НОХД № 184/18г. МОТИВИ :

Подсъдимият А.И.А. *** е обвинен в това, че в това, че на 05.06.2017г. около 18,30ч. в с.Дългоделци, обл.Монтана, ул.“.., причинил средна телесна повреда на Б.Д.Б. ***, изразяваща се в открито счупване на лакътна кост на лява предмишница в долен край, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок на по-малък от месец и половина – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен, като му наложи наказание от „Една година и три месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият се явява лично и с адв.Ц.П. от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че не е извършил престъплението за което е предаден на съд. Отишъл до пострадлия, за да му направи забележка във връзка с това, че пуска кучето си свободно да се разхожда по улицата, като вместо това той замахнал с една лопата и го ударил по главата. Тъй като отбил удара му, св.Б.Б. орис замахнал втори път, и в този момент подсъдимият го бутнал с ръце, вследствие на което последния паднал на земята.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия адв.П. взема становище, че от събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин, че подзащитният му е извършил престъплението за което е предаден на съд. Моли съда да приеме, че правилната квалификация на деянието е по чл.132, ал.2 от НК, а именно превишаване пределите на неизбежната отбрана, като в този случай приложи нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ със съответните пробационни мерки.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от св.Б.Д.Б. писмен граждански иск против подсъдимия за причинените му от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 10 000лв, ведно със законната лихва върху сумата от дена на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като св.Б. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото. В с.з. св.Б. се явява лично и с процесуален представител – адв.Н.А. от МАК.

Тъй като св.Б. е починал след образуване на НОХД № 184/18г. по описа на ЛРС, и след като е предявил граждански иск, то след настъпилата му смърт, съгл.Акт за смърт № 0494/24.07.2018г., в качеството на граждански ищци са конституирани неговите наследници: П.Б.Б. - съпруга, М.Б. - син и В.Б.Д. – дъщеря.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият през м.юни 2017г. живял в дома си в с.Дългоделци, на ул.“…., като бил шофьор на училищния автобус. В съседство с него живеело семейството на подсъдимия, като дворовете на двамата се разделяли от оградна мрежа. В дома си Б. отглеждал куче, с неустановена по делото порода, но голямо по описание на свидетели.

На 05.06.2017г. следобяд около 18ч. св.Б. се намирал в двора си и си оправял тоалета на външната чешма. В двора на къщата му се разхождало свободно кучето, което намерило отвор в оградната мрежа, от който излязло на улицата. Междувременно по улицата минавала св.А.Г., дъщеря на св.А. А., с която подсъдимият живее на съпружески начала. Тя се изплашила от кучето, и се върнала тичайки в двора, който е съседен с този на св.Б., за да потърси помощ от майка си и подсъдимия. Междувременно кучето се прибрало в двора на стопанина си.

Св.Г. била изплашена, тъй като неколкократно нейното семейство се оплаквало на органите на МВР, заради кучето на съседа им, което не било връзвано от него, а било оставено да се разхожда свободно в двора. Подсъдимият решил да потърси обяснения от св.Б., грабнал намиращата се в близост до него дръжка от метла, тъй като имал намерение да се саморазправя с него и с кучето. Влязъл в двора на съседа си и замахнал с нея, целейки се в главата на св.Б.. Последният вдигнал лявата си ръка над главата, с цел да се предпази от удара и той попаднал именно в нея. Поради болката в ръката от нанесения удар св.Б. се навел, и в този момент подсъдимият му нанесъл втори удар, който попаднал в главата му. Впоследствие А. направил опит да нанесе удар и на кучето, но то започнала да го лае, и това накарало последният отстъпвайки назад да напусне двора на св.Б.. Вследствие на нанесеният удар в областта на главата гр.ищец започнал да кърви, поради което се обадил на тел.112, за да потърси помощ. Обаждането му било прието в 18,33ч. и на място бил изпратен екип на Бърза помощ. Междувременно позвънил по телефона и на сестра си св.В.Г., като и съобщил, че неговият съсед А. го е пребил. Св.Г. заедно със съпруга си св.Б.Г. посетили дома на гр.ищец, като го заварили с овързана с кърпа глава, изплашен и с болки в лявата ръка. Пристигналият медицински екип го откарал в МБАЛ гр.Лом където Б. бил настанен на лечение.

Съгласно заключението на вещото лице д-р П.Г., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, в резултат на претърпения инцидент на 05.06.2017г. на Б. е причинено открито счупване на лакътна кост на лява предмишница в долен крайник, което е довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок не по-малък от месец и половина, два при нормално протичане на оздравителния процес, с последващо поетапно и постепенно раздвижване, както и разкъсноконтузна рана на главата, което е причинила разстройство на здравето, временно и неопасно за живота със срок за оздравяване две до три седмици при липса на усложнения. Според заключението описаните увреждания е много вероятно да са в резултат на нанесени силни, директно удари /поне два/ с тъп предмет, непритежаващ остър връх и/или режещ ръб, като е възможно това да е посочената „тояга“. Счупването на лакътната кост е много вероятно да е по т.нар. „защитен механизъм“, при който удара от действащият предмет се нанася върху вдигнатата ръка при опита да се прикрие главата от попадане на удар върху нея.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП писмени доказателства, които са приобщени от съда по надлежния ред, както и от събраните в хода съдебното следствие гласни доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Г., Б.Г., И.П., П.А., Л.Л., които съдът приема, като последователни, обективни и взаимносвързани, както помежду си, така и със останалите събрани и приети от съда писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св. А.А. и А.Г., тъй като последните не само, че не са обективни, но и противоречат на останалите събрани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимият, които в случая представляват само негова защитна позиция, тъй като са изолирани и в противоречие с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 4бр. влезли в сила присъди, като за първите три от тях е настъпила реабилитация по давност на осн. чл.88а от НК. Последното от трите осъждания на А. е по НОХД № 117/00г. по описа на РС гр.Ботевград, по което му е наложено наказание „Шест месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от 25.10.2000г. Изпитателният срок е изтекъл на 25.10.2003г., от която дата е започнал да тече предвидения в чл.88а, ал.4 във вр. с чл.82, ал.1 т.4 от НК пет годишен срок. Към момента на извършване на престъплението по последното – четвърто осъждане по НОХД № 592/12г. – 21.12.2011г. този давностен срок е бил изтекъл и А. е бил реабилитиран по давност за трите си осъждания. Последното му наказание е „Глоба“ в размер на 300лв, в сила от 01.11.2012г. Към датата на извършване на престъплението предмет на настоящето дело–05.06.2017г. не е изтекъл абсолютният давностен петгодишен срок, поради което към таза дата той е осъждан.

Съдът намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 05.06.2017г. около 18,30ч. в с.Дългоделци, обл.Монтана, ул……, причинил средна телесна повреда на Б.Д.Б. ***, изразяваща се в открито счупване на лакътна кост на лява предмишница в долен край, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок на по-малък от месец и половина.

От обективна страна извършеното престъпление представлява причиняване на средна телесна повреда изразяваща се в открито счупване на лакътна кост на лява предмишница в долен край, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок на по-малък от месец и половина.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия за наличие на друга правна квалификация, а именно за деяние извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.132, ал.2 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства не бе установено да е имало нападение от страна на гр.ищец което да е било насочено против подсъдимият, за да може той де действа в условията на неизбежна отбрана или при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.129, ал.1 от НК „до шест години лишаване от свобода“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с обстоятелството, че повод за извършване на престъплението е недостатъчно осъществения контрол от страна на гр.ищец върху домашният си любимец, и липсата на отегчаващи отговорността такива. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на подсъдимият наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

В случая, съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсване на подсъдимия от обичайната му семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законова пречка за приложение института на „условното осъждане“, с оглед настъпилата реабилитация по давност за предходните условни наказания, то на осн. чл.66, ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на него, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, то съдът намира, че са налице и законовите предпоставки за ангажиране на неговата гражданска отговорност, с оглед възстановяване на причинените със своето противоправно поведение неимуществени вреди за претърпените от гр.ищец болки и страдания. И тъй като последният е починал след образуване на настоящето производство и преди приключването му, то съдът осъди подсъдимият да заплати на наследниците на конституирания в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото Б.Д.Б. –бивш жител ***, починал на 23.07.2018г. съгл. Препис-извлечение от Акт за смърт № 0494/24.07.2018г. на Община Монтана – П.Б.Б. с ЕГН ********** *** - съпруга, М.Б.Д. с ЕГН ********** *** - син и В.Б.Д. с ЕГН ********** *** – дъщеря, сумата от 3 000лв /три хиляди лева/, представляващи причинените с престъпното му деяние неимуществени вреди отпретърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането 05.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 700лв /седемстотин лева/ за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представените 2бр. Договори за правна и защита и съдействие, като отхвърли предявеният иск в останалата му част над уважения размер от 3 000лв /три хиляди лева/ до претендираният такъв от 10 000лв /десет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на в размер на 158,70лв /сто петдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 130лв /сто и тридесет лева/ - разноски за вещо лице и пътни разходи на свидетел, както и 120лв /сто и двадесет лева/ - държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :