РЕШЕНИЕ

гр.Лом, 11.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав в открито заседание на 23 януари през две хиляди и деветнадесета година, състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ .'Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело №452 по описа за 2018 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът “В и К” ООД гр.Монтана поддържа в исковата си молба, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и. канализационните услуги, Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи и Общите условия на “ВиК” ООД гр.Монтана за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно тези условия твърди, че е дружеството е изпълнило задължението си за доставка на услугите до жилището на ответника, но последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я заплати по издадените данъчни фактури. Поради липса на плащане е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което съдът е постановил такава.Срещу тази Заповед длъжникът, ответник по делото, е подал в законоустановения срок възражение, което ищецът счита за неоснователно.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 938.92 лева главница по издадените фактури, сумата от 136.15 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът призован по реда на чл.47 ГПК, съдът му е назначил особен представител - адв.С.П., който в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск. Счита го за неоснователен, мотивирайки се за това.

Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно и от приложеното ч.гр.д.№ 2787/2017г. на Районен съд Лом се установява, че ищецът “В и К” ООД гр.Монтана на 24.10.2017г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник - ответника по настоящето дело. В издадената на 26.10.2017г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 938.92 лева главница по издадените фактури, сумата от 136.15 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 25 лева. Съобщение с приложената заповед за изпълнение и указания не е връчена на длъжника/ на снахата/ на 28.02.2018г.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес с.**** е открита партида във „В и К.” ООД Монтана № 0304289 на името на ответника .

От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват изразходените кубици при инкасиране на абоната е видно, че отчитането на измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има подпис, за претендирания период.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свид. Г.Георгиев се установи, че измервателния уред е изправен. Поддържа, че е извършвал проверки, за да установи точно показанията на водомера, като твърди, че показанията, които са регистрирани в карнета отговарят на кубиците, които абонатът реално е изразходил.

От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени/осчетоводени/ като задължение на ответника фактури, подробно описани по номера и дата на обща стойност 938.92 лева за периода от 23.02.2014г. до 20.10.2017г. В счетоводството на ищеца не е отразено плащане за консумираната вода от ответника по посочените фактури, като вещото лице пояснява, че ответникът е абонат на ищеца, партидата се води на негово име и е с абонатен номер 0304289. Общият размер на лихвата за забавено плащане е 136.15 лева. Вещото лице пояснява, че количеството изразходвана вода, отразено в карнет книгите съвпада с посоченото във фактурите и съобразно действащите цени по периоди, стойностите са отразени правилно. Съдът възприема заключението на вещото лице, неоспорено и от страните, като дадено обективно. безпристрастно.

Както от приложените писмени доказателства - извлечение от партидна книга на абоната, извлечение от сметка 411 „Клиенти”, от показанията на разпитания свидетел Ангелов, така и от заключението на вещото лице се установява, че консумираната, но незаплатена вода, е изразходвана от този имот, на посочения административен адрес както и че измервателния уред е изправен и захранването е извършено съгласно изискванията на Наредба №4/2004г. В с.з. същият свидетел заявява, че абоната е прекъснато водоснабдяването на 24.03.2015г., и е свален водомера. След свалянето на водомера, ответника самостоятелно си е поставил водомер, след констатацията на този факт/ вместо да състави протокол по Наредба № 4-за кражба на вода/, служителите отчитащи количеството консумирана вода, отново прекъснали абоната, но той този път поставил маркуч, които продължила консумацията на вода. Нещо повече и с оглед изложеното, съдът намира, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задължението на ответника за процесния период, тъй като водомер е липсвал в някой моменти, но от друга страна пък е имало е реална консумация на вода, която не е отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи заплащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Искът е доказан по основание.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за основателна и доказана до размера на сумата 750,98 лв. за главницата и 75.63 лв. за лихвата за забава , над този размер до претендирания иска следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, в полза на длъжника/ за периода от 20.10.2014г. до 24.10.2017г. В тази връзка няма изменение на иска от ищеца съобразно становището на особения представител на ответника за погасяване по давност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в исковото производство , включващи довнесена държавна такса и разноски за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.К. ЕГН **********, че вземането на “В и К” ООД ЕИК ***, с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В.Д.И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2787 по описа на съда за 2017 година на дата 26.10.2017 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът Б.М.К. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “В и К” ООД ЕИК *** , сумата от 750.98 лева главница и сумата от 75.63 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск над уважения до пълния заявен от 938.92 лева- главница и за сумата от 136.15 лева/ лихва/като НЕОСНОВАТЕЛЕН / погасен по давност/.

ОСЪЖДА Б.М.К. ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД - Монтана / със снети по горе данни/ сумата от 25 лв., разноски по заповедното производство , както и сумата от 475 лв., разноски по исковото производство от които: 300 лв. за особен представител, 100 лв. за вещо лице и 75 лв. държавна такси.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: