гр.Лом, 24 април 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ
състав на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
При участието на секретаря Веселка М. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1555 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск от М. Д.М., ЕГН **********,
за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите, за
които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 903/2013 г., по описа на ЛРС,
а именно : , ГЛАВНИЦА -
8968.88 лв. / осем хиляди деветстотин шестдесет и осем лв. и 88 ст./, такси и разноски 110.00 лв. / сто
и десет лв./ ,договорна лихва - 757.15 лв. / седемстотин петдесет и седем лв. и
15ст./ за времето от 12.01.2013 г. до 12.09.2013 г., наказателна лихва – 78.05
лв. / седемдесет и осем лв. и 05 ст./ за времето от 12.01.2013 г. до 12.09.2013
г. и законна лихва начиная от 13.09.2013 г. до окончателното изплащане, , държавна такса –198.29 лв. / сто деветдесет
и осем лв. и 29 ст./ и 437.42 лв. / четиристотин тридесет и седем лв. и 42
ст./- юрисконсултско възнаграждение., по който изпълнителен
лист впоследствие било образувано изп. д. № 20187480400821, при ЧСИ М. И., рег. № 748, с район на действие МОС.
Ищцата твърди, че с Банка ДСК, се е намирала
в облигационно отношение, възникнало по договор за поръчителство от 18.10.2007
г., сключен към договор за потребителски кредит от същата дата, между банката и
Е.П.В..
Излага, че ответникът по настоящето дело е
подал молба за издаване на изпълнителен лист след изтичане на срокът по 147, ал. 1 ЗЗД.
Отделно сочи, че между ответника и банката е сключен договор за цесия, по
силата на който вземането на банката към кредитополучателя и поръчителите е
било прехвърлено на ответника , без ищецът да бъде уведомен за настъпилата
цесия. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи сумите по изпълнителен лист.
Претендира направени по делото разноски.
В отговора на исковата молба, ответника,
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че по силата
на договор за цесия от 06.11.2013 г., вземането на банката е прехвърлено на ответника,
поради което е взискател по изпълнително дело № 20187480400821 и пасивно
легитимирана страна . Излага, че предявеният
е по чл. 439, ал. 1 ГПК и като такъв се явява недопустим. Отделно сочи, неяснота по петитума
на исковата молба, има претенция за направени по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът се явява и
поддържа иска.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от юрк. З., който оспорва
иска.
Банка ДСК представлявана от юрк.Ц., моли съда
да отхвърли иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на всяка една от страните и относимите
нормативни актове, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че на 18.10.2007
г., между Банка ДСК и Е. ищцата е
сключен договор за поръчителство, за обезпечаване вземането на банката по
потребителски кредит от същата дата, сключен между банката и Е.П.В., както и че
на 16.09.2013 г., на основание чл. 417 ГПК
на банката е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 903/2013 г., по описа на
Районен съд – Лом, по силата на който е образувано изп. дело № 20187480400821,
при ЧСИ М.Иванова, рег. № 748, с район
на действие МОС.
Видно от доказателствата по настоящето дело
се установява , че на 06.11.2013г., между Банка ДСК и ответника е сключен
договор за цесия, по силата на който банката е прехвърлила на ответното дружество
всички свои вземанания, произтичащи от описания по-горе договор за
потребителски кредит, ведно с обезпеченията, в резултат на който взискател по
гореописаното изпълнително дело встъпил ответника.
На 18.06.2018 г., е изпратена покана за
доброволно изпълнение до ищцата, както и , че й били запорирани банковите
сметки. Като взискател в процесното запорно съобщение е посочено ответното
дружество, което наложило предявяването на иск и срещу последното, от страна на
ищеца.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Видно от представените в настоящото
производство писмени доказателства от ч.гр.д. 903/13г. ЛРС, ПДИ и заповедта по
чл.417 ГПК са връчени на ищцата по делото на 21.06.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на 6 месеца. Съгласно представения по делото договор за потребителски
кредит от 18.10.2007 г., крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 18.10.2017
г., като именно тази дата е падежът на задължението на кредитополучателят.
Съгласно клаузите от договора, при забава в плащането на главницата по кредита
от страна на кредитиполучателя, кредита става предсрочно изискуем. Видно от представения договор и по-конкретно
чл. 19, ал. 1, банката – кредитор има право да направи предсрочно изискуем
целия ползван кредит при неплащане на 3 /три/ погасителни вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая
последното плащане на длъжника е 28.03.2013г. и предсрочната изискуемост на
потребителския кредит е настъпила автоматично на 27.07.2013 г., от която дата е
започнал да тече 6 месечният срок по
чл.147 ЗЗД. Преценката дали да го
упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва,
че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два
юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на погасителна
вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
му. Изложеното дава основание да се
направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния
факт на неизпълнението по отношение на една погасителна вноска, доколкото
настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното
правомощие на кредитора. Именно поради наличието на посочената кумулативност
началният момент на шестмесечния срок не съвпада с момента, в който банката -
кредитор е реализирала това свое право, този срок изтича 27.01.2014г.
Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г., вземането, произтичащо от банков кредит става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, какъвто е настоящият случай, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Един от основните аргументи на ВКС в тази насока е, че
с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да
се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Аналогично е положението и чл. 242, ал. 1, изр. Последно ГПК (отм.), съгласно който препис от молбата за издаване
на изпълнителен лист не се връчва на длъжника.
Следователно, съществен за разрешаването на подобен
правен спор е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит.
От друга страна пък се установи и е безспорно по делото, че е
налице договор за цесия, по силата на който първоначалният кредитор „Банка ДСК”
ЕАД – София, като цедент, е прехвърлила вземането си срещу кредитополучателя и
поръчителя по договор за кредит от 18.10.2007г.
на ответното дружество „ОТП Факторинг” ЕАД – гр.София, като цесионер, но че
нито първоначалния кредитор, нито новия кредитор са уведомили ищцата в
качеството й на поръчител на кредитополучателя за прехвърленото вземане. В тази
връзка основателен е доводът на ищеца, че цесионният договор няма действие
спрямо длъжника, респективно спрямо поръчителя, тъй като не му е съобщен от
цедента – чл.99, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл е Решение № 640 от 7.10.2005г. на
ВКС по гр.д. № 874/2004г., ІІ г.о.,
според което с постигането на съгласие за преминаването на вземането от
досегашния му кредитор върху нов кредитор, последният става титуляр на
вземането в отношението спрямо стария кредитор, но за да има действие спрямо
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от цедента. Доказателства
в тази насока не са ангажирани.
С оглед изхода на делото на ответника не се
дължат разноски.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установено в отношенията между М. Д.М.
ЕГН ********** и „ОТП Факторинг“ЕАД представлявано от И.Г.Д.-М., че ищецът М. Д.М.
с ЕГН ********** не
дължи на ответника сумите, за които
е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 903/2013 г., по описа на ЛРС, а
именно : ГЛАВНИЦА -
8968.88 лв. / осем хиляди деветстотин шестдесет и осем лв. и 88 ст./, такси и разноски 110.00 лв. / сто
и десет лв./ ,договорна лихва - 757.15 лв. / седемстотин петдесет и седем лв. и
15ст./ за времето от 12.01.2013 г. до 12.09.2013 г., наказателна лихва – 78.05
лв. / седемдесет и осем лв. и 05 ст./ за времето от 12.01.2013 г. до 12.09.2013
г. и законна лихва начиная от 13.09.2013 г. до окончателното изплащане, , държавна такса –198.29 лв. / сто деветдесет
и осем лв. и 29 ст./ и 437.42 лв. / четиристотин тридесет и седем лв. и 42
ст./- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: