Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 28.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова,

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 2032 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.144 СК .

Производство по чл. 310 и следв. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от И. М. Й., ЕГН **********,***, срещу М.Ц.Й. ЕГН **********, за издръжка на навършило пълнолетие дете.

Твърди се в и.м., че ищцата е дъщеря на ответника. С решение по гр.д. № 1396/2017 год. на ЛРС е осъдил ответника да й заплаща месечна издръжка от 200 лв.

Ищцата е навършила пълнолетие и ответника, въпреки, че знаел, че тя продължава да учи висше образование, престанал да й заплаща издръжка. А тя понастоящем е студентка, редовно обучение в ЮЗУ“Н.Рилски“Благоевград, нуждае се от издръжка, за да продължава образованието си, мотирива се, че живее на свободен наем и заплаща наем за квартира в размер на 160 лв месечно, не получава и стипендия.

От своя страна, ответникът работи , получава и доходи като земеделски производител и има доходи, за да може да си позволи да участва в издръжката й без особени затруднения.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 01.10.2018 год., до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си ответникът, счита исковете за допустими, но неоснователен, подробно аргументирайки се за това.

Твърди, че претенцията не е съобразена с неговите възможности да дава издръжка, доколкото има задължения, в т.ч. битови сметки, транспортни и медицински разходи и банкови кредити, живее с жена на семейни начала и очаква дете от нея. Процесуалният му представител твърди, че факта, че ищцата живее под наем и плаща 160 лв. месечен наем, сам по себе си говори , че тя е можела да живве с друг , за да поделят разходите си.

С отговора ответника ангажира писмени доказателства за доходите си.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощника си адв. Н.А., МАК, като поддържат иск така, както е предявен, считайки, че е основателен и доказан.

Ответникът, редовно призован не се явява, ангажирал е процесуално представителства – адв. Ю.Д., която не се явява в с.з.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Установява се от приложеното Удостоверение за раждане /л. 3/, че ищцата е дъщеря на ответника.

Ищцата е навършила пълнолетие на 18.10.2017 год., но все още не е навършила 25 години.

Видно от представеното Уверение, изх. № 201594/03.10.2018 год., издадено от ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, тя е студентка в І курс, редовно обучение за учебната 2018/2019 год.

В представения договор за наем /л.7 от делото/ се установява, че ищцата заплаща ежемесечно наем за квартира, наета от нея в размер на 160 лв. представя и писмено доказателство, удостоверяващо, че е платила семестриална такса – 340 лв.

Майката на ищцата работи, но това не е достатъчно .

С Решение от гр.д. № 1396/2017 год., е била определена издръжката, която ответникът е заплащал на тогава непълнолетната ищца в размер на 200 лв. месечно.

От своя страна, ответникът е ангажирал доказателства, че получава доходи - от работна заплата, като за периода м. ноември 2017 – м. октомври 2018г. е получил общо 8554,54 лв. или средно месечно по 712,87 лв. Представя и доказателства, че работи и допълнително и получава съответно възнаграждение за положения извънреден труд от него. Твърди, а в хода на съдебното следствие се установи, че ответника живее на семейни начала и има родено дете от това му съжителство Г. М. Ц. – род. ***г.

Ответникът има и обичайните разходи .

По делото по искане на ищцата и пълномощникът й бе изискана информация, от която се установява , че ответника е регистриран като земеделски производител и получава суми за подпомагане – за стопанската 201782018г. му е наредена сума в размер на 592,51 лв. по схема за единно плащане на кампания 2018г., както и сумата от 238 лв., представляваща държавна помощ за компенсиране на земеделските производители. От изисканата и представена информация от Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“ е видно, че ответника е декларирал, че е собственик на земя с площ от 433 кв.м./само на ½ ид.ч./ в гр.Русе, собственик на жилище с РЗП 260 кв.м., в т.ч. мазе-52 кв.м., гараж- с РЗП 260 кв.м. и др. обекти в този имот, както и е собственик на л.а.м.Фолксваген.

От справка предоставена от МЗХГ е видно, че ответника е развивал дейност като ЗП и за стопанската 201782018г. е развивал дейност, като в землището на гр.Русе е използвал площ от 3,1999 /ха/ засети с ябълки и лешници.

От информацията получена от СлВ Русе пък се установява, че ответника извършвал сделки с недвижими имоти, отддавал ги е под наем и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Ищцата безспорно е навършила пълнолетие, но не и двадесет и пет-годишна възраст и учи висше образование в редовна форма на обучение. Поради това има право да търси издръжка от родител, какъвто е ответника. Искът е допустим.

За разлика от задължението за издръжка на ненавършил пълнолетие низходящ обаче, задължението за издръжка на пълнолетното дете не е безусловно, а възниква само когато претендирания размер на издръжката не съставлява особено затруднение от родителя, от когото тя се търси.

Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК/.

Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./

Тази четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Трябва да се има предвид и, че при тази издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Пълнолетните деца поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед на имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя.

Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.

Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило "особено".

От друга страна, задължението за издръжка към непълнолетни деца има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетена с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете.

При събраните по делото доказателства обаче, съдът приема, че са налице установените в посочения текст и посочени по - горе предпоставки за основателност на предявените искове.

Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява, че ищцата е дъщеря на ответника, навършила е пълнолетие, продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение и няма възможност да се издържа сама .

Относно финансовото състояние на бащата, във връзка с преценка на възможността какъв размер на издръжка може да дава без особени затруднения, съдът приема, че това е месечна издръжка в размер на 200,00 лв.

При определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.

За определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения, съдът отчита неговите възможности от една страна и нуждата от издръжка на ищцата от друга.

В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.

Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.

В Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено по чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си дете.

Конкретният случай е именно такъв. Ответникът, дори след като се вземат предвид обичайните му разходи и задължението за издръжка на малолетното си дете, е в състояние без особени затруднения да предостави издръжка в размер на 200 лв. месечно.

По отношение на нуждите на ищцата от издръжка, следва да се каже, че те безспорно са се увеличили с оглед възрастта. Това е видно и от представените по делото писмени доказателства.

От една страна, в издръжката на пълнолетният учащ се следва да участват и двамата родители. Това алиментно задължение обаче има условен характер, а именно „родителите да могат да я дават без особени затруднения”, защото в противен случай ще се излезе извън целите на този институт и ще се стигне до неоправдано материално затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в положението на нуждаещ се от издръжка.

От друга страна, това не означава, че ответникът следва да бъде изцяло освободен от родителските си отговорности към ищцата /виж и т.11 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС/. Същият е работоспособен, работи по трудово и допълнително такова правоотношеине и реализира месечен доход повече от два пъти над средният за страната, получава и други доходи като земеделски производител и др. такива.

Другият родител пък, майката, е в по неравностойно положение – работи и получава доходи , недостатъчни за да издържа ищцата.

В този смисъл така определеният размер на издръжка дължима от бащата, ще допринесе и за насърчаване на активно поведение у ищцата, чрез което да си осигурява допълнителни средства за издръжка, напр. чрез получаване на стипендия за отличен успех.

Имено по тези съображения съдът приема, че ответникът може да осигурява издръжка от 200,00 лв. месечно, без това да му създава затруднение.

Този размер на издръжката съдът определи, отчитайки баланса между интересите на пълнолетния учащ и интересите на родителя, неговите възможностите да дава издръжка без това да представлява особено затруднение.

Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка и за възможностите на задължения родител.

Съдът отчита факта, че той също има нужда от средства и за собствената си издръжка и разходи, включително и новороденото си дете / алиментното задължение към непълнолетно дете, има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете/ , ако това не би създало особени затруднения за него, в който случай осъждането му да дава издръжка в претендирания размер – 400 лв.няма да постигне социалните цели, които този институт преследва.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът без особени затруднения може да осигурява на ищцата издръжка в размер на 200 лева месечно, до който размер следва да бъде уважен и предявения иск. Този размер безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца от издръжка, но съдът е отчел и възможностите на задължения родител. В останалата част от 200лв. до пълния му предявен размер от 400лв., искът следва  да бъде отхвърлен като неоснователен.

Разноски се претендират от страните, поради което съдът следва да се произнесе. Предвид изхода на делото, настоящият съдебен състав намира, че ответника с поведението си е дал повод за завеждане на настоящият иск и следва да бъде осъден да заплати , съобразно уважената част от претендираната издръжка в размер на 481 лв., коята да изплати на пълномощника на ищцата- адв.Н.А. .

Следва ответникът да бъде осъден да заплати и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно размера на присъдената в размер на 288,00 лв. ,

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, М.Ц.Й. с ЕГН ********** да заплаща на И.М.Й. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 /сто/ лева, считано от подаване на исковата молба - 09.10.2018г. докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият размер от 200,00 лв. месечно до претендираният размер от 400,00лева месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.Ц.Й. ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка ЛРС сумата от 288,00 лв. , представляваща държавна такса за разглеждане на делото пред тази инстанция, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.Ц.Й. ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на адв.Н.И.А. сумата от 481, 00 лв. , представляваща дължима сума за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА И.М. Йораднова ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ М.Ц.Й. сумата от 150 лв. , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, от получаване на съобщението от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: