Мотиви към присъдата

по НОХД № 135/2019 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият З.И.Л. *** е предаден на съд с обвинение за извършени в условията на идеална съвкупност престъпления по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 1 НК – за това, че на 27.03.2019 год., около 09,45 часа, в с. Черни връх, обл. Монтана, по ул. Първа, управлява л.а., м. Мазда, мод. 626, с рама № ***************, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като по същото време и на същото място си служи с контролни знаци – регистрационни табели с означение ВР 70 95 АМ, предназначени за л.а., м. Рено, мод. 21, собственост на Й.Н.М., ЕГН **********, от *****, като ги е монтирал на описаният по-горе лек автомобил.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Подсъдимият З.Л. се признава за виновен, като дава подробни обяснения, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. пледира за минимално наказание глоба.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира при определяне на наказанието, да намери приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, което да се определи на „пробация” по отношение на едното от деянията и глоба в размер на 500 лв. по отношение на второто и да се определи едно общо наказание.

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият З.И.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан с ЕГН: **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, подс. З.Л. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, НК.

Видно от приложените по делото справки от ПП при ОД МВР – Монтана /л. 22 и л. 23 от б.п./, подс. Здр. Л. е правоспособен водач, като през последните пет години срещу него няма издадени наказателни постановления за нарушения на закона за движение по пътищата.

Процесното МПС – л.а., м. Мазда, мод. 626, с рама № ***************, не е регистрирано.

Подсъдимият живее в ******. Чрез интернет сайт за продажба на автомобили се свързал със свид. С.И. ***, който бил пуснал там обява, че продава л.а., м. Мазда, мод. 626. Двамата се срещнали, подсъдимия харесал автомобила и решил да го купи. Заплатил цената. Тъй като автомобилът не бил регистриран, трябвало подс. Здр. Л. и свид. С. И. да отидат в КАТ Монтана, да вземат временни регистрационни табели, с които да го закарат и представят в КАТ, за да бъде регистриран.

За да спести време и пътуване, подсъдимият, като видял изхвърлени регистрационни табели в съседен на двора на свид. С. И. двор взел две от тях и ги монтирал на новозакупения си автомобил. Така потеглил към гр. Монтана.

По пътя, в района на с. Черни връх, обл. Монтана бил спрян за проверка от служители на РУ Лом – свид. В.Ц., както и К.И. и З.В. При проверката се установило, че монтираните наавтомобила регистрационни табели, № 70 95 АМ са предназначени за л.а., м. Рено, мод. 21, собственост на Й.Н.М., ЕГН **********, от ****.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, АУАН, Справка от ОД МВР Монтана, Справка за наложените наказания по ЗДП на подсъдимия, Справка за съдимост.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия, липсата на регистрация на това МПС, поставянето на регистрационни табели, предназначени за друго МПС, съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.

Показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали си кореспондират и не си противоречат, поради което съдът приема за установена фактическата обстановка, без каквито и да е противоречия.

Ето защо, предвид доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, а именно, на 27.03.2019 год., около 09,45 часа, в с. Черни връх, обл. Монтана, по ул. Първа, си служи с контролни знаци – регистрационни табели с означение ВР 70 95 АМ, предназначени за л.а., м. Рено, мод. 21, собственост на Й.Н.М., ЕГН **********, от *****, като ги е монтирал на л.а., м. Мазда, мод. 626, с рама № ***************, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

По същото време и място, като управлявал л.а., м. Мазда, мод. 626, с рама № ***************, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, пдсъдимият е осъществил и престъпният състав и на чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Престъпленията са на просто извършване. За осъществяване на двата престъпни състава от обективна страна е достатъчно управлението на МПС, което не е регистрирано по съответния ред и управляване на МПС с монтирани регистрационни табели, предназначени за друго МПС.

От субективна страна деянията са извършени при форма на вината – пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал противоправният характер на извършеното деяние, искал е и е допускал настъпването на престъпния резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.

За престъпленията по чл. 345, ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2 от НК е предвидено еднакво наказание – лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.

Двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност.

За това в случая не са налице и условията на чл. 78А от НК.

При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, наказанието, се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът прецени смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, семейното положение, чистосърдечните съмопризнания, както и критичното отношение на подсъдимия, съпостави ги с отегчаващите отговорността обстоятелства – че се касае за множество престъпления, характера на засегнатите обществени отношения и намери, че е налице паритет между смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Предвид на това съдът определи на подсъдимия наказанието при условията на чл. 54 от НК, като отчете обстоятелството, че подсъдимият реализира доходи и е в състояние да заплати глоба, макар и в минимален размер, поради което му определи наказание в размер от 600 лв. за всяко от двете деяния

На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът определи между наложените две наказания едно общо – Глоба в размер на 600 лв., което по мнение на съда ще съдейства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и ще има възпитателен и предупредителен ефект и спрямо други лица.

С така определеното по вид и размер наказание съдът намира,че ще се изпълни целите на наказанието, както личната, така и генералната превенция

Тъй като по делото не са сторени разноски, съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: