НОХД № 16/19г. МОТИВИ :

 

      Подсъдимият Р.В.Б. *** е обвинен в това, че за времето от 20ч. на 05.03.2018г. до 8,30ч. на 06.03.2018г. в гр.Лом, при кръстовището на ул.“Владимир Заимов“ и ул.“Добруджа“, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /предна кошница за кафе/, отнел от владението на търговско дружество „……… с МОЛ С.З.П. *** движими вещи – сумата в размер на 21лв. на монети в различен номинал, без значението и съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои,- престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

       В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”,  и същото е приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

      Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание от „Три години лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3 или подсъдимият да изтърпи наказание от „Две години лишаване от свобода“ ефективно.

         Назначеният при условията на чл.372, ал.2 от НПК защитник на подсъдимият адв.В.И. от МАК моли съда да наложи на нейният подзащитен наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под минималния размер, а именно „Пет месеца лишаване от свобода“, което да бъде ефективно изтърпяно.

       По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма конституиран граждански ищец и частен обвинител.             

       Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       Подсъдимият е млад човек, който не получава трудови доходи, а си набавя такива по престъпен начин, и въпреки възрастта му е с формиран престъпен начин на живот.

         Така на 06.03.2018г. около 02,30ч. излязъл от дома си с намерението да извърши кражба. Стигайки до кръстовището на ул.“Добруджа“ и ул.“Владимир Заимов“ Б. забелязал кафе-автомат „Саеко“ и решил да го разбие, и да вземе намиращите се вътре в него монети. За тази цел счупил пластмасовата решетка поставена на мястото където се вземат напитките, след което се скрил, за да види дали някой ще се появи. След като изчакал известно време и никой не се появил той бръкнал с ръка и извадил монетника от машината. Счупил го с ръка и от него взел намиращите се там монети, които изсипал в носената със себе си чанта, който възлизали на сумата от 21лв. След това около 04,30ч. се прибрал в дома си.

      На сутринта в ОДЧ при РУ гр.Лом е заведен сигнал за това, че за времето от 20ч. на 05.03.2018г. до 08,30ч. на 06.03.2018г. в гр.Лом на ул.“Владимир Заимов“ след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот от кафе-автомат „Саеко“ са отнети монети на неустановена стойност. Сигналът е подаден от МОЛ на …….. – С.П..

      След получаване на сигнала на място е изпратена ОСГ която извършила Оглед на местопроизшествие, като непосредствено след това били предприети оперативно - издирвателни мероприятия, по време на който бил установен извършителя на кражбата. Подсъдимият подробно разказал на полицейския служители Мартин Василев за извършената от него кражба, като доброволно предал намиращите се в него монети, които били останали – 11,20лв. Бил извършен и Следствен експеримент по време на който подсъдимият посочил мястото където е изхвърлил счупеният от него монетник.

        В хода на ДП срещу Разписка на упълномощен представител на ……… – св.С.П. били върнати 1бр. монетник за кафе-автомат и монети на обща стойност 11,20лв. 

        Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на Досъдебно производство № 290/17г. по описа на РУ гр.Лом и приети от съда писмени доказателства, както следва: Справка на л.6; Протокол за оглед на местопроизшествие и Албум за посетено местопроизшествие на л.7-10; Протокол за оглед на веществени доказателства и Албум за оглед на веществени доказателства на л.11-14; Разписка на л.17, 18; Протокол за доброволно предаване на л.19; Сведение на л.38-39; Протоколи за разпит на свидетелите М. В. В.на л.40, С.З.П. на л. 41, 42; Пълномощно на л.43-44; Справка за съдимост на л.45-50, 52-57; Протокол за разпит на обвиняем на л.60, 66-67; Протокол за следствен експеримент на л.61-64.

       Видно от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 4бр. влезли в сила присъди, както следва:

        1./  НОХД № 41/2011г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК, извършено на 12.09.2010г. на наказание „Обществено порицание“, в сила от 04.03.2011г.

         2./ НОХД № 800/2013г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от м.октомври 2013г. до края на м.ноември 2013г., на наказание „Осем месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, в сила от 31.01.2014г.

         3./ По НОХД № 251/16г. по описа на ЛРС,       за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено на 21 и 22.02.2016г. на наказание „Осем месеца лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, в сила от 13.10.2016г.

          4./ НОХД № 3/2018г. по описа на МОС, за престъпление по чл.152, ал.4, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК, извършено през м.април 2015г.,  на наказание „Три години лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване, в сила от 23.03.2018г.  С Определение от 16.10.2018г.по НЧД № 181/18г. в сила от 01.11.2018г. МОС е кумулирал на осн. чл.25, ал.1 от НК наложените наказания по НОХД № 3/18г. по описа на МОС и НОХД № 251/16г. по описа на ЛРС, като е определил едно общо наказание, най-тежкото от тях.

        Съдът намира, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна  престъпният състав на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 20ч. на 05.03.2018г. до 8,30ч. на 06.03.2018г. в гр.Лом, при кръстовището на ул.“Владимир Заимов“ и ул.“Добруджа“, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /предна кошница за кафе/, отнел от владението на търговско дружество „ЯНИС 2013“ ЕООД с МОЛ С.З.П. *** движими вещи – сумата в размер на 21лв. на монети в различен номинал, без значението и съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои,-

       Извършеното престъпление представлява „кражба” – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика, като се квалифицира от обстоятелството, че е извършено след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, и в условията на повторност, след като е осъждан за друго такова престъпление на наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, и не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК - пет годишен срок от изтърпяване на наказанието.

       Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер и неговите обществено опасните последици.

          От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.

       При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание  в нормата на чл.196, ал.1, т.2 от НК – „От три до петнадесет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимият самопризнание не би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. Не може да не се вземе предвид ниската стойност на предмета на престъплението, която е в размер на 21лв и като размер е много по-ниска от установеният в страната размер на минималната работна заплата, обстоятелството, че с поведението си подсъдимият е съдействал на органите на МВР, възстановил е половината от отнетата сума. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и  дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

       Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК, бъде намалено с 1/3. В случаите когато са налице едновременно условията на чл.58, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца.

       Водим от горното, съдът определи наказанието на подс.Б., при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1 ,т.1 от НК  „ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

       Така наложеното наказание от „Шест месеца лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ОТДЕЛНО от определеното с Присъда по НОХД № 3/18г. по описа на МОС, в сила от 23.03.2018г. общо наказание на осн. чл.23 във вр. с чл.25 от НК на подсъдимият Р.В.Б. със снета по делото самоличност измежду наложените му наказания по НОХД № 3/18г. по описа на МОС и НОХД № 251/16г. по описа на ЛРС – „Три години лишаване от свобода“ , при строг режим, от което на осн. чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание от „Осем месеца лишаване от свобода“ по НОХД № 251/16г. по описа на ЛРС.

      Така наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.   

        По делото няма направени разноски.   

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :