Решение по Гражданско дело 1618/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е N_____

гр. Лом, 30.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А РО Д А

Ломският районен съд, І граждански състав, в публично заседание на втори октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1618 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 1 ГПК, във фаза по допускане на делбата.

Предявени са искове от: Е.А.Г., ЕГН **********,***, срещу: А.К.Г., ЕГН **********, М.К.Г., ЕГН **********,*** и Р.И.С., ЕГН **********,***, за делба.

В исковата молба от 15.08.2016 год. и уточненията към нея се твърди, че родителите на ищцата: М.И.Г., поч. 03.07.1996 г. и А.Г.Г., поч. 09.02.2006 г. са притежавали в режим на СИО недвижим имот с административен адрес: ******** – дворно място от 319 кв.м., УПИ ХVІ-1382, кв. 220, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м.

С първите две ответници – А. и М. Г., са наследнички на родителите на ищцата, ответниците – като низходящи на нейния брат К.А.Г., починал на 11.07.2011 год.

Третият ответник, Р.С. е приобретател на описания имот.

Ищцата е приела наследството от родителите си.

На 19.05.1995 год. родителите на ищцата са дарили процесния имот на сина си К.Г..

На 11.01.1996 год. К.Г. дарил същия имот на двете си дъщери – първите две ответници.

След смъртта на баща си, ответниците А. и М. Г.продали имота на третия ответник Р.С. – на 31.08.2011 год.

В съдебното заседание /първо по делото/ на 28.06.2018 год., ищцата допълва, че в последствие е узнала, че първите две ответници – А. и М. Г.са се отказали от наследството на своя баща К.Г.. Това твърдение се признава от ответниците.

Твърди се, че при описаните дарения е накърнена запазената част на ищцата, с което тя е ощетена.

За това се иска:

1. Да бъде прогласена, на осн. чл. 76 ЗН, недействителността на покупко-продажбата на процесния недвижим имот;

2. Съдът да определи /чл.31 ЗН/ и възстанови /чл. 30 ЗН/ запазената част на ищцата от имота;

3. Да бъдат отменени даренията на процесния делбен имот.

4. ДА БЪДЕ ДОПУСНАТА ДЕЛБА НА ТОЗИ ИМОТ;

5. Да се възложи на ищцата имота /чл. 36 ЗН/.

6. Да бъде осъден ответника Р.С. да предаде на ищцата владението на имота.

В писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът Р.И.С. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че той, а не ищцата е собственик на имота, тъй като го е придобил на валидно правно основание преди – с н.а. за покупко-продажба от 31.08.2011 год. и сделката не страда от пороци, които да я правят нищожна, поради което е осъществен прехвърлителният й ефект и той е индивидуален собственик на този имот.

В писмения си отговор, коригиран в първото открито с.з., съобразно с представените доказателства, ответниците М.К.Г. и А.К.Г. изразяват становище по всеки един от предявените искове, като ги оспорват с твърдения, както следва:

ДЕЛБЕНИЯТ ИСК считат за неоснователен, тъй като останалите в наследство от общите наследодатели М. и А.Г.имоти те са разпределили приживе между децата си. ½ ид.ч. от Търговски обект – магазин на ул. Дунавска № 14, с площ от 45 кв.м., със съответната част от дворното място /цялото от 240 кв.м./ е дарена, с н.а. от 12.07.1996 год. от бащата, А.Г., на дъщеря им, ищцата. Другият имот, процесният, бил дарен на сина им К.Г. от родителите му още през 1995 год., а на следващата година, 1996 той го дарява на дъщерите си.

В последствие, през 2011 год. те го продават на третия ответник. Т.е. процесният имот не е единственият имот, останал в наследство от двамата родители на ищцата. Съществува и друг имот, който е бил получен от ищцата.

Затова отв. М. и А. Г.оспорват и ИСКОВЕТЕ по чл. 76, 28, 30 и 37 ЗН, като твърдят, че в случая не е нарушена запазената част на ищцата.

Отделно /в съдебно заседание на 28.06.2018 год., след уточняване твърденията на ищцата/ въвеждат възражение за погасяване по давност на правото на ищцата да иска възстановяване на запазена част от наследството на родителите си, тъй като е изтекъл петгодишният срок от откриване на наследството по отношение и на двамата наследодатели.

Считат, че лелята е получила по-скъпия имот – търговски обект.

Считат, че при евентуално разглеждане на претенцията по чл. 28 и 30 ЗН, следва да се направи оценка и на двата имота, останали в наследството и тежестта да докаже тези факти е на ищцата.

Твърдят, че с дарението наследодателите са извършили делба приживе, като ищцата не е увредена.

В заключителното съдебно заседание ищцата Е.Г., редовно призована не се явява, не се представлява. В писмена защита излага съображения в подкрепа на исковете си и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните от ответниците А. и М. Г.разноски, като счита, че те следва да бъдат намалени до 350 лв. общо за двете.

Ответникът Р.С., редовно призован се явява лично и с пълномощник си, адв. Н. К., МАК. Счита делбеният иск за неоснователен и недоказан, тъй като липсва между страните съсобственост. За това пледира да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Ответниците А.Г., чрез настойника си Ц.М. и М.Г., редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв. К. Г., САК, който счита исковете за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, като претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и се установява от приетите по делото Удостоверения за наследници № 1183 и № 1182, двете от 07.12.2012 год., издадени от Община Лом, че след смъртта си, на 03.07.1996 год., М.И.Г., б.ж. на гр. Лом, е оставила наследниците:

1. А.Г.Г., съпруг, поч. 09.02.2006 год.,

2. Е.А.Г., дъщеря,

3. К.А.Г., син, поч. 11.07.2011 год., с наследници:

a. А.К.Г., дъщеря и

b. М.К.Г., дъщеря.

С Определение № 35/18.05.2016 год., по ч.гр.д. № 676/2016 год., по описа на ЛРС, е вписано извършеното от ищцата Е.А.Г. приемане на наследството, останало от М.И.Г., б.ж. на гр. Лом, поч. 03.07.1996 год.

С Определение № 36/18.05.2016 год., по ч.гр.д. № 677/2016 год., по описа на ЛРС, е вписано извършеното от ищцата Е.А.Г. приемане на наследството, останало от

Видно от удостоверението за идентичност на лице с различни имена, Е.А.Г. и Е.А. Томова са имената на едно и също лице. Ищцата е декларирала, че е с ІІ група инвалидност, 74% трайна нетрудоспособност, няма други доходи освен пенсията си и издържа пълнолетната си дъщеря, която е студентка, както и, че не притежава никакво движимо и недвижимо имущество.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по покупко-продажба № 181, т. ІІ, д. № 630/17.07.1958 год., на И.Г., съдия при ЛРС, А.Г.Г. е закупил от П.Г. Г., по баща Г., ДВОРИЩЕН ПАРЦЕЛ в гр. Лом, № ХІІІ-1701 по плана на града, кв. 50, от 315 кв.м.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 160, т. І, д. № 371/28.04.1960 год., на П.Т., съдия при ЛРС, А.Г.Г. е признат за собственик по силата на дворищна регулация на ДВОРОВО МЯСТО от 4 кв.м., придаваемо му се от имот, планосн. № 1702, сега собственост на Т.Й.Х..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 345, т. ІІ, д. № 732/19.05.1995 год., на П.Т., нотариус при ЛРС, А.Г.Г. и съпругата му М.И.Г., двамата от гр. Лом са дарили на сина си К.А.Г., следният свой собствен недвижим имот: ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв. 220 по плана на града, при съседи: от изток – Б. Г.Г., запад – Р.А.С., север – насл. Г.И.Р. и С.В.П. и юг – ул. Шишман, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м.

Дарителите са си запазили вещното право на ползване на имота пожизнено.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, т. І, д. № 43/11.01.1996 год., на П.Т., нотариус при ЛРС, К.А.Г. от гр. Лом е дарил на дъщерите си А.К.Г. и М.К.Г., следният свой собствен недвижим имот: ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв. 220 по плана на града, при съседи: от изток – Б.Г.Г., запад – Р.А.С., север – насл. Г.И.Р. иС.В.П. и юг – ул. Шишман, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, т. ХVІІ, рег. № 7772, д. № 1152/31.08.2011 год., на Нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС, А.К.Г. и М.К.Г. са продали на отв. Р.И.С., следния свой съсобствен имот: ПИ с идентификатор 44238.505.1382, с административен адрес: *********, с площ от 331 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план - № 1382, кв. 220, парцел ХVІ, при граници/съседи – имоти с идентификатори: 44238.505.1383, 44238.505.1384, 44238.505.1381, 44238.505.1386, 44238.505.1385, заедно с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 44238.505.1382.1, с площ от 93 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 44238.505.1382.2, с площ от 33 кв.м.

С молба от 08.09.2011 год., ответниците А. и М. Г.са се отказали от наследството на К.А.Г., б.ж. на ******, поч. 11.07.2011 год. и този отказ е вписан в регистъра на ЛРС с Определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС.

Отв. А.К.Г. е поставена под пълно запрещение в хода на настоящото производство, с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна и за неин настойник по право е назначена майката Ц.В.М..

Със саморъчно завещание от 20.02.1975 год., Е.Г. е завещала половината от цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си А.Г.Г. от ****. Другата половина от имуществото си е завещала на П.М.С..

Със Заповед № 623/02.09.1992 год. на кмета на Община Лом, е наредено имотът – застроено дворово място от 45,05 кв.м., магазин с едно помещение, да се отпише от актовите книги на Община Лом и същият е възстановен на собствениците А.Г.Г. и П.М.С..

От представеното от ищцата нейно Свидетелство за свето кръщение се установява, че Е. Г.М. е нейна кръстница.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 400, т. ІІ, д. № 1617/12.07.1996 год., на П.Т., нотариус при ЛРС, А.Г.Г. от гр. Лом е дарил на дъщеря си Е.А. Томова, следният свой собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от застроено ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 45,05 кв.м.,съставляващо имот, кад. № 1555, кв. 43 по плана на града, заедно с ½ ид.ч. от МАГАЗИН, находящ се в *******, от 45,05 кв.м., при съседи: ул. Дунавска, насл. В.М., насл. Т.Н. и В.П..

Дарителят си е запазил вещното право на ползване на имота, вкл. да получава наема от от магазина пожизнено.

С Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, т. VІА, рег. № 3993, д. № 474/22.03.2006 год., на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, Е.А.Г. и К.А.Г., като единствени законни наследници на А.Г.Г., б.ж. на гр. Лом, поч. 09.02.2006 год., от една страна и Е.А.Г. от друга, са извършили поправка на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 400, т. ІІ, д. № 1617/12.07.1996 год., на П.Т., като са уточнили, че дареният имот съставлява част от имот, кад. № 1548, с адрес ********, а не както е записано – имот, кад. № 1555, кв. 43, находящ се в *******.

С декларация, датирана от 01.10.2018 год. ищцата е декларирала, че процесният имот е бил единствен общ имот като СИО на родителите й М.И.Г. и А.Г. ГГ., като друг общ имот същите нямат и не й е известен.

По в.ч.гр.д. № 71/2018 год. на МОС е приложена справка от имотната партида на ищцата Е.Г., издадена от Сл.вписвания – Лом за периода 01.01.1992 – 28.03.2017 год. /представена от ответниците А. и М. Г./. От справката се установява, че на 20.10.2006 год. е вписана покупко-продажба, с която сделка ищцата Е.Г. е продала на третото лице Г.П. собствените си 22,52 кв.м., представляващи част от имот – търговски обект, магазин, с обща площ 45,05 кв.м., намиращ се в ПИ № 1548, кв. 43 в гр. Лом.

Ищцата е редставила и копие от Пълномощно, с нотариална заверка на подписа, рег. № 1968/08.05.1995 год. на Нотариус Т. Т. при ЛРС, с което наследодателят А.Г.Г. е упълномощил сина си К.А.Г. да го представлява пред общинска поземлена комисия – Лом, ТКЗС/л./ и навсякъде, където е необходимо, във връзка с наследствената му земеделска земя, останала от неговата майка, находяща се в землището на гр. Лом.

От това пълномощно, макар и да не е са конкретизирани по делото, може да се изведе заключение, че освен процесния имот и установениата от ответниците ½ ид.ч. от търговски обект, наследодателят А.Г. е притежавал и друго имущество – земеделски земи.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран със следните искания:

1. Да бъде прогласена, на осн. чл. 76 ЗН, недействителността на покупко-продажбата на процесния недвижим имот;

2. Съдът да определи /чл.31 ЗН/ и възстанови /чл. 30 ЗН/ запазената част на ищцата от имота;

3. Да бъдат отменени даренията на процесния делбен имот.

4. ДА БЪДЕ ДОПУСНАТА ДЕЛБА НА ТОЗИ ИМОТ;

5. Да се възложи на ищцата имота /чл. 36 ЗН/.

6. В условията на евентуалност, ако не бъде уважено искането за възлагане на целия имот, да бъде осъден ответника Р.С. да предаде на ищцата владението на имота съобразно нейната запазена част от него.

По отношение на искането за възстановяване на запазена част:

По силата на чл. 28-30 от Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

След смъртта си на 03.07.1996 год., М.Г. е оставила съпруг и две деца, като доколкото липсват данни, нито дори твърдения за наличието на други имоти, останали в наследството й, следва да се приеме, че нейната разполагаема част от процесния имот, придобит в режим на СИО е била 1/8 ид.ч.

По отношение на А.Г., поч. 09.02.2006 год., разполагаемата част от цялото му наследство е била 1/3 ид.ч., като в случая, доколкото са установени и други имоти, включително притежаваната от него ½ ид.ч. от търговски обект, с който се е разпоредил в полза на ищцата, както и земеделска земя /видно от представеното от ищцата пълномощно, л. 225/, която не е установена, не може да се изведе заключение, че разполагаемата част на наследодателя А.Г. е била накърнена.

За това искането на ищцата за възстановяване на запазената й част от останалото от родителите й наследство следва да бъде отхвърлено – от една страна като недоказано, а от друга, тъй като съдът счита направеното от ответниците по това искане възражение за погасяването му по давност за основателно.

Вярно е, че това възражение – за изтекла 5-годишна погасителна давност е направено от ответниците не с отговора им в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в първото по делото съдебно заседание /на 28.06.2018 год./. Съдът обаче не споделя становището на ищцата, направено с писмената й защите, че възражението е преклудирано, тъй като основният иск /както неизменно се поддържа и от ищцата/ е делбен, касае се за особено по характера си производство по чл. 342 ГПК – специална процесуална норма, която определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок – първото съдебно заседание, а не срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за предявяване на възраженията на ответника /по арг. от Р. № 124/19.06.2015 год., по гр.д. № 620/2015 год., І г.о., ВКС/.

Наследството на М.Г. е открито на 03.07.1996 год., а това на А.Г. – на 09.02.2006 год. Исковата молба е подадена на 15.08.2016 год. – повече от десет години след откриване наследството на втория наследодател.

По делото е установено, че имотът, предмет на делбата е придобит от А.и М.Г.през 1958 год., в режим на СИО и е дарен на сина им К.Г. на 19.05.1995 год. Приживе на двамата дарители, на 11.01.1996 год., К.Г. на свой ред го е дарил на двете си дъщери – ответниците М. и А. Г.. М.Г. е починала на 03.07.1996 год., а А.Г. – на 09.02.2006 год. Синът им К.Г. е починал на 11.07.2011 год., повече от пет години след дарението.

Обстоятелството, че М. и А. Г.са се отказали от наследството на своя баща е неотносимо към факта, че те са приели дарението, което К.Г. е направил приживе в тяхна полза.

За това следва да се отхвърли искането на ищцата за възстановяване на запазената й част от двете наследства като неоснователна и недоказана.

Относно искането за отмяна на даренията на процесния недвижим имот – чл. 37, ал. 1 ЗН:

Предвид отхвърлянето на исковете по чл. 30 ЗН, тази претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Относно искането да бъде прогласена, на осн. чл. 76 ЗН недействителността на покупко-продажбата на процесния имот:

Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност.

Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. В случая искът е предявен самостоятелно, като преюдициален

Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.

В делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до приключване на устните състезания в първата фаза.

Защитната функция на чл. 76 ЗН е установена в полза на наследника, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само наследниците.

Онзи от сънаследниците, който се е разпоредил изцяло или отчасти с наследствената вещ, е легитимиран да отговаря по иска за прогласяване на недействителността и да понесе санкциите на закона, доколкото някой от останалите сънаследници упражни правото си по чл.76 от ЗН.

Съгл. чл. 76 ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Според т.1 от ТР №1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ /права върху вещи/ е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица.

В случая обаче, ответниците М. и А. Г.са се разпоредили с имот, придобит чрез дарение, а не като сънаследници. Отделно от това, с вписване на отказите им от наследството на техния баща К.Г., те са загубили качеството на наследници и имотът не би могъл да се падне в техен дял дори и при евентуално уважаване на иска за делба, поради което този иск като неоснователен следва да се отхвърли.

Относно делбата:

По отношение на предявеният делбен иск, при събраните по делото доказателства и предвид изхода на делото по преюдициалните претенции, следвада се приеме, че процесният имот е придобит от ответниците А. и М. Г.на 11.01.1996 год., на валидно правно основание чрез дарение от техния баща и те са се разпоредили с него още на 31.08.2011 год., като са го продали на отв. Р.С.. По тази причина, имотът е изключителна собственост на ответника Р.С., а ищцата Е.Г., както и ответниците А. и М. Г.нямат собственически права по отношение на него.

С оглед на горното, следва да се приеме, че процесният имот е собственост само на отв. Р.С., поради което и искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно разноските:

При този изход от делото, щцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ЛРС следващата се държавна такса, съгл. чл. 9 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК.

Тъй като ответниците претендират разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да им заплати сторените разноски за процесуално представителство и защита.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът Р.С. е направил разноски за процесуално представителство в размер на 800 лв., отв. М.Г. – в размер на 1200 лв., а отв. А.Г., поставена под пълно запрещение, чрез своя настойник по право – майката Ц.В.М. – в размер на 500 лв.

Ищцата оспорва размера на адвокатското възнаграждение на двете ответници /общо/, като счита същото за прекомерно. Съдът намира,че възражението е неоснователно, предвид характера на производството и съединяването на искова в него, поради което същото следва да се остави без уважение и ищцата – да бъде осъдена да заплати на ответниците сторените разноски за процесуално представителство така, както са установени по-горе.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е.А.Г., ЕГН **********,*** срещу М.К.Г., ЕГН ********** и А.К.Г., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна, с настойник майката Ц.В.М., ЕГН **********,***, за обявяване за нищожно на осн. чл. 76 ЗН, поради противоречие със закона ДАРЕНИЕТО, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 345, т. ІІ, д. № 732/19.05.1995 год., на П.Т., нотариус при ЛРС, с който А.Г.Г. и съпругата му М.И.Г., двамата от гр. Лом са дарили на сина си К.А.Г., следният свой собствен недвижим имот: ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв. 220 по плана на града, при съседи: от изток – Б.Г.Г., запад – Р.А.С., север – насл. Г.И.Р. иС.В.П. и юг – ул. Шишман, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е.А.Г., ЕГН **********,*** срещу М.К.Г., ЕГН ********** и А.К.Г., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна, с настойник майката Ц.В.М., ЕГН **********,***, за обявяване за нищожно на осн. чл. 76 ЗН, поради противоречие със закона на ДАРЕНИЕТО, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, т. І, д. № 43/11.01.1996 год., на П.Т., нотариус при ЛРС, с който К.А.Г. от гр. Лом е дарил на дъщерите си А.К.Г. и М.К.Г., следният свой собствен недвижим имот: ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв. 220 по плана на града, при съседи: от изток – Б.Г.Г., запад – Р.А.С., север – насл. Г.И.Р. иС.В.П. и юг – ул. Шишман, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м.като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е.А.Г., ЕГН **********,*** срещу М.К.Г., ЕГН **********, А.К.Г., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна, с настойник майката Ц.В.М., ЕГН **********,*** и Р.И.С., ЕГН **********,***, за обявяване за нищожен, на осн. чл. 76 ЗН, поради противоречие със закона, ДОГОВОРЪТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, т. ХVІІ, рег. № 7772, д. № 1152/31.08.2011 год., на Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС, с който А.К.Г. и М.К.Г. са продали на отв. Р.И.С., следния свой съсобствен имот: ПИ с идентификатор 44238.505.1382, с административен адрес: *********, с площ от 331 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план - № 1382, кв. 220, парцел ХVІ, при граници/съседи – имоти с идентификатори: 44238.505.1383, 44238.505.1384, 44238.505.1381, 44238.505.1386, 44238.505.1385, заедно с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 44238.505.1382.1, с площ от 93 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 44238.505.1382.2, с площ от 33 кв.м. НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е.А.Г., ЕГН **********,*** срещу М.К.Г., ЕГН ********** и А.К.Г., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна, с настойник майката Ц.В.М., ЕГН **********,***, за ДЕЛБА на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44238.505.1382, с административен адрес: *********, с площ от 331 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план - № 1382, кв. 220, парцел ХVІ, при граници/съседи – имоти с идентификатори: 44238.505.1383, 44238.505.1384, 44238.505.1381, 44238.505.1386, 44238.505.1385, заедно с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 44238.505.1382.1, с площ от 93 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 44238.505.1382.2, с площ от 33 кв.м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за процесуално представителство пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на А.К.Г., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна, с настойник майката Ц.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за процесуално представителство пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Р.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски за процесуално представителство пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса за делбения иск в размер на 50 лв. (петдесет лева, 00 ст.) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: