Р Е Ш Н И Е

Гр. Лом , 18 март 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав, на 23 януари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело №1175 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

Предявен е иск от ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Д. Д. – Заместник управител,чрез юрк. Ц.Х.С.. срещу З.Т.Л. с ЕГН **********, се твърди, че с договор за потребителски заем номер CREX-14271611 от 07.12.2016 година, ищеца бил отпуснал паричен кредит в размер на 182.52 лева на ответницата. Сумата, предмет на цитирания договор била предоставена директно на търговеца, съгласно чл.1 от договора, с което *** бил изпълнил задължението си по него. С превеждането на сумата по посочения договор, фактическият състав по реалната сделка бил изпълнен. Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 равни месечни вноски, всяка от по 18.62 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема , ведно с добавка с оскъпяването й. Твърди се, че длъжникът З.Т.Л. била преустановила плащането на вноските по кредита на 20.04.2017 година, като към тази дата били погасени 3 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на *** било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателя не изпълнил задължението си. Претендират и лихви.

Ищецът е изложил обстоятелства, че бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,във вр. с което било образувано ч.гр.д. 27/2018г., и била издадена Заповед за изпълнение, но длъжницата не била намерена нито на адреса нито по месторабота, което породило правния интерес от настоящото производство.

Във връзка с изложените обстоятелства, се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 144.71 лева, 22.87 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебни разноски по заповедното производство в размер на 75 лева от които -25.00 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Претендират и сторените разноски в настоящото производство.

В едномесечният срок за отговор е постъпил писмен отговор от адвокат Н.Л. назначена за особен представител на ответницата в който бланкетно оспорва твърденията на ищеца,че ответницата е получила исковата сума, без да се изчерпателна обосновка.

Заявява се от страна на особения представител на ответницата, че не признава предявените искове нито по основание нито по размер. Оспорва и твърденията в ИМ, че ответницата е получила сума по Договора, както и факта за незаплатената от ответницата главница и лихви.

В проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Съдът, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№27/18 по описа на ЛРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 8.01.2018 година и е била издадена Заповед за изпълнение №31/08.01.2018г.,с разпореждане,длъжникът да заплати на кредитора сумата от 144,71 лв. главница, и 22.87 възнаградителна лихва, както и мораторна лихва – 8,27 лв.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПС, до окончателно изплащане на главницата, както и разноски по заповедното производство – 75 лв. общо.

По приложеното ч.гр.д.№27/18 по описа на ЛРС ответникът не е намерен на адреса.

По делото е депозиран договор за потребителски кредит CREX- 14271611 от 7.12.2016 година,от който се установява,че ищецът е предоставил на ответника в качеството му на кредитополучател,уговорения кредит в размер на 182.52 лева,които са изплатени пряко на търговския партньор. Ответникът в качеството си на кредитополучател се е задължил да погаси сумата на 12 месечни погасителни вноски всяка от по 18.62 лева.Към сключеният договор е представен погасителен план от който е видно,че последната вноска е дължима на 20.12.2017 година.

Според условията на договора за кредит кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършване на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на този договор. С подписа си кредитополучателят е удостоверил, че финансираната стока му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски представител, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за посочената в договора сума.

За предоставяне на стоката, финансирана с кредита, е издадена Фактура № 1540000079/14.12.2016 г. с издател „Виденов уест“ ЕООД и получател З.Л. на стойност 169 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Искът е допустим, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, длъжникът е оспорил вземането с възражение, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, и в едномесечен срок от съобщаването заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.

За да е основателен искът, следва между страните да е съществувало действително правоотношение по договор за потребителски кредит и ищецът да е изпълнил задълженията си по него. Тези обстоятелства следва да бъдат установени посредством пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да установи, че е платил или са настъпили други основания за погасяване на задължението.

Наличието на валидно правоотношение по договор за кредит между страните се установява по несъмнен начин от Договор за потребителски кредит № CREX-14271611 от 7.12.2016 г. Той има писмена форма, носи подписите на страните и съдържа всички съществени елементи на договора за потребителски кредит. Индивидуализирани са страните, размерът на отпуснатата в кредит сума, начинът и срокът за погасяване на задължението. Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е изплатил предоставената в кредит сума пряко на упълномощения търговски партньор, а кредитополучателят е получил финансираната с договора стока. Този факт се установява от удостоверяването, което е направил кредитополучателя в договора, че финансираната стока му е била и предадена и е получил опосредстван чрез нея кредит, а също и от Фактура № 1540000079/14.12.2016 г., издадена от търговския партньор.

Настъпил е крайният срок за погасяване на кредита – 20.12.2017 г.

Длъжникът не твърди, нито ангажира доказателства да е изпълнил задълженията си по договора.

Размерът на дължимия остатък по кредита е 144,71 лв. , видно от представения погасителен плат по договора между страните, поради което и съдът приема иска е основателен. От изложеното следва да се уважи и акцесорният иск за лихви .

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „***“ се дължат разноски за първата инстанция в общ размер на 600 лв., от които: 150 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за възнаграждение на особения представител на ответника пред районния съд и 150 лв. юристконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПрП с оглед фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че съществува вземане на „***, клон България“ с ЕИК **** против З.Т.Л. по договор за потребителски кредит № CREX-14271611 от 7.12.2016 г. в размер на 144,71 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.01.2018 г.,възнаградителна лихва – 22.87 лв за периода от 20.04.2017г. до 20.12.2017г. и мораторна лихва в размер до 8,27 лв., дължима за периода от 20.05.2017 г. до 11.12.2017 г.

ОСЪЖДА З.Т.Л. с ЕГН ********** да заплати на „***“ с ЕИК **** разноски в общ размер на 600 лева , от които разноски по заповедното производство – 75 лв./25 лв. ДТ и юк.възнагр. 50 лв. и разноски по исковото производство в размер на 525 лв./ 125 лв. ДТ, 300 лв. за особен представител и 100 лв. юк.възнаграждение/.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, пред МОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: