НОХД № 534/18г. МОТИВИ :

Подсъдимата В.Б. *** е обвинена в това, че за периода от 17.03.2017г. до 17.04.2017г. в гр.Лом, противозаконно присвоила чужди движими вещи–сумата от 1 254лв, отпуснати от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Лом, със Заповед № ЗИХУ 42/Д-М-Л/75/17.02.2017г. на Т. К. Б.–бивш жител ***, като целева помощ за закупуване на помощни пособия–рингова инвалидна количка, комбиниран стол за тоалет и баня, антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното искане от подсъдимата за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимата за виновна, като и наложи наказание в минимален размер от „Една година лишаване от свобода“, което на осн. чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Назначената при условията на чл.372, ал.2 от НПК защитник на подсъдимата адв.Л.Г. от МАК моли съда да определи наказанието на нейната подзащитна при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК под минималния предвиден в закона размер, при наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституиран граждански ищец и частен обвинител.

Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на ДП писмени доказателства, приети и приобщени от съда по съответния ред.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимата живее със семейството си в гр.Лом, като през 2017г. поради тежко заболяване на нейната баба–Т. К. Б., същата започнала да полага грижи за нея. Така на 10.02.2017г. от името на Т. К. Б. било подадено Заявление-Декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Лом с Вх.№ ЗИХУ42/Д-М-Л/75/10.02.2017г. за отпускане на помощ на следните вещи–рингова инвалидна количка, комбиниран стол за тоалет и баня, антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница. Заявлението е било разгледано и със Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Лом ЗИХУ42/Д-М-Л/75/17.02.2017г. на Т. Б. била отпусната по предназначение целева помощ, както следва: за отпускане на помощ за Рингови, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др. в размер на 486лв, за отпускане на помощ за комбиниран вариант 8комбиниран стол за тоалет и баня/ в размер на 331лв, за отпускане на помощ за Антидекубитални дюшеци в размер на 65лв, или общо помощи в размер на 1 254лв. Сумата била получена от подсъдимата възоснова на Нотариално заверено пълномощно от нейната баба, за която последната полагала грижи. Тъй като в предвидения от закона едномесечен срок от отпускане на помощта /до 17.04.2017г./ не били представени разходооправдателни документи, то със Заповед № Д-М-Л-ВС-10/10.05.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Лом е разпоредено отпуснатата сума да бъде възстановена.

Междувременно на 18.01.2017г. видно от приложения по делото Препис-извлечение от Акт за смърт № 0374/19.10.2018г. издаден от Община Лом Б. починала и за издадената Заповед за възстановяване на сумата била уведомена нейната дъщеря – св.Д. Е., в качеството и на наследник на Б., която получила писмо изх.№ 1203-94Д-00-2148 от 21.11.2017г. След получаване на писмото от Дирекция „Социално подпомагане“ Лом, св.Е. депозирала Жалба в ЛРС против своя брат Б. М. К. – баща на подсъдимата, тъй като той е полагал грижи за тяхната майка. Така било образувано наказателно производство, в хода на което били събрани доказателства, че отпусната целева помощ е била получена именно от подсъдимата, която не я изразходвала по предназначение.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимите в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на ДП № 190/18г. по описа на РУ гр.Лом писмени доказателства, приети и приобщени от съда по съответния ред, Справка на л.3,4; жалба на л.8; Заявление-декларация на л.12-13; Медицински протокол на лекарска комисия на л.14-5, 16-17; Епикриза на л.18; Декларация на л.19-20; Заповед на ДСП-Лом на л.21, 22-23, 33, 55; Известие за доставяне на л. 24; Разплащателна ведомост на л.26; Извлечение от общ регистър на нотариална кантора на л.28-29; Докладна записка на л.31; Сведение на л.34, 36, 37; Обяснение от Д. И. на л. 35; Протокол за разпит на свидетелите Д. И. И. на л.45-46, Д. Л. Е. на л.52-53, К. Ц. А. на л.73; Удостоверение на л.56; Жалба на л.57; Удостоверение за наследници на л.65-66; Препис-извлечение от акт за смърт на л.67; Справка за съдимост на л.68,70; Протокол за разпит на обвиняем на л.90; Споразумение за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ на л.94-97, както и служебно изисканата актуална справка за съдимост, поради което

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимата не е осъждана и е с чисто съдебно минало.

Съдът намира, че подсъдимата е осъществили, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.206, ал.1 от НК, а именно, че за периода от 17.03.2017г. до 17.04.2017г. в гр.Лом, противозаконно присвоила чужди движими вещи–сумата от 1 254лв, отпуснати от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Лом, със Заповед № ЗИХУ 42/Д-М-Л/75/17.02.2017г. на Т. К. Б.–бивш жител ***, като целева помощ за закупуване на помощни пособия–рингова инвалидна количка, комбиниран стол за тоалет и баня, антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница.

От обективна страна по безспорен и категоричен начин е установено, че на 17.03.2017г. подсъдимата е получила от св.Д. И. – касиер в Пощенска станция Лом отпуснатата от ДПС гр.Лом в полза на лицето Т. К. Б. – бивш жител *** парична сума в размер на 1 254лв, представляваща целева помощ за закупуване на помощни средства, която присвоила, като се разпоредила с нея в свой интерес.

От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е искала тяхното настъпване, знаела е че владее въпросната парична сума, която е чужда, отпусната е от ДПС гр.Лом в полза на лицето за което полага грижи като личен асистент, с цел закупуване на помощни средства.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.206, ал.1 от НК – „от една до шест години лишаване от свобода“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимата самопризнание не би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура, но не може да не се вземе предвид нейното чисто съдебно минало, както и постигнатото Споразумение между М. *** за доброволно възстановяване на недобросъвестно получената социална помощ от 27.11.2018г. непосредствено след приключване на ДП и преди изготвяне на обвинителния акт, на дванадесет вноски, което подсъдимата започнала да изпълнява. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК, бъде намалено с 1/3. В случаите когато са налице едновременно условията на чл.58, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца.

Водим от горното, съдът определи наказанието на подсъдимата, при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК под установеният минимален размер за извършеното престъпление, а именно „ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

Съдът намира, че целите на наказанието не биха били постигнати без откъсване на подсъдимата от нейната обичайна семейна и социална среда на живот, и тъй като не съществува законови пречки за приложение института на „условното осъждане“, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на нея самата, като я превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С оглед изхода на делото съдът на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР София направените в хода на ДП разноски за вещо лице в размер на 46,92лв /четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт - 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :