Решение по Гражданско дело 3031/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 08.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3031 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Предявни е иск от: Ц.В.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Н. А., МАК, срещу „Ю.” ООД, гр. София, ЕИК *********.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт № 154, т. ІV, рег. № 4925, д. № 566/2016 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, е собственик на земеделски земи, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана: по 13/60 ид.ч. от:

- Нива с площ от 3,001 дка, м. Върха/318, шеста категория, представляваща поземлен имот № 318014 по картата на землището на селото, при граници и съседи: ПИ № 318013, ПИ № 318015, № 000370 и № 000368 – полски пътища;

- Нива с площ от 4,953 дка, м. Кавлака/122А, четвърта категория, представляваща поземлен имот № 922002 по картата на землището на селото, при граници и съседи: ПИ № 922001, ПИ № 922003, № 000465 – язовир и № 000397 – полски път;

И на по 7/60 ид.ч. от:

- Нива с площ от 35,574 дка, м. Равнището/211, трета категория, представляваща поземлен имот № 211005 по картата на землището на селото, при граници и съседи: ПИ № 211011, ПИ № 211002, ПИ № 211008, ПИ № 211003, ПИ № 211015, ПИ № 211014 и № 000554 – полски път;

- Нива с площ от 36,231 дка, м. Едеците/117, трета категория, представляваща поземлен имот № 117005 по картата на землището на селото, при граници и съседи: ПИ № 117008, ПИ № 117007, ПИ № 117006, ПИ № 117002, ПИ № 117004, № 000409 и № 000406 – полски пътища,

Идеалните части е закупил от А.Б.К., който на свой ред ги е придобил по силата на договор за продажба на наследство, сключен между него и продавачите му А.М.Г.и И.И.П.на 05.04.2013 год., надлежно вписан. Последните са продали наследстото си от И.П.Г.. В обема на наследството са включени и правата на наследодателя, придобити от наследството на Н.С.Г., в т.ч. възстановените му с Решение № 5083/04.06.1998 год., по преписка № 6109/28.02.1992 год. на ПК Вълчедръм имоти.

На 26.03.2013 год. същите продавачи – А.М.Г.и И.И.П., с друг договор за продажба на наследство са продали на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., гр. Враца, чиито правоприемник е ответника, наследствените си права от наследодателите си Т.С.Д. и С.Т.Д..

На 14.12.2016 год., същите продавачи са сключили с ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К. анекс към слюченият между тях договор от 26.03.2013 год. договор за продажба на наследство, като под формата на «Поправка на очевидна фактическа грешка» са уточнили, че не е продадено наследството им от Т.С.Д. и С.Т.Д., а това от И.П.Г. и Г.С.Г..

Ищецът счита, че така поправената «грешка» не може да се противопостави на неговите права, тъй като към момента на вписването й, продавачите вече са се били разпоредили с наследството от И.П.Г..

Ответникът е закупил търговското предприятие на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К. с Договор за продажба на търговско предприятие от 03.10.2016 год., след което, на 28.04.2016 год. се е снабдил с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху поземлени имоти – земеделска земя № 78, т. VІІ, рег. № 3979, д. № 561/28.04.2017 год. на Нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, по силата на който е признат за собственик на 1/5 ид.ч. от процесните имоти.

Иска се: 1./ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че той не е собственник на 1/5 идеални части от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана:

2./ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че той не е собственник на 7/60 идеални части от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана:

- Нива с площ от 35,574 дка, м. Равнището/211, трета категория, представляваща поземлен имот № 211005 по картата на землището на селото, при граници и съседи: ПИ № 211011, ПИ № 211002, ПИ № 211008, ПИ № 211013, ПИ № 211012, ПИ № 211015, ПИ № 211014 и № 000554 – полски път;

Които имоти са притежавани преди отчуждаването им от А.М.Г.и И.И.П., като наследници на общия наследодател И.П.Г.,

КАТО на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост № 78, т. VІІ, рег. № 3979, д. № 561/2017 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 при Нотариалната камара, до размера на правата на ищеца по отношение на описаните по-горе имоти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

В отговора си ответникът оспорва исковете изцяло, като ги счита за неоснователни.

Твърди, като правоприемник на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К. притежава безспорно оспорените от ищеца идеални части от процесните имоти. Твърди, че самостоятелно основание за правото му на собственост по отношение на процесните идеални части, извън цитирания нотариален акт черпи от Договор за продажба на наследствени права от 26.03.2013 год. и Анекс от 14.12.2016 год.

Счита, че анексът не подменя волята на страните по първоначалния договор, а извършва корекция по отношение на идентификацията на наследодателя, чието наследство е предмет на сделката.

Също така счита, че тезата на ищеца търпи неточност както по отношение на правата, които претендира, доколкото това не са идеалните части на ответника, а някакви други 13/60, респ. 7/60 ид.ч., така и по отношение на веригата на наследяване до общия наследодател.

Отделно счита, че правата на ищеца са му непротивопоставими, доколкото придобивното му основание е от 05.04.2013 год. – т.е. след датата на договора, сключен от праводателя на ответника ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К..

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът Ц.К., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Н. А., МАК, който поддържа предявените искове, като счита същите за основателни и доказани и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът Ю. ООД, редовно призован се представлява от пълномощника си адв. М.Л., АК - Враца, който оспорва исковете по съображенията в отговора на исковата молба, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 5323А/04.11.1994 год. на ПК Вълчедръм, обл. Монтана, по преписка № 4242/17.02.1992 год., на наследниците на Н.С.Г., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана, е възстановено правото на собственост по отношение на следните земеделски имоти:

1. НИВА от 36,231 дка, трета категория, находяща се в м. Едеците /117/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 117005 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 117008 – нива на насл. В.О. С. и др., - имот № 117007 – нива на насл. С.П.Г., - имот № 117006 – нива на насл. П.Ф.Г., - имот № 000409 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 117002 – нива на насл. И.П.П., - имот № 117004 – нива на Х.Д.И., - имот № 000406 – полски път на Община Вълчедръм,

2. НИВА от 35,574 дка, трета категория, находяща се в м. Равнището /211/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 211005 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 211011 – нива на С.Д.С., - имот № 211002 – нива на насл. М.Р.К., - имот № 211008 – нива на насл. Б.В.С., - имот № 000554 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 211013 – нива на С.И.Д., - имот № 211012 – нива на Ц.Г.Д., - имот № 211015 – нива на Г. С.Н. и – имот № 211014 – нива на К.Й.И.;

3. НИВА от 3,001 дка, шеста категория, находяща се в м. Върха /318/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 318014 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 318013 – нива на СОРТОВИ СЕМЕНА ВАРДИМ ЕАД, - имот № 318015 – нива на Т.И.Б., - имот № 000370 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 000368 – полски път на Община Вълчедръм,

4. Изоставени трайни насаждения от 4,953 дка, четвърта категория, находящи се в м. Кавлака /122А/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 922002 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 922001 – изост.тр.нас. на К.М.Г., - имот № 000397 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 922003 – изост.тр.нас. на насл. В.О. С. и др., - имот № 000465 – язовир на МЗГ – ХМС.

От издаденото на 25.08.2017 год. от Община Вълчедръм Удостоверение за наследници на Н.С.Г., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана, поч. 01.06.1975 год. се установява, че след смъртта си, той е оставил наследници по закон, както следва:

1. Е.Н.Ц., дъщеря, поч. 19.03.1988 год., с наследници:

a. Г. П. Ц., съпруг, поч. 23.07.2004 год.,

b. М. Г. П., син,

2. С. Н. Г., син, поч. 30.09.2009 год., с наследници:

a. Б. Х. Г., съпруга,

b. С. С. Г., син,

3. М. Н. Б., дъщеря, поч. 20.05.1984 год., с наследници:

a. С. М. П., дъщеря

4. Д. Н. Г., син, поч. 24.01.1998 год., с наследници:

a. В. Г. Г., съпруга,

5. П. Н. Г., син, поч. 22.06.2007 год., с наследници:

a. Г.С.Г., съпруга, поч. 17.02.2013 год.,

b. И.П.Г., син, поч. 20.02.2013 год., с наследници:

i. А. М. Г., дъщеря,

ii. И. П. Г., дъщеря.

С Договор за продажба на наследствени права, сключен на 05.04.2013 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 3354 на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие РС Лом, А.М.Г., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН ********** са продали на третото лице А.Б.К. цялото си наследство от И.П.Г., б.ж. на гр. Лом, обл. Монтана, поч. 20.02.2013 год. Договорът е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 3285/2013 год., с акт № 159, т. 8.

С констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 38, т. VІІ, рег. № 4341, д. № 365 от 03.07.2013 год., на Нотариус Д. М., с рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, третото лице А.Б.К. е признат за собственик на по 1/10 ид.ч. от два имота, подробно описани, които са сред процесните имоти, а именно: НИВА от 36,231 дка, имот № 117005 и НИВА от 35,574 дка, имот № 211005, двата в землището на с. Златия, обл. Монтана. Нотариалният акт е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 6395/2013 год., с акт № 17, т. 11, д. № 1316/2013 год.

С констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 116, т. VІ, рег. № 4777, д. № 547 от 26.07.2016 год., на Я.Й., помощник-нотариус по заместване на Нотариус Д. М., с рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, като купувач на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, третото лице А.Б.К. е признат за собственик на по 13/60 ид.ч. от два имота, подробно описани, които са сред процесните имоти, а именно: НИВА от 3,001 дка, имот № 318014 и Изост.тр.нас. от 4,953 дка, имот № 922002, двата в землището на с. Златия, обл. Монтана. Нотариалният акт е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 4660/2016 год., с акт № 158, т. 9, д. № 1737/2016 год.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154, т. VІ, рег. № 4925, д. № 566 от 01.08.2016 год., на Нотариус Д. М., с рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, третото лице А.Б.К. е продал на своя съсобственик, настоящият ищец Ц.В.К., по 13/60 ид.ч. от двата имота в землището на с. Златия, обл. Монтана, подробно описани по-горе, а именно: НИВА от 3,001 дка, имот № 318014 и Изост.тр.нас. от 4,953 дка, имот № 922002, както и по 7/60 ид.ч. от другите два процесни имота: НИВА от 36,231 дка, имот № 117005 и НВА от 35,574 дка, имот № 211005, също в землището на с. Златия, обл. Монтана. Нотариалният акт е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 4779/2016 год., с акт № 25, т. 10, д. № 1800/2016 год.

С Договор за продажба на наследствени права, сключен на 26.03.2013 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 2819 на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие РС Лом, А.М.Г., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си М.К.А., упълномощен с пълномощно, рег. № 2289 и рег. № 2290, т. 1, акт 95/14.03.2013 год. на Нотариус № 577, р-н на действие РС Лом, са продали на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., гр. Враца, ЕИК *********, чрез пълномощника М.К.А., упълномощен с пълномощно, рег. № 2399 от 30.03.2009 год. на Нотариус, рег. № 482, р-н на действие РС Враца, цялото си наследство от Т.С.Д. и С.Т.Д., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана. Договорът е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 2782/2016 год., с акт № 92, т. 7.

С Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 8358/03.10.2016 год., т. 6, акт 111 на А.П., Нотариус с рег. № 578 в РНК, р-н на действие РС Монтана, собственикът Ю.М.К. на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., гр. Враца, ЕИК ********* е продал търговското предприятие на Ю. ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от управителя М.К.А..

В Търговския регистър сделката е вписана на 15.12.2016 год. Договорът е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 709/02.02.2017 год., акт № 247, т. 2.

С Анекс за поправка на очевидна фактическа грешка от 14.12.2016 год. към Договор за продажба на наследствени права, сключен на 26.03.2013 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 2819 на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие РС Лом, А.М.Г., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН **********, отново чрез пълномощника си М.К.А., упълномощен с пълномощно, рег. № 13184 и рег. № 13185, т. 2, акт 165/07.12.2016 год. на Нотариус Ст. С., р-н на действие РС Лом, са уточнили, че са продали на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., гр. Враца, ЕИК *********, представлявано от представляващият и управляващ Ю.М.К., цялото си наследство вместо от Т.С.Д. и С.Т.Д., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана, от Г.С.Г., б.ж. на с. Златия и от И.П.Г., б.ж. на гр. Лом. Анексът е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 8095/15.12.2016 год., с акт № 193, т. 17.

С констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 78, т. VІІ, рег. № 3979, д. № 561 от 28.04.2017 год., на Нотариус Ст. С., с рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, ответникът Ю. ООД, ЕИК *********, гр. София, представляван от управителя Ю.М.К. е признат за собственик на по 1/5 ид.ч. от четирите процесни имота, с № 117005, № 211005, № 922002 и № 318014, всички в землището на с. Златия, обл. Монтана. Нотариалният акт е вписан в Сл.вписвания – Лом под вх.рег. № 3150/2017 год., с акт № 149, т. 5, д. № 794/2017 год.

От представените с исковата молба Удостоверения за наследници на Т.С.Д., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана, поч. 17.01.1944 год. и синът му С.Т.Д., б.ж. на с.с., поч. 13.11.1949 год. се установява, че първият от тях е бил наследен от съпругата си Й.Т.Д., поч. 11.07.1949 год. и шестте им деца.

От тях синът им С.Т.Д. е бил наследен от съпругата си С.М.Д., поч. 07.07.1988 год. и дъщеря си Г.С.Г., поч. 17.02.2013 год. тя на свой ред е била наследена от сина си И.П.Г., поч. 20.02.2013 год., наследен на свой ред от съпругата си А.М.Г.и дъщеря си И.И.П..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая се иска:

1./ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че той не е собственник на 1/5 идеални части от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана:

2./ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че той не е собственник на 7/60 идеални части от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана:

- Нива с площ от 35,574 дка, м. Равнището/211, трета категория, представляваща поземлен имот № 211005 по картата на землището на селото, при граници и съседи: ПИ № 211011, ПИ № 211002, ПИ № 211008, ПИ № 211013, ПИ № 211012, ПИ № 211015, ПИ № 211014 и № 000554 – полски път;

Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови правото си когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на една право когато има интерес от това.

Предмет на настоящото разглеждане е отрицателен установителен иск, допустимостта на който предполага наличието на правен интерес от търсената с иска защита.

Доколкото избраната от ищеца форма на защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, е достатъчно той да обоснове единствено и само правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска. В този смисъл искът е допустим.

В конкретния случай правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на собственост се отрича, доколкото по отношение на спорните части от процесните имоти е налице конкуренция на права – и двете страни са придобили правата на едни и същи наследници на Н.С.Г., б.ж. на с. Златия.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса чие е предимството при така създалата се конкуренция на права, като в случая, с оглед въведеното от ответника възражение следва да се установи и дали се касае за идентичност между правата. Спорът е правен.

Ищецът действително /видно от приложените извлечения от регистъра на земеделските гори при ОСЗ Вълчедръм/ е собственик на различни правни основания на повече от спорните идеални части от процесните имоти. Притежаваните от него над спорните идеални части обаче не са предмет на производството, поради което и съдът няма да ги обсъжда и в тази връзка възражението на ответника е неотносимо към предмета на делото.

От доказателствата по делото се установява, че процесните четири земеделски имота са възстановени на наследниците на Н.С.Г., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана, поч. 01.06.1975 год. След смъртта си той е бил наследен от петте си деца – синовете С., Д. и П. и дъщерите Е. и М. Техните дялове са равни – по 1/5 ид.ч. Всички наследници от този ред са починали след баща си. От тях единствено Д. Н. Г., поч. 24.01.1998 год. не е оставил низходящи, а само съпруга, като няма данни по делото за подължителността на брака им. Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, делът на Д. се разпределя между съпугата му и братята и сестрите му, респ. техните низходящи.

Правата на ответника Ю. ООД са констатирани с НА за собственост № 78, т. VІІ, рег. № 3979, д. № 561/2017 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 при Нотариалната камара, но са придобити в качеството му на купувач на търговското предприятие на ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., ЕИК *********, гр. София.

Едноличният търговец ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., ЕИК ********* пък е сключил, на 26.03.2013 год., Договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗЗД, с А.М.Г.и И.И.П., съответно преживяла съпруга и дъщеря на внука на общия наследодател Н.С.Г. от коляното насина му П.. С този договор обаче, те са му продали наследството си от Т.С.Д. и С.Т.Д.. Този договор е с нотариална заверка на подписите от 26.03.2013 год., но е вписан в Сл.вп. Лом под № 2782/26.03.2016 год. /тъй като представеното копие е нечетливо, датата на вписване се установява от приложеният по делото Анекс към него/.

На 05.04.2013 год. същите продавачи – А.Г. и И.П.са сключили друг договор за продажба на наследство на осн. чл. 212 ЗЗД – с третото лице А.Б.К., на когото са продали наследството си от И.П.Г., б.ж. на гр. Лом. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 05.04.2013 год., но е вписан в Сл.вп. Лом под № 3285, акт № 59, т. 5 /дата и година не се чете/.

Но с НА за собственост върху недвижим имот № 38, т. 7, рег. № 4341, д. № 365/03.07.2013 год. на Нотариус Д. М., третото лице А.Б.К. е признат – въз основа на този договор за продажба на наследство, за собственик на по 1/10 ид.ч. от два от процесните имота: № 117005 – с площ от 36,231 дка и № 211005 – с площ от 35,574 дка, а с друг НА за признаване правото на собственост № 116, т. 6, рег. № 4777, д. № 547/26.07.2016 год. на Нотариус Д. М., третото лице А.Б.К. е признат – въз основа на този договор за продажба на наследство, както и по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 1053/2009 год. на ДСИ при ЛРС, вписано в сл.вп. Лом на 29.06.2010 год., за собственик на по 13/60 ид.ч. от другите два от процесните имоти: № 318014 – с площ от 3,001 дка и № 922002 – с площ от 4,953 дка.

С Нотариален акт № 154, т. 6, рег. № 4925, д. № 566/01.08.2016 год., третото лице А.Б.К. е продал на ищеца Ц.К. всички свои права върху възстановените на наследодателя Н.С.Г. четири земеделски имота, а именно по 7/60 ид.ч. от нивите с № 117005 и № 211005 и по 13/60 ид.ч. от нивите с № 318014 и № 922002. Нотариалният акт е вписан в сл.вп. Лом под вх. Рег. № 4779, акт № 25, т. 10, д. № 1800/2016 год.

Около два месеца по-късно, с Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, ответникът Ю. ООД, представляван от управителя М.К.А. закупил търговското предприятие ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., със собственик Ю.М.К.. Договорът е с нотариална заверка на подписите, рег. № 8358/03.10.2016 год., т. 6, акт 111 на Нотариус А.П., рег. № 578, р-н на действие РС Монтана, но е вписан в ТР на 15.12.2016 год., а в Сл.вп. Лом – на 02.02.2017 год.

След сключването на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ, на 14.12.2016 год., М.К.А., като пълномощник на А.М.Г.и И.И.П., упълномощен с пълномощно със заверка на подписите от 07.12.2016 год., е подписал анекс към договора за продажба на наследствени права от 26.03.2013 год., като с анекса страните поправили очевидна фактическа грешка в този договор и на практика заменили под формата на поправка името на наследодателите – вместо Т.С.Д. и С.Т.Д. да се чете Г.С.Г. и И.П.Г., чието наследство се продава на Ю.М.К., като представляващ и управляващ ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., ЕИК *********. Така подписаният анекс е вписан в Сл.вп. – Лом на следващия ден – 15.12.2016 год.

На основание чл. 112, буква "б" от ЗС подлежат на вписване договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти.

Текста на чл. 212 ал. 3 от ЗЗД разпорежда, че договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да се противопостави на трети лица само ако е вписан.

Следователно, Анексът от 14.12.2016 год. към Договора за продажба на наследство 26.03.2013 год. е противопоставим на трети лица от датата на вписването му – 15.12.2016 год., към която дата ищецът вече е бил собственик – по силата на покупко-продажба на съответните идеални части от процесните имоти и тези идеални части са същите, които А.М.Г.и И.И.П.са наследили, а в последствие са се и разпоредили, както е бил собственик и на придобитите на самостоятелно основание от третото лице А.К. по силата на Постановление за възлагане.

Едва с Нотариален акт за констатиране правото на собственост върху поземлени имоти – земеделска земя № 78, т. 7, рег. № 3979, д. № 561/28.04.2017 год. на Нотариус Ст. С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие РС – Лом, ответникът е признат за собственик на по 1/5 ид.ч. от процесните имоти, по силата на подробно коментираните по-горе Договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД от 26.03.2013 год. и Анекс към него за поправка на очевидна фактическа грешка от 15.12.2016 год., както и Договор за продажба на търговско предприятие.

Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени до размера на правата на ответника, които се твърди, че той притежава по силата на Анекс от 14.1.2016 год. към договор от 26.03.2013 год.

Отделно и само за прецизност, доколкото за нищожността съдът не следи служебно, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя преобладаващото становище на съдилищата в насока, че между страните по договора за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, прехвърлителното действие настъпва с подписването на договора, преди вписването в Търговския регистър. В случая – на 03.10.2016 год. Вписването в ТР /на 15.12.2016 год./ има оповестително, а не конститутивно действие и има значение само за това, определени обстоятелства да се считат известни на третите лица, но самата сделка се приема за осъществена с подписването на договора пред нотариус. Процесният анекс от 14.12.2016 год. е подписан между същите лица, които са подписали и договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ, като и по двете сделки ЕТ М.А. – Ю. – Ю.К., ЕИК ********* се е представлявал от Ю.М.К., комуто няма как да не е било известно, че вече е отчуждил фирмата си ЕТ на ответника.

По иска по чл.537, ал. 2 от ГПК за частична отмяна на нотариален акт:

Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната норма последица от уважаването на предявения за защита на засегнатото материално право иск, ищецът е поискал да бъде отменен констативния нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик, като купувач на наследството на А.М.Г.и И.И.П., останало от Н.С.Г., респ. Неговият внук И.П.Г., 1/5 ид.ч. от процесните имоти.

Тъй като предявеният отрицателен установителен иск е уважен в пълен размер, то същия има за последица отмяна на нотариалния акт по отношение на имотите, за който ищецът отрече правото на собственост на ответника, но само до признатите в акта права, съвпадащи си с притежаваните от ищеца – т.е. по 1/5 ид.ч. от имоти № 318014 и № 922002 и по 7/60 ид.ч. от имоти № 211005 и № 117005, четирите в землището на с. Златия, обл. Монтана.

За разноските:

При този изход от спора и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които – видно от приложените писмени доказателства са 700,00 лв., от които 500 лв. За процесуално представителство и 200 лв. д.т.

Воден от горните мотиви и на осн. чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.В.К., ЕГН **********,***, че „Ю.” ООД, гр. София, ЕИК ********* НЕ Е СОБСТВЕНИК на по 7/60 идеални части от следните земеделски имоти:

- НИВА от 35,574 дка, трета категория, находяща се в м. Равнището /211/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 211005 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 211011 – нива на С.Д.С., - имот № 211002 – нива на насл. М.Р.К., - имот № 211008 – нива на насл. Б.В.С., - имот № 000554 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 211013 – нива на С.И.Д., - имот № 211012 – нива на Ц.Г.Д., - имот № 211015 – нива на Г. С.Н. и – имот № 211014 – нива на К.Й.И.;

- НИВА от 36,231 дка, трета категория, находяща се в м. Едеците /117/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 117005 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 117008 – нива на насл. В.О. С. и др., - имот № 117007 – нива на насл. С.П.Г., - имот № 117006 – нива на насл. П.Ф.Г., - имот № 000409 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 117002 – нива на насл. И.П.П., - имот № 117004 – нива на Х.Д.И., - имот № 000406 – полски път на Община Вълчедръм,

както и, че НЕ Е СОБСТВЕНИК на по 1/5 идеални части от следните земеделски имоти:

- НИВА от 3,001 дка, шеста категория, находяща се в м. Върха /318/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 318014 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 318013 – нива на СОРТОВИ СЕМЕНА ВАРДИМ ЕАД, - имот № 318015 – нива на Т.И.Б., - имот № 000370 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 000368 – полски път на Община Вълчедръм;

- Изоставени трайни насаждения от 4,953 дка, четвърта категория, находящи се в м. Кавлака /122А/ в землището на с. Златия, ЕКАТТЕ 31053, представляваща имот № 922002 по плана за земеразделяне, при граници/съседи: - имот № 922001 – изост.тр.нас. на К.М.Г., - имот № 000397 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 922003 – изост.тр.нас. на насл. В.О. С. и др., - имот № 000465 – язовир на МЗГ – ХМС.

ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ № 78, т. VІІ, рег. № 3979, д. № 561 от 28.04.2017 год., на Нотариус С. С., с рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в службата по вписванията при Районен съд – Лом под вх.р. № 3150/2017 год. с акт № 149, т. 5, партида № 794/2017 год., САМО В ЧАСТТА, с която Ю. ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от управителя Ю.М.К. е признато за собственик на по 1/5 идеални части от:

КАКТО И В ЧАСТТА, с която Ю. ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от управителя Ю.М.К. е признато за собственик на по 7/60 идеални части от:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ю.” ООД, гр. София, ЕИК *********, да заплати на Ц.В.К., ЕГН **********,***, сумата от 700,00 лв. /седемстотин лв., 00 ст./ разноски по делото.

ДАВА на ищеца, съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на решението да отбележи същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването на исковата молба губи действието си.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :