НОХД № 85/19г. МОТИВИ :

Подсъдимият М.Н.В. *** е обвинен в това, че за времето от 9,30ч. до 12,30ч. на 03.12.2018г. в гр.Лом, на ул…… в съучастие, като помагач с неустановен извършител, с цел да набави за другиго имотна облага, умишлено улеснил да бъде поддържано заблуждение у Ц.И.К. ***, че помага на полицията да заловят телефонни измамници, като с това причинил имотна вреда в размер на 4 870лв – престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК.

В разпоредително с.з. съдът е уважил направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК от „Една година и шест месеца лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3 или на В. да му бъде наложено наказание от „Една година лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Договорният защитник на двамата подсъдимият адв.П. Г. от МАК моли съда да определи наказанието на неговия подзащитен при условията на чл.58а, ал.1 от НК в минимален размер, като приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане в сила на присъдата.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният писмен граждански иск от св.Ц.И.К. ***, пострадала от престъпното деяние, за невъзстановената част от причинените и имуществени вреди в размер на 970лв, като същата е конституирана в качеството на граждански ищец по делото.

Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на ДП писмени доказателства, приети и приобщени от съда по съответния ред.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият живее със семейството си в гр.Лом и работи като таксиметров шофьор. На 01.12.2018г. получил обаждане на мобилният си телефон от непознат румънски номер и провел разговор с мъж, който му се представил за „…“, негов клиент. Попитал го дали може да му върши услуги срещу заплащане, като му превозва пари и документи до Букурещ във връзка с покупко-продажби в Северозападна България. Подсъдимият се съгласил, като се договорили, че за всеки курс той ще взема по 350евро. Лицето което му позвънило по телефона му казало, че скоро ще му се обади за първата поръчка. Така на 03.12.2018г. около 10ч. непознатият мъж „..“ позвънил на телефонния номер на подсъдимия отново от румънски номер и му казал, че трябва да отиде в гр.Лом, на ул……. където ще го чака жена, която ще му даде плик с пари.

Гражданската ищца е възрастна самотноживуща жена, адресно регистрирана в гр.Лом, на ул.“….. На 03.12.2018г. получила телефонно обаждане на стационарния си телефон от непознато за нея лице, което се представило на „главен комисар Попов“, служител на полицията, който бил изпратен от министъра на вътрешните работи на РБ, за да се бори с измамниците. По време на проведеният разговор поискал тя да му продиктува номера на мобилния си телефон, и след като сторила това, той и позвънил на него. Казал и, че трябва да окаже съдействие във връзка със залавянето на телефонни измамници, тъй като са заловили двама от тях, и в тях са намерили списък с имена на хора, които ще бъдат измамени и ограбени, като в този списък фигурира и К..

Междувременно докато разговаряла с лицето, което и се представило за „главен комисар Попов“ на другия телефон и позвънил отново непознат мъж, който и се представил за „доктор И.“, който и поискал 32 000лв за операция на дъщеря и, тъй като тя била със счупен крак. По мобилния телефон „комисар попов“ и казал, че дъщеря и може да бъде отвлечена ако не им съдейства за залавянето на измамниците. Проведените два телефонни разговора били в рамките на близо три часа, които породили притеснение у К. за здравето и живота на дъщеря, поради което тя се съгласила да даде на непознатият „доктор“ всичките си спестявания, които били около 5 000лв, в банкноти с номинал от 20лв, 50лв и 100лв. Гражданската ищца следвала инструкциите по телефона и сложила парите в плик, който оставила на первана на прозореца на къщата от външната страна, с изглед към улицата, след което спуснала пердетата.

По същото време докато вървели телефонните разговори с гражданската ищца, непознатото лице, представило се като „…“ позвънило на подсъдимият, като го попитало дали колата му е готова за път, тъй като трябва да достави в гр.Букурещ, Румъния парите, които ще му предаде жена, живееща в гр.лом, на ул….. След като потвърдил, че е готов, В. паркирал таксиметровия автомобил в близост до посочения адрес, и след като получил ново обаждане, че парите са оставени в плик на перваза на прозореца на къщата, намираща се на посочения адрес отишъл до там и взел плика, след което се качил в автомобила си и преброил парите. Тогава установил, че общата сума е в размер на 4 870лв и тръгнал за гр.Букурещ, но автомобила му аварирал по пътя.

Междувременно св.И.Г.–дъщеря на гражданската ищца изпратила съпруга си до дома на майка си, тъй като в продължение на часове не успявала да се свърже с нея, както на мобилния, така и на стационарния телефон. Пристигайки в дома на К. тя му разказала за случилото се и установила, че парите оставени от нея на перваза на прозореца ги няма.Още същият ден сигнализирала органите на РУ гр.Лом, че е станала жертва на телефонна измама.

В късния следобяд на 03.12.2018г. в РУ гр.Лом бил получен оперативен сигнал, че към извършената телефонна измама е съпричастен подсъдимият, който бил установен от полицейските служители по пътя за гр.Видин, преди влизането му в града. Пред свидетелите М.В., А. А. и Б. Н.–служители на РУ гр.Лом, подсъдимия разказал за случилото се и с Протокол за доброволно предаване им предал сумата от 3 900лв, като обяснил, че това е остатъка от общата сума 4 870лв, без 970лв, които си удържал от нея за превоза, съгласно уговорката с непознатото лице. Впоследствие същото отново му се обадило и го попитало кога ще тръгне за гр.Букурещ, като подсъдимият му отговорил, че автомобила му е повреден, а впоследствие унищожил сим-картата на мобилния си телефон.

Въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия непознатото лице, въвело гражданската ищца в заблуждение не било установено.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимите в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на ДП № 832/18г. по описа на РУ гр.Лом писмени доказателства, приети и приобщени от съда по съответния ред, а именно :Докладна записка на л.5; Протокол за разпит на свидетелите Ц.И.К. на л.6-8, препис от протокол за разпит на свидетел Ц.И.К. на л.9, И. Т. Г. на л.11-13, препис от протокол за разпит на свидетел И.Т. Г. на л.14, М. В.В. на л.15, А. Д. А. на л.16, М.Н.В. на л.17-19; Протокол за доброволно предаване на л.23; Разписка на л.24, 28; Постановление за връщане на иззети вещи на л.27; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена на л.30; Протокол за разпит на обвиняем на л.34-35; Справка за съдимост на л.36, както и служебно изисканата актуална справка за съдимост.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.

Съдът намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК, а именно, че за времето от 9,30ч. до 12,30ч. на 03.12.2018г. в гр.Лом, на ул.“…, в съучастие, като помагач с неустановен извършител, с цел да набави за другиго имотна облага, умишлено улеснил да бъде поддържано заблуждение у Ц.И.К. ***, че помага на полицията да заловят телефонни измамници, като с това причинил имотна вреда в размер на 4 870лв.

Извършеното престъпление представлява „измама“ – въвеждане от страна на неустановено в производството лице, представило се като „комисар П.“ в заблуждение на гражданската ищца Ц.К., че помага на полицията да заловят телефонни измамници, и че трябва да остави на перваза на прозореца всичките си спестявания, като вследствие на възникналите у нея неверни представи, последната е била мотивирана фактически да се разпореди, като остави всичките си спестявания – 4 870лв на первана на прозореца на къщата, за да бъдат взети от подсъдимия. Налице е причинно-следствена връзка между създадените неверни представи в съзнанието на гражданската ищца и извършеното от нея имуществено разпореждане, като е последвала и имотна вреда.

Подсъдимият в случая е действал като „помагач“, тъй като макар и да не е участвал в извършване на самото изпълнително деяние на престъплението, то с действията си е улеснил извършването на същото, а именно посетил е адреса на който живее гражданската ищца и е взел оставената от нея парична сума.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер и неговите обществено опасните последици, и е искал тяхното настъпване.

При определяне наказанието на подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.209, ал.1 от НК – „От една до шест години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимият самопризнание не би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. Не може обаче да не се вземе предвид цялостното поведение на подсъдимия след разкриване на престъплението, а именно, че със своето самопризнание той е спомогнал за разкриване на обективната истина, както и за възстановяване на по-голямата част от нанесената имуществена вреда. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК, бъде намалено с 1/3. В случаите когато са налице едновременно условията на чл.58, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца.

Водим от горното, съдът определи наказанието на подс.В., при условията на чл.58а, ал.1 от НК на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което намали с 1/3 или му наложи наказание от „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

Съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсване на подсъдимият от неговата обичайна семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение института на „условното осъждане“, с оглед чистото съдебно минало на В., то съдът приложи института на „условното осъждане“ и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на него самия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С оглед на обстоятелството, че подсъдимия беше признат за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, което е резултатно, с настъпили имуществени вреди, то съдът намира, че са налице законовите предпоставки и за ангажиране на гражданската му отговорност, като следва да възстанови на увреденото лице останалата невъзстановена част в размер на 970лв от причинените с неговото противоправно поведение имуществени вреди в общ размер на 4 870лв, за това съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от 970лв /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща невъзстановената част от сумата от 4 870лв, на която възлизат причинените с престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2018г. до окончателното изплащане на същата.

С оглед изхода на делото съдът на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт – 50лв /петдесет лева/ държавна такса върху уважения граждански иск, както и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :