Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд,
в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при секретаря Р.
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2897 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са
обективно съединени искове от ВИВА
ПРИМА ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Р.Б.А., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и третото
лица С.Г.Груп ООД, ЕИК ********, на 20.02.2017 год., въз основа на договор за
цесия, са прехвърлени вземанията на цедента към ответницата. От своя страна,
С.Г.Груп ООД е придобил като цесионер тези вземания от първоначалния кредитор
/цедент/ БТК ЕАД по силата на договор за цесия от 29.05.2015 год.
Вземанията на
първоначалния цедент БТК ЕАД път произтичат от договор за
далекосъобщителни услуги за клиентски номер ***********, сключен на 11.11.2013
год. с ответника и от допълнителни споразумения към него.
Въз основа на тези
договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които първоначалният
цедент е фактурирал.
Твърди се, че
поради неизпълнение от страна на ответника на задължението си да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, на осн. чл. 81.2, вр. чл.
81,вр. чл. 74.2, б. "в" от ОУ на оператора, той е прекратил
едностранно договорите и е начислил крайна фактура за неплатения остатък по
предходните фактури, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
За
това ищецът иска от съда: да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1811/2017 год. на ЛРС, в размер на 169,32
лв., от които 29,32 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, и 140 лв. –
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за
клиентски номер ***********, сключен на 11.11.2013 год. между БТК ЕАД и
отетника, ведно със законнаталихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението заподаване на заповед за изпълнение /28.07.2017 год./ до
окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В
писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в
отсъствие на ищеца, като прави искане по чл. 238 ГПК – за постановяване на
неприсъствено решение, в случай, че са
налице предпоставките за това.
Ответникът Р.Б.А. се явява лично. Признава
иска, като твърди, че причините за изпадането й в забава са, че взела
телефона за свой близък, който починал и не знаела, че той е изпаднал в забава.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д.
№ 1811/2017 г. на
ЛРС.
Ищецът не е
направил искане по чл. 237 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният срок – съобщението за
подаденото възражение на длъжника е получено от ищеца на 21.08.2017 год., а
искът е предявен на 21.09.2017 г. /видно от пощенското клеймо/.
Предявеният иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ.
факта на плащането.
По ч.гр.д. № 1811/2017 год. по описа на Ломският районен съд е
издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1428 за изпълнение на парично задължение
от 31.07.2017 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника Р.Б.А., за
сумата от 177,85 лв., представляваща: 29,32 лв. – неплатена далекосъобщителна
услуга, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови
вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 11.11.2013 год. и 140,00 лв. – неустойка за
предсрочно погасяване на договора, както и 8,53 лв. – мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за периода 03.09.2014 – 26.07.2017 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
– 28.07.2017 год. до окончателното й изплащане, както и
направените по водене на делото / ч.гр.д. № 1811/2017 год. на ЛРС/ в размер на 205,03
лв.
По заповедното производство от ответника е
подадено Възражение от 03.08.2017г.
Съдът, с Разпореждане от 08.08.2017 год. е указал
на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 21.08.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указания срок, като ищецът се е отказал от заявената по
заповедното производство претенция за лихва в размер на 8,53 лв. /каквато не е
заявена и в първоначалния петитум на исковата молба/.
Въз основа на представените доказателства от ищеца
съдът приема за доказано, че на 04.11.2013 год., между отв. Р.Б.А. и БТК АД /ВИВАКОМ/, е сключен договор със срок 12
месеца, по силата на който ответника /абонат/ е получила Vivacom TV Start
– пакет, за абонатен номер ***********, за адрес: *********. Услугата е
активирана на 11.11.2013 год. /видно от приложения констативен протокол./
За период на отчитане 15.06.-14.07.2014 год. е
издадена фактура за месечно отчитане на стойност 11,80 лв. с ДДС. За периода
15.07. – 14.08.2014 год. е издадена втора фактура, на стойност 11,80 лв., като
в нея са начислени и неплатените от предходния отчетен период задължения, като
така общата сума на задължението по тази фактура е 23,60 лв. В третата фактура,
за отчетен период 15.08.-14.09.2014 год., освен задълженията за периода /11,80
лв./, са включени и задълженията от предходните два отчетни периода и така
общото задължение по тази фактура е 35,40 лв.
В последната приложена от ищеца фактура, издадена
на 16.11.2014 год., е начислена сумата от 140,00 лв. – неустойка, както и
задължение за предходни периоди в размер на 29,32 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
29.05.2015 год., БТК ЕАД е прехвърлив на цесионера СГ ГРУП ООД, ЕИК *********,
свои вземания, описани в Приложение № 1.
С Договор за прехвърляне на вземания от 20.02.2017
год., СГ ГРУП ООД е прехвърлило вземанията си, придобити по силата на договор
за цесия с БТК ООД, в т.ч. и вземанията към ответната страна по настоящото
производство, на ищеца Вива Прима ЕООД.
Горното се установява от потвърждение от 20.09.2017 год., изходящо от СГ
ГРУП ООД.
Уведомлението за двете извършени цесии, изхождащо
от БТК ЕАД и СГ ГРУП ООД е приложено към исковата молба.
С описаните доказателства, ищецът е доказал
изпълнението на договора от страна на първоначалния кредитор, както и
собственото си качество на цедент. Поради това, съдът намира, че ищецът е
доказал качеството си на кредитор по договора, както и обстоятелството, че има
ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо
длъжника.
Ответникът не ангажира никакви доказателства във
връзка със възраженията си по заповедното производство, които са бланкетни, а в
хода на настоящото производство признава предявеният иск – както по основание,
така и по размер.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че първоначалният
цедент се е намирал в облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, възникнали по силата на договор
със срок 12 месеца, по силата на който ответника /абонат/ е получила Vivacom TV Start
– пакет, за абонатен номер ***********, за адрес: *********.. Договорът е прекратен поради неизпълнение на
задължението за плащане от страна на ответника, а вземането на първоначалния
кредитор е цедирано при спазване изискванията на чл. 99 ЗЗД.
Не е спорно по делото, с оглед направеното от
ответника признание на иска, съществуването на облигационна връзка между
страните и неизпълнението на задължението за плащане на месечните абонаментни
такси по договора от страна на потребителя.
Ето защо, съдът
намира, че главните искове са основателни и доказани и следва да се уважат в
предявеният размер.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат в
предявения размер.
От заявените по ч.гр.д. №
1811/2017 год. на ЛРС лихви в размер на 8, 53 лв., ищецът се е отказал на
практика още като не е подал иск за установяване на това задължение, за което
има осъдителен диспозитив в издадената Заповед по чл. 410 ГПК. В тази си част,
предвид непредявяването на иск за установяване на вземането на ищеца за
мораторни лихви, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК подлежи на обезсилване от
заповедния съд.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените
във връзка с настоящото производство разноски, които от доказателствата по
делото /и представен списък по чл. 80 ГПК/ се установяват на 580 лв., от които в производството по
установителните искове – 375 лв. /300 лв. за процесуално представителство и
75,00 лв. – д.т./, както и разноските по ч.гр.д. № 1811/2017 год. на ЛРС, в размер на 205,00 лв. /180 лв. адвокатско
възнаграждение и 25,00 лв. д.т./
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Б.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ВИВА ПРИМА
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА
от 169,32 лв. /сто шестдесет и девет лв., 32 ст./, от които: - 29,32 лв. – неплатена
далекосъобщителна услуга, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни
такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.11.2013 год. и - 140,00 лв. –
неустойка за предсрочно погасяване на договора, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението – 28.07.2017 год.
до окончателното й изплащане,, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 1428 за изпълнение на
парично задължение от 31.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1811/2017 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА Р.Б.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на «ВИВА
ПРИМА ЕООД, ЕИК *********, гр. София, направните във връзка с делото разноски
за тази инстанция в общ размер на 580 лв., от които в производството по установителните
искове – 375 лв. /300 лв. за процесуално представителство и 75,00 лв. – д.т./,
както и разноските по ч.гр.д. № 1811/2017 год.
на ЛРС, в размер на 205,00 лв. /180 лв.
адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. д.т./
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: