НОХД № 288/18г. МОТИВИ :

Подсъдимият Л.Ц.Б. *** е обвинен в това, че на 21.05.2017г. в гр.Лом, ул.“Дунавска“ отнел от владението на Н.М.М. ***, чужди движими вещи – 1бр. дамски златен ланец, 1бр. мъжки златен ланец и 1бр. дамска златна гривна, всичко на обща стойност 2 132лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен, като му наложи наказание от „Една година лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият нередовно призован не се явява. Производството по делото е разгледано в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, тъй като се намира извън България и местоживеенето му не е известно. Последният е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление за привличане в качеството на обвиняем на 30.05.2017г., като впоследствие по време на проведения му разпит се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, но не се е възползвал от правото си да ползва адвокатска защита. Впоследствие при опит от страна на съда Н. да бъде призован в качеството му на подсъдим по настоящето производство, последният не е намерен на посочения от него адрес, а след извършена справка по Наредба № 14 е установено, че настоящият и постоянен адрес на лицето не е променено. От направената справка в масивите на МВР е установено, че Б. е напуснал РБ и към момента на изготвяне на справката 08.10.2018г. няма регистрирано обратно връщане. По данни на негови съседи лицето живее и работи в Германия, а видно от писмо от ГД „ИН“ гр.София последният не пребивава в затворите и местата за лишаване от свобода. При така събраните доказателства, съдът е разгледал производството в отсъствието на подсъдимият, като съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК му е назначил защитник – определяния от АС гр.Монтана за такъв – адв.П.Г. от МАК.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия взема становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че подзащитният му е извършил престъплението за което е предаден на съд. Тъй като подсъдимият се признава за виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение, а вещите предмет на същото са върнати на собственика му, адв.Г. моли съда да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под предвиденият минимум от „Една година“, а именно „Десет месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

В хода на делото не са конституирани частни обвинители и граждански ищци, няма предявени граждански искове.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият е млад човек, който въпреки възрастта има вече формиращ се престъпен начин на живот. През пролетта на 2017г. Б. ***.

Св.Н. *** притежавала златни накити - 1бр. дамски златен ланец, 1бр. мъжки златен ланец и 1бр. дамска златна гривна, които решила да продаде, като за тази цел ги снимала и качила снимките в социалната мрежа „Фейсбук“ където пуснала и обява за тяхната продажба.

На 21.05.2017г. около 12,30ч. пред дома и спрял лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“, бял на цвят, управляван от св.Г.Г., от който слязъл непознат за нея мъж – подс.Б., който се представил за приятел на баща и М.. Попитал за него, тъй като искал да закупи предложените за продажба златни накити. Св.М. казала, че баща и го няма, и му показала златните накити. На електронна везна в негово присъствие свидетелката измерила всеки един от накитите, като везната отчела, че гривната тежи 19,5гр, дамския ланец тежи 10,5гр и мъжкия ланец тежи 22гр, или общото им тегло е 52гр. Подсъдимият ги харесал, но споделил, че иска да провери дали наистина са от злато, затова и предложил да отидат до хотел „Москва“, където имал познат златар, който ще провери същите. М. се съгласила, като изпратила своя дядо – св.Б.Ш. да отиде с непознатия човек. Междувременно направила опит да се свърже по телефона с баща си, който бил в Италия, но телефона му бил изключен.

Тримата мъже–подсъдимия, дядото на св.М. –св.Ш. и св.Г. се отправили към хотел-ресторант „Москва“. Пристигайки там Б. казал, че ще изчакат неговия познат в кафето където седнали. Малко след като се настанили, подсъдимия казал, че иска да посети тоалетната и излязъл от заведението. След като се забавил известно време св.Ш. се усъмнил, потърсил го, и като не го намерил отвел св.Г. в РУ гр.Лом, където подал сигнал за извършената кражба.

На полицейските служители св.Г. казал, че подсъдимия е роднина на тъста му и въпросният ден го бил помолил да го докара от гр.Видин в гр.Лом, като за услугата му трябвало да му заплати горивото.

Междувременно подсъдимият повикал такси което го върнало в гр.Видин. На следващият ден заминал за гр.Монтана, където в заложна къща „Ай Би Корект 208“ ЕООД гр.Вършец, с офис в гр.Монтана, ул…….заложил един от накитите – дамски златен ланец, с елементи на „Версаче“. Служителят на заложната къща св.И.И. поискал на подсъдимия лична карта, но той казал, че има само задграничен паспорт. След като св.И. отказал да приеме накита, подсъдимият напуснал заложната къща и се върнал след малко със св.Б.Т., който бил редовен клиент и на негово име Б. заложил същият този накит. Златото било изследвано от св.И., като пробата отговаряла на 14 карата, а теглото му било 10гр и 24сантиграма. За заложената вещ св.И. заплатил на св.Т. сумата от 370лв, която последният предал на подсъдимият, а той му дал 20лв за услугата. За залога бил издаден заложен билет № 3028 от 21.05.2017г. на името на св.Т., като било посочено и второ лице – Б.. Впоследствие с Протокол за доброволно предаване св.И. предал на органите на МВР заложената вещ и същата била върната на нейният собственик.

На 22.05.2017г. подсъдимият посетил заложна къща „Дженерал Груп“ ЕООД гр.София, намираща се в кв.Сухата река“, пазар Терена, павилион № 48, в която като концисионер работи св.К.Н.. Там заложил 1бр. златна гривна, с тегло 19гр, за която получил сумата от 745лв и 1бр. златен ланец – 21,90гр, за сумата от 840лв. За оставения залог св.Н. съставил 2бр. заложни билета с № 37284 и 37285 от 22.05.2017г. Впоследствие с Протокол за доброволно предаване св.Н. предал на органите на МВР заложените вещи и същите били върнати на техният собственик.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О.С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно стойността на предметите на престъплението възлиза общо на сумата от 2 132лв, която се нанася 4,63пъти от минималната работна заплата, към момента на извършване на деянието – 460лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП писмени доказателства, които са приобщени от съда по надлежния ред, от събраните в хода съдебното следствие гласни доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.М.Ш., Г.Р.Г., Е.В.И., И.Н.И., Б.А.Т., К.В.Н., които съдът приема, като последователни, обективни и взаимносвързани, както помежду си, така и със останалите събрани и приети от съда писмени доказателства.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 2бр. влезли в сила присъди, както следва:

1./ По НОХД № 308/2009г. на описа на РС гр.Видин, за престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено през м.септември и м.октомври 2008г. на наказание „Пробация“ за срок от 6 /шест/ месеца, в сила от 04.06.2009г.

2./ По НОХД № 1485/11г. по описа на РС гр.Видин, за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 39.09.2011г. на наказание „Пробация“ за срок от 1 /една/ година, в сила от 14.02.2012г.

Съдът намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на 21.05.2017г. в гр.Лом, ул.“Дунавска“ отнел от владението на Н.М.М. ***, чужди движими вещи – 1бр. дамски златен ланец, 1бр. мъжки златен ланец и 1бр. дамска златна гривна, всичко на обща стойност 2 132лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна извършеното престъпление представлява „кражба“ – противозаконно отнемане на чужди движими вещи от владението на техния собственик, без знанието и съгласието и с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „от една до десет години лишаване от свобода“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с обстоятелството, че отнетите вещи са върнати на собственика им, макар и след намесата на органите на МВР, а като отегчаващо отговорността обстоятелство–сравнително високата им обща пазарна стойност. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на подсъдимият наказание при условията на чл.54 от НК, в минималният предвиден от законодателя размер, а именно „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

В случая, съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсване на подсъдимия от обичайната му семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законова пречка за приложение института на „условното осъждане“, с оглед на това, че към настоящият момент последният не е прилаган, то на осн. чл.66, ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на него, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на 63,48лв /шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт - 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :