О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Лом, 08.05.2019г.

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в закрито заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Александрова

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 355/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

На 07.05.2019г. е постъпила по делото молба вх. № 6331, депозирана от адв. Н.Б. като процесуален представител на ищеца „***“ЕООД, с която се прави изявление за цялостно оттегляне на исковата претенция с искане за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „***“ЕООД гр.София срещу „***“ ООД, с която е заявен иск с правно основание чл.266, вр.чл.79 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД.

Налице е валидно изявление направено от ищеца за цялостно оттегляне на сезиралата съда искова молба, предвид извършено от ответника плащане на сумите предмет на спора.

Оттеглянето изхожда от негов процесуален представител, разполагащ с правомощието да се разпорежда с предмета на делото, предвид представеното към исковата молба пълномощно. Ето защо, така предприетото действие има за ефект десезиране на съда от разглеждане на спора. Доколкото по делото не е проведено първото по делото заседание, то съгласието на ответника по повод така предприето разпореждане с предмета на спора, процесуалният закон не изисква.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, производството по делото следва да бъде прекратено.

Независимо от горното, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят такива в размер на платена дължима държавна такса от 172,67 лв. и 316лева платено адв.възнаграждение по договор от 13.02.2019г. За да се ползва ответникът от привилегията на чл. 78, ал.2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки- той да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал исковете. В случая е налице само второто, доколкото се сочи сумата предмет на исковата претенция да е платена, което е и мотив за нейното оттегляне пред съда.

В този смисъл е и константната практика : постановените от ВКС определения №№ № 277 / 14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2432/ 2014 г. на І г.о.; 518 / 15.06.2012 г. по ч.т.д.№ 156/ 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 1176 от 28.12.2012 г. по ч.т.д.№ 560/ 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Затова и сторените от ищеца разноски ще следва да се понесат от ответника, независимо от прекратяване на делото на основание чл. 232 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №355/2019г. по описа на ЛРС, на основание чл. 232 ГПК.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД ЕИК 202377938 сумата от 488, 67 лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 81 и чл. 78 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред МОС с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: