Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 28 май 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд , гражданка колегия, ІІІ състав в публично заседание на 07.05.2019г. в състав:

Председател:Боряна Александрова

При секретар: Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 2687 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.150 от СК.

Производство по чл. 310 и следв. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от Б.Г.Й. против С.Е.Ц., за издръжка на пълнолетен учащ.

Наведени са твърдения в смисъл, че ищеца е навършил пълнолетие, но учи, поради което следва, неговата майка , която работи в чужбина да му плаща месечна издръжка. Твърди, също , че с решение по гр.д.1795/16г. ЛРС, ответникацата била осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лв. Навежда твърдения, че на 21.11.2018г. е навршил пълнолетие, на продължава да учи, поради което за него е налице правен интерес от този иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща на ищеца, със съгласието на своя баща месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на предявяване на иска.

Писмен отговор от назначения особен представител на ответницата – адв.А.Л. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.Оспорва размера на исканото увеличение на месечната издръжка.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован се явява лично и поддъжа иска така, както е предявен, считайки, че е основателен и доказан.

Ответникът, редовно призован не се явява, призован по реда на чл.47 ГПК, съдът му е назначил особен предсатвител – адв.А.Л., която заявява,че иска е допустим и основателен, но исканият размер – 250 лв. е завишен..

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Установява се от приложеното гр.д. 1795/16г. ЛРС, че ищеца е син на ответницата.

Ищеца е навършил пълнолетие на 21.11.2018 год., но продължава да учи, редовно, като е ученик в 12 клас в ПГСС“Дунавска земя“ в с.ковачица.

Видно от представената служебна бележка изх.№ 37/19.11.2018г., издадено от ПГСС „****, той е ученик в 12 клас, редовно обучение за учебната 2018/2019 год.

Бащата на ищеца работи, но това не е достатъчно . майката е в чужбина и там работи, респ. получава доходи.

С Решение от гр.д. № 1795/2016 год., е била определена издръжката, която ответницата е заплащал до 21.11.2018г., когато ищеца е навършил пълнолетие, в размер на 200 лв. месечно.

От своя страна, ответницата , не е в страната, същата е в чужбина, работи, което предполага, че реализира трудови доходи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Ищеца безспорно е навършил пълнолетие, учи в 12 клас, редовно обучение. Поради това има право да търси издръжка от родител, какъвто е ответницата. Искът е допустим.

За разлика от задължението за издръжка на ненавършил пълнолетие низходящ обаче, задължението за издръжка на пълнолетното дете не е безусловно, а възниква само когато претендирания размер на издръжката не съставлява особено затруднение от родителя, от когото тя се търси.

Пълна безусловност на задължението в случая е налице – установи се, че ищеца да учи редовно във средно учебно заведение, че не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК/.

Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./

Тази четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Трябва да се има предвид и, че при тази издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Пълнолетните деца поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед на имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя.

Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.

Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило "особено".

От друга страна, задължението за издръжка към непълнолетни деца има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетена с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете.

При събраните по делото доказателства съдът приема, че са налице установените в посочения текст и посочени по - горе предпоставки за основателност на предявените искове.

Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява, че ищеца е син на ответницата, навършил е пълнолетие, продължава обучението си редовна форма на обучение и няма възможност да се издържа сам .

Относно финансовото състояние на майката, във връзка с преценка на възможността какъв размер на издръжка може да дава без особени затруднения, съдът приема, че това е месечна издръжка в размер на 250,00 лв.

При определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.

За определяне на конкретния размер на издръжката, която майката може да дава без особени затруднения, съдът отчита нейните възможности от една страна и нуждата от издръжка на ищеца от друга.

В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.

Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.

В Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено по чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си дете.

Конкретният случай е именно такъв. Ответницата, дори след като се вземат предвид обичайните й разходи и задължението за издръжка на пълнолетното й дете до завършване на средно образование, е в състояние без особени затруднения да предостави издръжка в размер на 250 лв. месечно.

По отношение на нуждите на ищцата от издръжка, следва да се каже, че те безспорно са се увеличили с оглед възрастта. Това е видно и от представените по делото писмени доказателства.

От една страна, в издръжката на пълнолетният учащ се следва да участват и двамата родители. Това алиментно задължение обаче има условен характер, а именно „родителите да могат да я дават без особени затруднения”, защото в противен случай ще се излезе извън целите на този институт и ще се стигне до неоправдано материално затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в положението на нуждаещ се от издръжка.

От друга страна, това не означава, че ответникът следва да бъде изцяло освободен от родителските си отговорности към ищцата /виж и т.11 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС/. Същият е работоспособен, работи по трудово и допълнително такова правоотношеине и реализира месечен доход повече от два пъти над средният за страната, получава и други доходи като земеделски производител и др. такива.

Другият родител пък, бащата, е в по неравностойно положение – работи и получава доходи , недостатъчни за да издържа сина си.

В този смисъл така определеният размер на издръжка дължима от майката, ще допринесе и за насърчаване на активно поведение у ищеца.

Имено по тези съображения съдът приема, че ответникът може да осигурява издръжка от 250,00 лв. месечно, без това да й създава затруднение.

Този размер на издръжката съдът определи, отчитайки баланса между интересите на пълнолетния учащ и интересите на родителя, неговите възможностите да дава издръжка без това да представлява особено затруднение.

Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка и за възможностите на задължения родител.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно размера на присъдената в размер на 60 лв. ,

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, С.Е.Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Б.Г.Й. с ЕГН ********** – по 250 лв. месечна издръжка, считано от 21.11.2018 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й.

ОСЪЖДА С.Е.Ц. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Лом сумата 60.00 лева представляващи държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката, 300 лв. за особен представител и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от дата на обявяването му – 28.05.2019г..

РАЙОНЕН СЪДИЯ :