Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом , 7 март 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломски районен съд , гражданска колегия , трети
състав в публичното заседание на 22.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При секретаря : В. Младенова като изслуша
докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 2028/18 г. по описа на ЛРС ,за да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Иск
с правно основание: 422, вр.чл.415 ГПК .
Производство
по реда на чл.238 ГПК.
Ищеца, в исковата си молба до съда ,
претендира , че ответника- не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите
суми за консумирана от него електрическа енергия, както и законната лихва върху
главницата и разноски по водене на делото.
Представят писмени доказателства към
исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК,
съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника,
който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.
С определение, постановено в
закрито заседание на 27.11.2018 г., съдът е допуснал като доказателства по
делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно
заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован
,но не се явява , не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
Съдът обявил делото за
решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като:
на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването
му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при
условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като
призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл.
131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от
неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по
спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на
твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение
в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на
фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства,
които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована
основателността на исковите претенции с правно основание чл. 422,вр.чл.415 ГПК
така, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е доказан.
При този изход на процеса,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят
на ищеца и направените по делото съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.М.К. с ЕГН **********,
с ИТН 300245110086, адрес: ***, дължи на “ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК
175133827, с пълномощник – адв.Р.Д.,
сумата от : сумата 255,21 лв., главница за ползвана, но незаплатена
електрическа енергия, за периода 6.10.2017 г.- 5.01.2018 год., ведно с 7,64 лв.
лихва от 5.12.2017 г. до 25.04.2018 г. , както и законната
лихва върху главницата , считано от 08.05.18г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК на 09.05.2018
г.
ОСЪЖДА К.М.К.
с посочени по горе данни да заплати на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата от 83,00
лв. разноски по заповедното производство
, кокто и сумата от 162 лв., разноски по исковото производство.
Р ешението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :