Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 16.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в откритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря – В. Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. 1911/18 год. по описа на ЛРС и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.49 ал.1 СК.

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.49,ал.1 СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Ищеца , моли съда да постанови решение, с което прекрати брака му със ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Представя писмени и ангажира гласни доказателства в подкрепа на исканията си .

Ответницата, редовно призована, не се явява, ангажирала е процесуален представител, ангажира доказателства .

Съдът, след преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото няма спор, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 16.06.1996 година в гр.Лом, видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак от същата дата,издадено от Община Лом, въз основа на акт за граждански брак № 0054/16.06.1996 г.

По дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

В с.з. разпитаните свидетели дават показания, че двамата съпрузи не живеят заедно от 2007 г., по икономически причини съпругът заминал да работи в Р Латвия, и че имат родено от брака им едно дете: С. И. С. .Обясняват още, че ищецът работи в друга страна и там е заживял с друга жена, има родено едно дете. Установил се е и живее и работи в Латвия. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като дадени добросъвестно и правдоподобни.

Съдът , приема,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, израз на което са отчуждаването, липсата на желание за съвместен живот у съпрузите, без да се произнася по въпроса за вината.

Като така съществуването на брачната връзка се явява неоправдано и безсмислено от емоционален, социален и духовен аспект. Този брак не осъществява функциите си като така неговото съществуване е неоправдано и от юридическа гледна точка.

След развода ответницата да възвърне предбрачното си фамилно име- Б. .

От брака си съпрузите имат родени едно дете: С. на 17 години . От напускането на семейното жилище за детето се е грижила само и единствено майката-ответница по делото. Поради което бащата дължи издръжка, като се определи подходящ режим на лични отнешения на непълнолетния С. с неговият баща. Родителските права следва да се предоставят на майката.

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка,съдът намира,че брачният иск е доказан.Анализът на доказателственият материал по делото,налага извода,че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения,в брачният им съюз не могат да се постигнат целите на брака,заложени в СК,и той съществува само формално.Брачната криза продължила дълго, и от настъпилата фактическа раздяла водят до извода,че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между двамата съпрузи,поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на тях и обществото. От дотук изнесените факти съдът направи извода,че личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение,общи грижи за семейството и децата, на разбирателство и вярност,необходими за съществуването на взаимност между тях,което е заложено в чл.15 СК. В тази насока съдът констатира,че брачната им връзка е изпразнена от съдържание, като съдът не следва да се произнася по въпраса за вината.

По отношение на иска по чл. 143, ал. 2 СК, за определяне на текуща издръжка на детето, съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на по 150 лв. месечно.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – задължение, регламентирано в чл. 143, ал. 2 от СК.

Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са от една страна, потребностите на детето, а от друга страна, възможностите на родителите.

Преценявайки нуждите на детето, съдът взе предвид възрастта му – на 17.

Относно размера на издръжката, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК, съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от минималната работна заплата за страната. В подкрепа на този извод, минималният размер на МРЗ е 560 лв. или размера на мин. издръжка е 140 лв.

Преценявайки в конкретният случай потребностите на детето, с оглед възрастта му и материалните възможности на родителите им, съдът счита, че минималната месечна издръжка необходима за да покрие елементарните му нужди съобразно възрастта, е 150 лв.

Родителските права да се предоставят на майката, а на бащата се осигури подходящ режим на контакти със сина му.

По делото не е спорно, че родителите са разделени . В тази насока са и показанията на свитетелите, което съвпада напълно с твърдяното висковата молба. както и факта, че за детето се е грижила майката.

Воден от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 16.06.1996 год. в гр.Лом с акт № 0054 от същата дата, граждански брак между И. С. Й., ЕГН ********** и А.М.Й. с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася за вината.

Възвръща предбрачното фамилно име Б. на А.М.Й.,като същата след прекратяването на брака ще се именува А.М. Б..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на майката А.М.Й. ЕГН ********** по отношение на детето С. И. С., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.С.Й., като същият ще може да вижда и взема при себе си – С. С., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 8 часа на съботния ден до 20 часа в неделя/ с преспиване/, както и един месец през лятата, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 2 от СК, И.С.Й. ДА ЗАПЛАЩА на : С. И. С. / със снета по делото самоличност и за двамата/, със съгласието на неговата майка А.М.Й., месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 18.09.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Семейното жилище, находящо се в гр.лом, ул.“Хр.Ясенов“ № 9 се предоставя за ползване на А.М.Й. и детето С. И. С..

ОСЪЖДА И.С.Й. и А.М.Й. да заплатят по сметката на ЛРС ДТ – 50 лв./солидарно/.

ОСЪЖДА И.С.Й. да заплати по сметка ЛРС държавна такса върху уважените искове в размер на 216 лв. , както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист .

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, от съобщението на страние, че е изговтено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: