НОХД № 6/19г. МОТИВИ :

Подсъдимият С.А. *** е обвинен в това, че за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2018г. след като е осъден с Решение № 409/31.08.2016г., влязло в законна сила на 02.12.2016г. по гр.д. № 172/16г. по описа на ОС гр.София, да заплаща чрез Г.Г.Ж. ***, като майка и законна представителка на роденото им дете А. С. А. месечна издръжка в размер на 100лв, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо 15 месеца, за които дължи сумата от 1 496,77лв – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимия за виновен, като на осн. чл.183, ал.3 от НК не му налага наказание, тъй като до постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици.

Подсъдимият се явява лично и с назначен от съда на осн. чл.94, ал.1 ,т.9 от НПК защитник – адв.П.Г. от МАК. Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, дава кратки обяснения, като представя доказателства, че е заплатил дължимата издръжка на малолетното си дете, до приключване на делото.

В пледоарията си защитникът на подсъдимият адв.Г. моли съда да постанови присъда при условията на чл.183, ал.3 от НК, като не му налага наказание, тъй като до приключване на съдебното следствие е представил доказателства, че е внесъл дължимата сума и погасил задължението си свързано със заплащане на издръжка.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият е млад човек, който е криминално проявен. Видно от приложената по делото Справка за съдимост е осъждан с 8бр. влезли в сила присъди, като са му налагани различни по вид наказания.

В началото на 2012г. подсъдимият се запознал със св.Г.Ж., като заживял с нея на семейни начала. От съвместното им съжителство на 26.03.2016г. им се родило дете А. Г. Ж. с ЕГН **********. Тъй като двамата нямали сключен брак и след раждането на детето последното не било припознато от подсъдимия, св.Ж. предявила пред Окръжен съд гр.София граждански иск по чл.69 от СК. С Решение № 409 от 31.08.2016г. по гр.д. № 172/16г. СОС признал за установено, че подсъдимият е биологичен баща на детето А., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на същото на майката, като е осъдил А. да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв, считано от 18.03.2016г. ведно със законната лихва върху горната сума до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време в общ размер от 1200лв, за периода от една година преди завеждане на делото. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 02.12.2016г.

Подсъдимият знаел за така постановеното решение, както и за задължението си свързано със заплащане на издръжка на своето малолетно дете, но въпреки това не го изпълнявал, както и не полагал необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му.

На 30.11.2017г. св.Г.Ж. депозирала в ЛРС Жалба вх.№ 1475/30.11.2017г. против подсъдимия, за неизпълнение на задължението му да заплаща месечна издръжка.

Съгласно заключението на вещото лице Н. И. П., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата стойност на дължимата месечна издръжка от подсъдимия, в размер на 100лв месечно, за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2018г. или за 15 месеца, възлиза на сумата от 1 496,77лв.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП № 104/18г. по описа на РУ гр.Лом писмени доказателства, приети и приобщени по съответния ред, както следва: Справка на л.5,9,45; Жалба на л.11,25,28; Сведение на л.13,26,40; Обяснение на л.14,39; Заверено копие от Решение № 409/31.08.2016 г. по ГД № 172/2016 г. по описа на Окръжен съд-София на л.15-19, 41-43, 58-62; Разписка на л.20; Докладна записка на л.47; Протокол за разпит на свидетеля Г.Г.Ж. на л.49; Съдебно-счетоводна експертиза на л.51-52; Удостоверение за родствени връзки на л.65-67; Удостоверение за декларирани данни на л.69; Писмо НАП на л.77; Протокол за разпит на обвиняем на л.97; Справка за съдимост на л.98-107, както и служебно изисканата актуална справка за съдимост и събраните в хода на съдебното производство такива, а именно 3бр. разписки от „Изи Пей“.

В хода на проведеното съдебно производство подсъдимият и св.Г.Ж. представиха писмени доказателства - 3бр. разписки от „Изи Пей“, от които е видно, че А. е превел на свидетелката, в качеството и на майка и законна представителна на малолетното им дете общо сумата от 1 500лв, с което е изпълнил задължението си от 1 496,77лв, представляващо дължимата от него издръжка за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2018г.

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е престъпление, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен неплащането на присъдената издръжката. Съдът намира, че повдигнатото с изготвеният обвинителен ат от ЛРП обвинение на подсъдимия за престъпление по чл.183, ал.1 от НК е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради което и съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

В нормата на чл.183, ал.3 от НПК законодателят е предвидил, че не се налага наказание на подсъдимия ако до постановяване на присъдата е изпълнил своето задължение и не са настъпили други вредни последици от това неизпълнение. Изрично е посочено, че тази разпоредба не се прилага повторно. Кумулативните условия за приложение разпоредбите на ал.3 са четири:

1./ Деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е.да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски,които дължи;

2./ Заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;

3./ За нуждаещият се да не са настъпили други вредни последици,т.е.неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;

4./ Деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е.изпълнена е целта на закона - да се стимулира дееца да заплати възможно по скоро дължимата издръжка, а по делото няма и данни малолетното дете да е изпаднало в особено затруднено материално положение ,поради което и настоящият състав на съда намира,че основанията на чл.183, ал.3 от НК са налице и на подсъдимият не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.

Предвид изложеното съдът след като призна А. за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК не му наложи наказание, съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на размер на 152,49лв /сто петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :