му бил потиснат и депресиран. Не можел да се храни и живее пълноценно. Нарушен бил сънят му. Станал емоционално лабилен, неуверен. Чувствал се изключително разстроен и подтиснат. Огорчението, душевните болки и моралните страдания не били отшумяли и до днес.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковите претенции, които оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът излага, че входа на производството по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Прави перемпторно възражение за изтекла петгодишна погасителна давност и моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От изисканото НОХД 14668/2009 г. на СРС се установява, че на 16.12.2009г. бил внесен обвинителен акт против Е.В.П., въз основа на който било и образувано горното ОХД. С присъда от 13.05.2010г. същият бил оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата не е протестирана и е влязла в засонна сила.

Установено е също така че ищецът е осъждан няколко пъти, като чакт от наложените наказания – ефективно.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правна квалфикация чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

За възникване на отговорността по този ред са необходими две предпоставки, а именно: повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо от причината, е съществено основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството. За ангажиране отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана вредата, причинната връзка

Основното възражение на ответника е свързано с твърдението му, че исковата претенция е погасена, поради изтекла погасителна давност. Предвид липсата на изрична законова уредба в ЗОДОВ по този въпрос, в случая приложение намират общите правила на чл. 110 от ЗЗД, съгласно който с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По отношение на началния момент, от който започва да тече погасителната давност за обезщетенията по чл. 2 от ЗОДОВ е налице Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 година по тълк. гр. д. № 3/2004 година на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата. Съгласно чл. 4 от ТР № 3/22.04.2004 година на ВКС, при деликт по чл. 2, ал. 1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Следователно, правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди е възникнало след влизането в сила на оправдателната присъда от 29 май 2010 г., а настоящият иск за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предявен на 28.08.2018 година, като общият давностен срок е изтекъл на 29.05.2015 година, тоест значително преди да се предяви искът. Предвид това, съдът намира, че правото на ищеца да търси обезщетение за вреди, е погасено по давност, което обуславя извод за неоснователност на исковата претенция, което е и достатъчно основание за нейното отхвърляне.

С оглед на изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, като в тази връзка на ищеца не му се следват и разноски по делото.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Лом , дължимата такса по чл. 9а от ЗОДОВ в размер на 50 лева.

По делото са направени и разноски в размер на 500 за назначаване адвокат, който да му оказва правна помощ .

По горните съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.П. с ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 20 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради оправдаването му по НОХД 14668/09г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен /погасен по давност/.

ОСЪЖДА Е.В.П. да заплати по сметка на Районен съд – Лом държавна такса в размер на 50 лева, 500 лв., направени разноски по делото както и 5 /пет/ лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: