Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                 

 

                                                 №

 

 

                                        12.04.2019г., гр.Лом

     

 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав  в публичното заседание двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 766/2018г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

       Съдът е сезиран с Искова молба от С.Н.С. с ЕГН **********, чрез адв.Л.Г. от МАК със съдебен адрес: *** против „…… със седалище и адрес на управление: гр.С…….., Б….., представлявано от И.Б.Б., иск за дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение.

        Правно основание – чл.128, ал.2 във вр. с чл.245 от КТ.

        В Исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 68/25.05.2016г. ищеца е работил, като „водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в ответното дружество „…….., като считано от 21.10.2016г. трудовият му договор е бил прекратен на осн. чл.325, ал.1 от КТ.

        Твърди се, че с договора му е било уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 463лв и 0,6% за прослужено време за всяка година трудов стаж-допълнително възнаграждение. Трудовият му стаж е от 28год. и 6мес., като съгласно чл.7, ал.2 от договора ответникът е бил длъжен в качеството на работодател да му заплаща уговореното трудово възнаграждение в последния ден на всеки текущ месец.     

        В Исковата молба се твърди, че за периода 25.05.2016г. до м.юли 2016г. ответникът не е заплатил на ищеца с оглед отработените дни и основна заплата, част от уговореното брутно трудово възнаграждение – допълнително такива, както следва: за м.май 2016г.-19,44лв, за м.юни 2016г.–77,78лв и за м.юли 2016г.–77,78лв, като поради забава на изплащането на горните суми главници, с оглед уговорената дата на плащане, ответникът е изпаднал в забава за указаните месеци, поради което дължи на ищеца и мораторна лихва от момента на изискуемостта– края на всеки текущ месец до момента на завеждане на исковите претенции, както следва: за м. май 2016г.–4лв, за м.юни 2016г.–12лв и за м.юли 2016г.–12лв.      

         Иска се: съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „……., като бивш работодател на ищеца С.Н.С. да му заплати следните суми:

          - Сумата от 19,44лв, представляваща дължимото му се и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м.май 2016, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2016г. до момента на завеждана на делото в размер на 4лв, ведно със законната лихва върху главницата от 19,44лв, считано от момента на завеждане на делото.

          - Сумата от 77,78лв, представляваща дължимото му се и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м.юни 2016г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016г. до момента на завеждане на делото в размер на 12лв, ведно със законната лихва върху главницата от 77,78лв, считано от момента на завеждане на делото до окончателното и изплащане.

            -Сумата от 77,78лв, представляваща дължимото му се и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м.юли 2016г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2016г. до момента на завеждане на делото в размер на 12лв, ведно със законната лихва върху главницата от 77,78лв, считано от момента на завеждане на делото до окончателното и изплащане.

          Претендират се направените по делото разноски.              

          В срока за отговор на ИМ по чл.131 от ГПК, такъв е получен от ответното дружество, представлявано от неговия управител И.Б.Б., в който се прави искане за прекратяване на образуваното дело, поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка, по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК, а именно наличие на висящо друго дело между същите страни с идентичен предмет - гр.д. № 666/17г. по описа на ЛРС, което е прието за решаване и по което няма постановено решение.

         В отговора се оспорва предявеният иск изцяло, както по основание, така и по размер, тъй като посочения в ИМ трудов стаж е общ трудов стаж, а не такъв на същата, сходна или със същия характер работа.

       В с.з. ищеца се представлява от процесуален представител– адв.Л.Г. от МАК, която в с.з.поддържа предявените искове с правно основание по чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД, като на осн. чл.214 от ГПК е направила изменение на иска досежно размера на предявените три броя искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, като същите се считат акцесорен иск за мораторна лихва за неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за м.май 2016г.–3,50лв, за м.юни 2016г.–14,30лв и за м.юли 2016г.–13,67лв. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковите претенции, с всички законови последици от това, като вземе предвид неправеното изменение на размера на исковите претенции.

        Ответникът по делото се представлява от процесуален представител -адв.Н.К. от МАК, който оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло, тъй като ищеца в настоящето производство не е доказал, че е работил при друг работодател на същата, сходна или със същия характер работа. Единственото ангажирано доказателства в тази насока е трудовата книжка, от която не е видно къде и какво е работил ищеца, какво и на каква длъжност.

      Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

      Съдът е сезиран с искове с правно основание по чл.128 от КТ за присъждане на трудово възнаграждение за  м.май 2016г.-19,44лв, за м.юни 2016г.–77,78лв и за м.юли 2016г.–77,78лв, както и на осн. чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху тези вземания, съответно за м.май 2016г.–3,50лв, за м.юни 2016г.–14,30лв и за м.юли 2016г.–13,67лв.

       От събраните в хода на настоящето производство писмени доказателства–представените с ИМ и приети от съда, както и съдържащите се такива в приобщеното гр.д. № 666/17г. по описа на ЛРС и в.гр.д. 224/18г. по описа на МОС безспорно бе установено, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор № 68/25.05.2016г. за времето от 25.05. до 21.10.2016г. Ищецът е заемал длъжността водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече това– шофьор, като основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 463лв и допълнителното възнаграждение за продължителна работа–0,6% за всяка година трудов стаж и е платимо при условията на чл.7, ал.1 от договора.

        Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза Н. П., прието от съда като обективно и безпристрастно, ищеца има прослужено време общо в размер на 28 години и 6 месеца, като за това прослужено време, съобразно уговореното в трудовия договор работодателят му дължи, допълнително трудово възнаграждение, както следва: за м.май 2016г.-19,44лв, за м.юни 2016г.–77,78лв и за м.юли 2016г.-77,78лв. Общата дължима законна лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 31.05-2016г. до 25.04.2018г. е в размер на 31,79лв, както следва: за м.май 2016г.-3,75лв, за м.юни 2016г.–14,37лв и за м.юли-13,67лв.

      Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща на работника /служителя/ уговореното трудово възнаграждение. В него се включват и допълните възнаграждения–уговорени или задължителни. Надбавката за придобит трудов стаж и професионален опит е елемент от структурата на работната заплата и се дължи когато работника има професионален опит, натрупан при друг работодател на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

        В конкретният случай уговореното в чл.2 от Трудовия договор между страните възнаграждение е в размер на 463лв, като е уговорено и допълнително възнаграждение за допълнителна работа 0,6% за всяка година трудов стаж.  Съгласно заключението на вещото лице трудовият стаж на ищеца е 28 години и 6месеца, за който трудов стаж му се следва допълнително възнаграждение от 16,80лв на месец.

      Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил своевременно дължимото и начислено допълнително трудово възнаграждение, както следва: за м.май 2016г.-19,44лв, за м.юни 2016г.–77,78лв и за м.юли 2016г.-77,78лв.

       Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Ответника не ангажира доказателства да е заплатил тази сума, като в негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно възнаграждението, ответникът е изпаднал в забава.

       Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна. По отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху който се начислява лихвата. Видно от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, общата дължима законна лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 31.05-2016г. до 25.04.2018г. е в размер на 31,79лв, както следва: за м.май 2016г.-3,75лв, за м.юни 2016г.–14,37лв и за м.юли-13,67лв, но съдът следва да се съобрази с изменението направено от процесуалният представител на ищеца в с.з., а именно: за м.май 2016г.–3,50лв, за м.юни 2016г.–14,30лв и за м.юли 2016г.–13,67лв.

 

       Ищецът претендира разноски по делото, като съгласно представения списък по чл.80 от ГПК е направил разноски в размер на 950лв за платено адвокатско възнаграждение, които се доказват от представеното Пълномощно на адв.Л.Г. от МАК. И трите искове са уважени в пълен размер, като съдът е съобразил допуснатото изменение на осн. чл.214 от ГПК.

        С оглед направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца, и тъй като по разбиране на съда фактическата и правна сложност на делото не надхвърля обичайната сложност на трудов спор, то дължимите разноски от ответника за адвокатско възнаграждение, заплатено от представляващия го адвокат, следва да се определят, на оснл. Чл.78, ал.5 от ГПК в рамките на минимума за адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, който е в размер на 300лв, или общото дължимо възнаграждение за трите иска следва да бъде намалено до 900лв /деветстотин лева/.

       На основание чл.78, ал.6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважените исковете държавна такса по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт в общ размер на 150лв За всеки един от трите иска по 50лв/, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100лв /сто лева/.

        Водим от горното, съдът

 

 

                                            

                                           Р  Е  Ш  И:

 

 

 

         ОСЪЖДА „…….., със седалище и адрес на управление: гр.С………, Булстат:……, представлявано от И.Б.Б. ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С. с ЕГН **********,***, адв.Л.Г. от МАК, на осн. чл.128, ал.2 във вр. с чл.245 от КТ :

 

        - Сумата от 19,44лв, представляваща дължимото му се и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м.май 2016, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2016г. до момента на завеждана на делото в размер на 3,50лв, ведно със законната лихва върху главницата от 19,44лв, считано от момента на завеждане на делото,

 

          - Сумата от 77,78лв, представляваща дължимото му се и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м.юни 2016г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016г. до момента на завеждане на делото в размер на 14,30лв, ведно със законната лихва върху главницата от 77,78лв, считано от момента на завеждане на делото до окончателното и изплащане,

 

            - Сумата от 77,78лв, представляваща дължимото му се и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за м.юли 2016г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2016г. до момента на завеждане на делото в размер на 13,67лв, ведно със законната лихва върху главницата от 77,78лв, считано от момента на завеждане на делото до окончателното и изплащане.

 

          На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА ……., със седалище и адрес на управление: гр.С………, Булстат: …., представлявано от И.Б.Б. ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С. с ЕГН **********,***, адв.Л.Г. от МАК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900лв /деветстотин лева/, намалени от съда на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

           

           На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ОСЪЖДА „……., със седалище и адрес на управление: гр.С…….., Булстат: …….., представлявано от И.Б.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт  сумата от 150лв /сто и петдесет лева/ - държавна такса по предявените искове, 100лв /сто лева/ - разноски за вещо лице, изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, както и 5лв /пет лева/ държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

 

       Решението подлежи на обжалване  пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: