Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

 

                            

                                                     

 

 

                                         Гр.Лом, 14.05.2019г.

                     

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание  на  осми ноември две хиляди и осемнадесета, година, в състав:                                                                           

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 266/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

        

         Жалбоподателят  Б.Ц.С. с ЕГН ********** *** обжалва издаденото от  Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи Наказателно постановление № 17-0294-001518 от 18.12.2017г. с което на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.

       В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител адв.А.Л. от МАК, която поддържа жалбата, и моли съда да отмени издаденото НП изцяло, като незаконосъобразно.

       Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.               

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № 17-0294-001518 от 18.12.2017г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи на жалбоподателят Б.Ц.С. *** на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 23.11.2017г. около 16,30ч. в с.Якимово, обл.Монтана, на ул.“Георги Сава Раковски“ в посоча ул.“Георги Димитров“ управлява лек автомобил, марка „Хонда Сивик“ с рама № SHHMB4850XV120840, без да използва обезопасителен колан по време на движението, с който е оборудван автомобила и без включени светлини за движение през деня или къси светлини.

       В с.з. жалбоподателят не се явява. Неговият процесуален представител моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП, изцяло като незаконосъобразно, тъй като АНО не е извършил служебна проверка за приложение на чл.28 от ЗАНН, а от събраните доказателства се установява, че се касае именно за „маловажен случай“.

        Въззиваемият не се явява, не се представлява.

        Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

       По същество жалбата се явява основателна.

       От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

        На 23.11.2017г. св.И.П. и А.Т., двамата полицейски служители в РУ гр.Лом, ПУ Якимово се движили със служебния си автомобил по ул.“Георги Димитров“ в с.Якимово, обл.Монтана, когато около 16,30ч. забелязали, че от ул.“Раковски“ към тях приближава лека автомобил марка „Хонда“, който нямал поставени регистрационни номера и бил с невключени светлини. Двамата спрели водача на автомобила за проверка, по време на която установили, че той се управлява от жалбоподателят, който им обяснил, че не живее в селото, а е дошъл да прибере автомобила от майстор, при който бил оставен за ремонт след внасянето му от чужбина.

      Св.А.С. в присъствието на св.И.П. и на жалбоподателят му съставил АУАН № 1512/ЗДвП от 23.11.2017г., в който описал установеното нарушение на чл.140 от ЗДвП. За същият полицейските служители уведомили дежурния ОДЧ при РУ гр.Лом, който изпратил на място СОГ която извършила Оглед на местопроизшествие и било образувано БП № 63/18г. по описа на РУ гр.Лом, респ. пр.преписка № 1452/17г. по описа на ЛРП.

         С постановление от 29.11.2017г. наблюдаващият делото прокурор при ЛРП И.К. прекратил образуваното наказателно производство, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно липса на осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като случаят е малозначителен и е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗАНН. Разпоредил препис от постановлението да се изпрати на РУ гр.Лом за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца за извършено административно нарушение по ЗДвП.

        Заедно със съставеният АУАН за нарушение на чл.140 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен и втори АУАН от св.И.П. в присъствието на св.А.Т. и на С., в който били описани установените нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП.

        Действително в нормите на чл.137А, ал.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на МПС когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, както и че  през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

      В случая от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят живее в гр.София, и през 2017г. внесъл в РБ лек автомобил марка „Хонда сивик“, който бил технически неизправен. Същият бил докаран от С. *** и оставен за ремонт в сервиза на негов познат. На 23.11.2017г. следобяд жалбоподателят пристигнал в селото, за да си вземе отремонтирания автомобил, който следвало да бъде качен на репатрак и да откара в гр.София. Изкарвайки автомобила на собствен ход от сервиза С. ***, като се бил насочил към улицата където бил паркирал репатрака. В този момент той бил забелязан от св.П. и Т., които го спрели за проверка и му съставили 2бр. АУАН.

        Съдът намира, че извършеното деяние от страна на жалбоподателят има инцидентен характер, самото управление на нерегистрираното МПС, без поставен обезопасителен колан, и без включени къси светлини е във връзка с предприети от С. маневри с оглед качването на автомобила на репатрака, с цел придвижването му до гр.София, за да бъде регистриран.

        Предвид изложеното по-горе съдът счита, че извършеното от жалбоподателят деяние се характеризира, като „маловажен случай“, тъй като поради своята малозначителност, както  нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези  характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.  Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28  от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата  на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

        Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д. № 1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И

        Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

      Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена, а издаденото НП да бъде отменено, изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, за това,  и на осн. чл.63 от ЗАНН

 

 

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

              

 

       ОТМЕНЯВА   издаденото от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №  17-0294-001518 от 18.12.2017г. с което на жалбоподателят  Б.Ц.С. с ЕГН ********** *** на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, ИЗЦЯЛО като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

     

         След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Началника на РУ гр.Лом за сведение.                                                 

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ :