НОХД № 52/19г. МОТИВИ :

Подсъдимите Н.П.А. и З.Е.Т.,*** са обвинени в това, че за периода от 01.12. до 28.12.2017г. в района на язовир Ковачица, находящ се в землището на с.Ковачица, обл.Монтана, в условията на повторност за подс.А., след предварителен сговор помежду си и чрез използване на техническо средство – лопата, отнели от владението на „Напоителни системи“ ЕАД представлявано от изпълнителния директор С.Д.Д., оставени без постоянен надзор чужди движими вещи, на обща стойност от 416,26лв, без знанието и съгласието на представляващия собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, за подс.А. и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК

В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното искане от подсъдимите за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на двамата подсъдими. Предлага на съда да им наложи наказание, както следва : на подс.А. от „Две години лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3 или на подсъдимият да му бъде наложено наказание от „Една година и четири месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от Четири години, а на подс.Т. - наказание от „Една година лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3 или на подсъдимата да и бъде наложено наказание от „Осем месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Договорният защитник на двамата подсъдими адв.В.И. от МАК моли съда да определи наказанието на нейните подзащитни при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, под минималния размер, като на подс.А. наложи наказание от „Шест месеца лишаване от свобода“, а на подс.Т. – „Три месеца лишаване от свобода“, като и за двамата приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане в сила на присъдата.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният писмен граждански иск от „Напоителни системи“ ЕАД, Клон Мизия, със седалище гр.Враца, представлявано от управителя Г. Б., чрез пълномощника В. Й. – юрисконсулт против двамата подсъдими солидарно за причинените с престъплението имуществени щети на дружеството в размер на 416,26лв, като последното е конституирано в качеството на граждански ищец по делото.

Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на ДП писмени доказателства, приети и приобщени от съда по съответния ред.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

През 2017г. търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от заемащия длъжността изпълнителен директор към онзи момент С.Д.Д., стопанисвало Язовир Ковачица, находящ се в землището на с.Ковачица, обл.Монтана, към който имало изграден изпускател, който бил свързан към електрическата мрежа посредством контролен ел.кабел с медни жила, гумиран от типа 30х2мм, с червена външна изолация и силов ел.кабел от типа СВБТ-венелитов, брониран 4х4 с черна външна изолация, които били вкопани в земята. Достъпа до язовира бил свободен, тъй като последният не бил охраняван, нямало и ограждания.

Двамата подсъдими към онзи момент, както и сега живеели на семейни начала. Нямали постоянни трудови доходи, с които да изхранват семейството си, като решили да си набавят такива по престъпен начин, възползвайки се от обстоятелството, че язовира не се охранява. Така на неустановена дата в периода 01.12.до 28.12.2017г. двамата решили да изкопаят част от посочените по-горе ел.кабели, да ги обгорят и впоследствие получената мед да предадат на вторични суровини. За тази цел се придвижили от дома си до язовира с каруца и започнали да копаят с лопата в земята, за да се открие кабела. По този начин прокопали ров с дължина 52м, и от него извадили 52м контролен, ел.кабел с медни жила, гумиран от типа 30х2мм с червена външна изолация и 52м силов ел.кабел от типа СВБТ-венелитов, брониран 4х4мм с черна външна изолация. Натоварили изкопаните кабели на каруцата и се прибрали в дома си, като обгорили същите, за да останат само медните жила. Впоследствие на 28.12.2017г. подс.А. предал получената мед в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр.Лом, за сумата от 233лв.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О. С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 416,26лв /четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, при установен размер на минималната работна заплата в страната към онзи момент от 510лв.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимите в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на ДП № 3/18г. по описа на РУ Лом, писмени доказателства, както следва: Докладна записка на л.2; Протокол за оглед на местопроизшествие и Албум за посетено местопроизшествие на л.3-6; Сведение на л.13,14; Протокол за предупреждение на л.15; Протокол за доброволно предаване на л.16; Протоколи за разпит на свидетелите В.И.Й. на л.22, О. К. В. на л.24-25; К. Ц. З. на л.26-27, 52, И.П. Н. на л.31-33, 61-63, И. И. И. на л.37; Пълномощно на л.23; Констативен протокол на л.35-36; Покупко-изплащателна сметка на л.38; Съдебно-оценителна експертиза на л.40; Справка за съдимост на л.42-45,47; Протокол за разпит на обвиняем на л. 71-72, 77, 83, 84, както и служебно изисканите актуални справки за съдимост, приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост подс.Т. не е осъждана и е с чисто съдебно минало, а подс.А. е осъждан с 6бр. влезли в сила присъди, но реабилитиран по давност, тъй като видно от представената и приета от съда Служебна бележка издадена от ЛРП А. е изтърпял последното си ефективно наложено наказание „девет месеца лишаване от свобода“по НОХД № 156/07г. по описа на ЛРС, в сила от 03.01.2008г. за времето от 24.01. до 05.06.2008г., от която дата е започнал да тече определения в чл.82а, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК – пет годишен давностен срок, който е изтекъл към м.юни 2013г. Последното наложено на А. наказание по НОХД № 102/15г. по описа на ЛРС е за престъпление извършено на неустановена дата за времето от 01.12.2014г. или когато последният е бил реабилитиран по давност на осн. чл.88а от НК за предходните му осъждания. Наложено му е наказание „Пробация“ с определяне на първите две задължителни пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично“ и „Задължителин периодични срещи с пробационен служител“, двете за срок от 10 /десет месеца/ в сила от 19.06.2015г. Това наказание е изтърпяно от А. на 08.05.2016г.

Съдът намира, че подсъдимите са осъществили, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, за подс.А. и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а именно, че за периода от 01.12. до 28.12.2017г. в района на язовир Ковачица, находящ се в землището на с.Ковачица, обл.Монтана, в условията на повторност за подс.А., след предварителен сговор помежду си и чрез използване на техническо средство – лопата, отнели от владението на „Напоителни системи“ ЕАД представлявано от изпълнителния директор С.Д.Д., оставени без постоянен надзор чужди движими вещи, на обща стойност от 416,26лв, без знанието и съгласието на представляващия собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен.

Извършеното престъпление представлява „кражба” – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика, като се квалифицира от обстоятелството, че е извършено след предварителен сговор помежду им, след използване на техническо средство-лопата, и в условията на повторност за подс.А., след като е осъждан за друго такова престъпление на наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, и не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК - пет годишен срок от изтърпяване на наказанието.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер и неговите обществено опасните последици, и са искали тяхното настъпване.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимите самопризнание не би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. Не може да не се вземе предвид ниската стойност на предмета на престъплението, която е по-ниска от установеният в страната размер на минималната работна заплата, обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, както и към настоящият момент подс.Т. е с чисто съдебно минало, а по отношения на подс.А. е настъпила реабилитация по давност, на осн. чл.88а от НК. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК, бъде намалено с 1/3. В случаите когато са налице едновременно условията на чл.58, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца.

Водим от горното, съдът определи наказанието на подс.А., при условията на чл.58а, ал.1 от НК на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което намали с 1/3 или му наложи наказание от „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а на подс.Т. при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК – „ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

Съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсване на подсъдимите от тяхната обичайна семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение института на „условното осъждане“, с оглед чистото съдебно минало на подс.Т. и настъпилата реабилитация по давност за подс.А., то съдът приложи института на „условното осъждане“ и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на всяко едно от наказанията с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на всеки един подсъдимите, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимите, като ги превъзпита занапред да спазват законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С оглед на обстоятелството, че двамата подсъдими бяха признати за виновни в извършване на престъплението за което са предадени на съд, то съдът намира, че са налице законовите предпоставки и за ангажиране на тяхната гражданска отговорност, като следва да възстановят на ощетеното ЮЛ причинените с тяхното противоправно поведение имуществени щети, за това съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят на гражданския ищец „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, Клон Мизия, ЕИК 8311600780058, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.“Христо Ботев“ № 78, представлявано от Г. Б. - управител, с пълномощник В.Й. – юрисконсулт, сумата от 416,26лв /четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи причинените на дружеството имуществени щети от престъпното им деяние, ведно със законната лихва считано от 28.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото съдът на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди двамата подсъдими солидарно да заплатят по сметка на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на 82,11лв /осемдесет и два лева и единадесет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 50лв /петдесет лева/ държавна такса върху за гражданския иск, както и по 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :