РЕШЕНИЕ
гр. Лом,12.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в открито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря Веселка
Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско
дело № 2024 по описа за 2018 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе
предвид следното:
Искове с правно основание
– чл. 2, ал. 1, и чл.8,ал.1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.
Производство по реда на чл.237 ГПК по отношение на главния
иск.
Предявен е иск от ”***“ ЕАД с ЕИК***, срещу: „***“ с ЕИК ***,
за заплащане на суми, представляващи арендна цена на отдадени под аренда
земеделски земи за стопанската 2014/15г.,
по договори за аренда, надлежно вписани в СлВ Лом .
Ищеца твърди, че дружеството му е собственик на земеделски
земи и основният му предмет на дейност е отдаване под наем и аренда на
собствените му земеделски имоти. Твърди също, че при осъществяване на
търговската си дейност ищцовото дружество било осъществило търговски
взаимоотношения с ответната кооперация. Навежда твърдения , че отдадените под
аренда процесни земеделски земи, ответната страна не е заплатила дължимата
арендна вноска за стопанската 201482015г. в общ размер на 2057,36 лв.
Претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 574,99 лв.
За това иска от съда: да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 20157,36 лв., за отдадени под аренда земеделски земи, но неплатени от
ответника.
Иска се също, да бъде осъден ответника да плати и обезщетение за забавено плащане.
Претендират се разноски.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис
от исковата молба ведно с приложенията на ответника, които в указания
едномесечен срок е подал писмен отговор. Признава основния иск изцяло.
Не признава иска за забавено плащане, позовавайки се на
изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност.
В първото по делото съдебно заседание, страните редовно
призовани, като ищеца не се явява,
постъпило е писмено становище, а ответната кооперация се представлява от
договорен защитник – адв.Л.Гочева, която отново заявява, че признава главния
иск, възразява по отношение на акцесорния такъв, мотивирайки се с изтекла
погасителна давност.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ, като прецени
всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно
убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК
приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
По делото няма спор, че
ищовото дружество е собственик на земеделски земи, подробно описани и
индивидуализирани в исковата молба. Процесните земеделски земи са били
собственост на други лица, които били сключили с ответната кооперация арендни
договори, надлежно вписани в СлВ Лом. По силата на арендните договори
арендатора е предоставил за временно и възмездно ползване процесните земеделски
земи, находящи се в землището на с.Долно Церовене, обл.Монтана, а арендатора –
ответник се задължил да заплати арендно плащане по 15 лв на декар, като
плащането се извършва до 31.12. за всяка стопанска година.
През 2012 и 2013 г.
ищцовото дружество чрез договори за покупко продажба /инкорпорирани в НА/
станало собственик на процесните земеделски земи, които били вече отдадени под
аренда на ответната кооперация.
Както вече се посочи
по-горе, на проведеното по делото открито съдебно заседание пълномощника на
ответника заявява изрично, че същият
признава предявения иск, за неплатена сума в общ размер на 2057, 36 лв.,
представляващи арендно плащане за процесните ниви за стопанската 204/15г. не би
имала възражения същият да бъде уважен със съответните законни последици.
Поначало признанието
иска е процесуално действие на ответника, с което същият заявява, че се
отказва от защитата срещу иска, защото той е основателен. По същество едно
такова признание винаги съдържа заявление на ответника, че правното твърдение
на ищеца, заявено с иска отговаря на действителното фактическо положение и в
този смисъл всяко признание на иска води до съвпадане на правните твърдения на
двете страни пред съда. Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което
ответникът отправя до съда относно факти, релевантни за спорно право и което е
явно неизгодно за самия него.
Спрямо съда признанието
на иска съставлява важно и ценно доказателствено средство и по силата на чл.237,
ал.2 ГПК е достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се
основава на едно такова признание.
Докато по отношение на акцесорния
иск по чл.86 ЗЗД, както отговора на исковата молба, така и в с.з. се позовават
на изтекла давност, заявявайки, че началния момент от който е започнала да тече
давността е от датата на нотариалния акт, т.е. когато е била сключена сделката.
Настоящият съдебен състав не споделя това тяхно твърдение, като мотивите на
съда за това са следните:
Видно от представените по
делото и приети от съда арендни договори, се установява , че арендното плащане
следва да се извърши до 31 декември за всяка стопанска година, като според съда това е и момента на забавата
, или за стопанската 2014/2015г. арендното плащане е следвало да бъде платено
до 31.12.2015г., а настоящата искова молба е подадена на 05.10.2018г., т.е. преди да изтече тригодишния давностен
срок.
Поради изложеното съдът
намира, че предявеният акцесорен иск по чл.86,ал.1 ЗЗД е доказан и основателен.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
При условията на чл.237, ал.1 ГПК ОСЪЖДА „***“ с ЕИК *** да заплати
на „***“ ЕАД с ЕИК *** сума в общ размер на 2057,36 лв.главница и 574, 99 лихва
за забава, представляващи арендно плащане за стопанската 2014/2015г., както
следва:
- 82,82 лв., представляваща арендна цена по Договор
за аренда на земеделски земи от 2010 г., вписан в Служба по вписванията - гр.
Лом с вх. № 2869/04.05.2010 г., акт № 237, том 8, както и обезщетение за забава
за периода от 31.12.2015 г. до 01.10.2018г. в размер на 23,13 лв.
- 152,03 лв., представляваща арендна цена по Договор
за аренда на земеделски земи от 2010 г., вписан в Служба по вписванията - гр.
Лом с вх. № 2725/26.04.2010г., акт № 139, том 8 , както и
обезщетение за забава за периода от 31.12.2015 г. до 01.10.2018г. в размер
на 42,48 лв.
- 457, 61 лв., представляваща арендна цена по Договор
за аренда на земеделски земи от 2010 г., вписан в Служба по вписванията - гр.
Лом с вх. № 7909/31.08.2010г., акт № 89, том 12 , както и
обезщетение за забава за периода от 31.12.2015 г. до 01.10.2018г. в размер
на 127,91 лв.
- 529, 65 лв.,
представляваща арендна цена по
Договор за аренда на земеделски земи от 2010г., вписан в Служба по вписванията -
гр. Лом с вх. № 3309/03.06.2010 г., акт № 174, том 11, както и обезщетение за
забава за периода от 31.12.2015 г. до 01.10.2018г. в размер на 148,03 лв.
- 731,63лв., представляваща арендна цена по Договор
за аренда на земеделски земи от 2010 г., вписан в Служба по вписванията - гр.
Лом с вх. № 2880/05.05.2010г., акт N 9 247, том 8 за стопанската 2014/2015г.,
както и обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2015 г. до
01.10.2018г. в размер на 204,47 лв.
- 103,62 лв., представляваща
арендна цена по Договор за аренда на земеделски земи от 2010 г., вписан в
Служба по вписванията - гр. Лом с вх. № 2879/05.05.2010г., акт № 246, том 8 ,
както и обезщетение за забава за периода от 31.12.2015 г. до 01.10.2018г. в
размер на 28,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2057,36 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2018 г., до
окончателното плащане на сумата;
ОСЪЖДА Кооперация „***" с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. Долно Церовене,
общ. Якимово,обл. Монтана, ул. „**, представлявана от председателя Г.Х.Ж. да
заплати на Търговско дружество „***" ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. *** вписано в Търговския регистър воден при
Агенция по вписванията с ЕИК *** направените
от ищец разноски по делото в размер на 432, 30 лв. (четиристотин тридесет и два лева и тридесет
стотинка), от които държавни и съдебни такси в размер на 132, 30 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО в може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана в двуседмичен срок от
датата на връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: