Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом ,  7 март 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Ломски районен съд , гражданска колегия , трети състав в публичното заседание на 22.01.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

  При секретаря : В. Младенова като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 2028/18 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

     Иск с правно основание: 422, вр.чл.415 ГПК .

    Производство по реда на чл.238 ГПК.

       Ищеца, в исковата си молба до съда , претендира , че ответника- не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за консумирана от него електрическа енергия, както и законната лихва върху главницата и разноски по водене на делото.

      Представят писмени доказателства към исковата молба.

            На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.
         С определение, постановено в закрито заседание на 27.11.2018 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован ,но не се явява , не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
             Съдът обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
             Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
     Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
         При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл. 422,вр.чл.415 ГПК така, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е доказан.

        
              При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца и направените по делото съдебни разноски.    

                      Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р  Е   Ш  И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.К. с ЕГН **********, с ИТН 300245110086, адрес: ***, дължи на “ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК 175133827, с пълномощник – адв.Р.Д.,  сумата от : сумата 255,21 лв., главница за ползвана, но незаплатена електрическа енергия, за периода 6.10.2017 г.- 5.01.2018 год., ведно с 7,64 лв. лихва от 5.12.2017 г. до 25.04.2018 г. , както и законната лихва върху главницата , считано от 08.05.18г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК на 09.05.2018 г.

ОСЪЖДА К.М.К. с посочени по горе данни да заплати на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата от 83,00 лв. разноски по заповедното  производство , кокто и сумата от 162 лв., разноски по исковото производство.

     Р ешението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :