Р Е Ш Е Н И Е

№

14.06.2019г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2071/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от Е.П.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К.А. от МАК, с адрес *** против Д………., ЕИК ….. гр.В………, с която е предявен иск с правно основание чл.200 и сл. от КТ

В Исковата молба се твръди, че от 01.01.2006г. до 27.03.2017г. на основание сключен трудов договор ищцата е работила в «……..» гр.Вълчедръм, като «санитар».

Твърди се, че на 26.07.2015г. в 9,30ч. по време на изпълнение на трудовите си задължение е претърпяла трудова злополука – по време на работа при почиствани и дезинфекция с кофа вода и почистващ парцал на подовете и работните помещения в дома се е подхлъзнала и паднала, при което е получила фрактура на лява подбедрица. С Разпореждане № 18/06.08.2015г. на НОИ-ТП гр.Монтана декларираната злополука с вх.№ 5101/05.08.2015г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

В ИМ се твърди, че в резултат на получените от трудовата злополука увреждания и е причинена временна неработоспособност, претърпяла е хирургични интервенции, и с Експертно решение № 0361 от 01.03.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Н.Чудотворец» ЕООД гр.Лом е призната 56% трудова неработоспособност, за срок до 01.03.2018г. с противопоказни условия на труд: тежък физически труд, труд с натоварване на долни крайници.

Твърди се, че със Заповед № 22/27.03.2017г. на управителя на ДВХСУ гр.Вълчедръм трудовото и правоотношение е прекратено, на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ, считано от 27.03.2017г., поради невъзможност да изпълнява възложената и работа, поради болест – ЕР на ТЕЛК № 0361/01.03.2017г. с водеща диагноза: последици от счупване на долен крайник.

В ИМ се твърди, че вследствие на трудовото злополука ищцата е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания при счупването на долния ляв крайник, които оценява на 18 000лв, както и имуществени такива в размер на 3 264лв.

Иска се: съдът да осъди ответника по делото «………., представляван от Е.А.Д. да заплати на ищцата Е.П. *** :

- 18 000лв /осемнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от трудова злополука станала на 26.07.2015г., призната с влязло в сила Разпореждане № 18/06.08.2015г. на НОИ ТП гр.Монтана, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 26.07.2015г. до окончателното и изплащане,

- 1 564лв /хиляда петстотин шестдесет и четири лева/ обезщетение за имуществени вреди, вследствие на същата трудова злополука, изразяващи се в изразходвани парични средства за закупуване на «остеосинтезни средства», съгласно фискален бон от 27.07.2015г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.07.2015г. до окончателното и изплащане,

- 832,47лв /осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляващи разликата между трудовото и възнаграждение, и изплатените обезщетения по общественото осигуряване за периода от 26.07.2015г. до 15.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2017г.,

- 1 113,80лв /хиляда сто и тринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляващи незаплатено трудово възнаграждение за периода от 16.01.2017г.- до 27.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2017г.

Претендират се и направените разноски м размер на 2 558,19лв, съгласно приложения по делото Списък на осн. чл.80 от ГПК.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от управителя Е.А. Д. на «……», в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват се и твърденията в Исковата молба.

В с.з. ищцата Е.П.Ц. редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител адв.К.А. от МАК, която от нейно име поддържа предявените с Исковата молба искове за имуществени и неимуществени вреди, с искане за присъждане на направените по делото разноски. В представената Писмена защита моли съда да отхвърли като неоснователно възражението на ответника по чл.201, ал.2 от КТ за допусната груба небрежност от страна на ищцата при изпълнение на трудовата си функция, както и отностно механизма на настъпване на злополуката.

В с.з. ответникът „……….“ редовно призован се представлява от Директора на дома И. Д., и процесуалния представител адв.Н.К. от МАК, който моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно прави искане да уважи само иска до размера на имуществените вреди, отнасящи се в разликата на трудовото възнаграждение на ищцата и изплатените болнични за периода от 15.01.2017г., както и в размер на 832,47лв, каквато е стойността на импланта. Моли съда да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, като недоказан, както и съда да приеме, че с поведението си ищцата е донесла за настъпването на увреждането, тъй като сама по невнимание е причинила увреждането си.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е работила по трудов договор като „санитар“ при ответника %Дом за възрастни хора със сетивни увреждания“ /ДВХСУ/ гр.Вълчедръм от 01.01.2006г.

Установи се и, че по време на трудовото правоотношение /на 26.07.2015г. в 9,30ч./ ищцата е претърпял злополука – по време на почистване и дезинфекция с кофа вода и почистващ парцал на подовете и работните помещения в дома се е подхлъзнала и паднала, при което е получила фрактура на лява подбедрица, като с влязло в сила Разпореждане № 18/06.08.2015г. на НОИ-ТП гр.Монтана декларираната злополука с вх.№ 5101/05.08.2015г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

В хода на делото бе установено, че в резултат от получените от трудовата злополука увреждания и е била причинена временна неработоспособност, като за периода от 26.07. до 06.08.2015г. /14дни/ е била настанена за лечение в болнично заведение – МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ гр.Монтана, ортопедично отделение. Претърпяла е хирургична интервенция и е била изписана с окончателна диагноза : фрактура осиум крурис синистри. Остеосинтезис металика.

През пролетта на следващата година за времето 06.04. до 14.04.2016г. /8дни/ е постъпила в МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.Враца, отделение - Съдова хирургия по повод оток на лявата и подбедрица след сваляни на гипсовата имобилизация, като е проведено медикаментозно лечение и е изписана с окончателна диагноза : флеботромбозис феморо-поплитеалис синистра.

С Експертно решение № 0361 от 01.03.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Н. *** и е призната 56% трудова неработоспособност за срок до 01.03.2018г. с противопоказни условия на труд тежък физически труд и труд с натоварване на долни крайници.

Със Заповед № 22 от 27.03.2017г. на Управителя на ДВХСУ гр.Вълчедръм, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ, считано от 27.03.2017г., поради невъзможност да изпълнява възложената и работа, поради болест – ЕР на ТЕЛК № 0361/01.03.2017г. с водеща диагноза : последици от счупване на долен крайник.

По иска по чл.200, ал.1 от КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

По общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност (инвалидност), както е и в настоящия случай.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

От приетата по делото и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р П.Ц.Ц.- - ортопед в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ ЕООД гр.Монтана се установи, че ищцата е получила счупване на костите на лява подбедрица на 26.07.2015г., вследствие на което е била временно нетрудоспособна до 15..01.2017г. На 01.03.2017г. ТЕЛК към МБАЛ „СВ.Н. *** в свое заседания № 034 е определил 56% трайна нетрудостособност за период от 1 година – до 01.03.2018г. Първоначалната травма получена при трудовата злополука на 26.07.2015г. е лекувана адекватно оперативно и фрактурите са зараснали. Около 7-8 месеца следоперативно ищцата получава друго заболяване, което значително удължава периода на възстановяване на функцията на левия долен крайник. Към момента на прегледа на 15.01.2018г. извършен във връзка с изготвяне на назначената по делото СМЕ или 29месеца след проведеното оперативно лечение на фрактурите на лява подбедрица ищцата е със самостоятелна походка без помощни средства със затруднение, причинено от силно ограничението активни и пасивни движения в лява глезена става.

По време на разпита му в с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение, като подчертава, че ограничените движения се дължат на непроведена навреме активна рехабилитация. След причиняване на увреждането е хоспитализирана и е проведено болнично лечение, като е изписана в обичайния срок за това, без усложнения. Изпратена е с препоръки за рехабилитация и продължаване на домашното лечение. Вещото лице е категорично, че между получената впоследствие тромбоза и първоначалното счупване няма връзка. Усложненията които е получила впоследствие ищцата се дължат на непроведена ранна рехабилитация.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счете, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вследствие злополуката неимуществени вреди, е основателна и доказана до размера на сумата 9 000лв /девет хиляди лева/. Този размер съдът счита, че е достатъчен справедливо да овъзмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания в резултат на причинената трудова злополука. До този размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан, а за разликата до предявения размер от 18 000лв /осемнадесет хиляди лева/- се отхвърля. Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 26.07.015г. до окончателното му изплащане.

По отношение на възражението за приложение на чл.201, ал.2 от КТ:

Съгласно тази правна норма отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност– липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

С оглед направените възражения от страна на ответника, че ищцата е допуснала груба небрежност при изпълнение на задълженията си, или е налице съпричиняване, тежестта на доказване на положителния факт за наличие на такива действия, които могат да се квалифицират като проява на груба небрежност от пострадалата се носи от страната, която извлича благоприятни за себе си правни последици т.е. от работодателя-ответник, който следва да докаже наличието на конкретни такива действия.

В хода на делото ответникът не ангажира доказателства възоснова на които да се направи обоснован извод, че ищцата е допуснала груба небрежност при изпълнение на своята трудово функция. Напротив бяха събрани доказателства, че ищцата работи в ДВХСУ гр.Вълчедръм, като „санитар“ от повече от 11години, като до този момент не е допускала нарушение на трудовите си задължения, както и не е проявявала небрежност при тяхното изпълнение. Ето защо направеното възражение за проявена „груба небрежност“ съдът намира за неоснователно и недоказано, и като такова остави същото без уважение.

По иска за имуществени вреди в размер на 1 564лв, представляващи обезщетение за тези вреди, вследствие на същата трудова злополука:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не са оспорени от страните по делото безспорно се установи, че вследствие на получената трудова злополука на 26.07.2014г. на ищцата е причинено увреждане счупване на костите на лява подбедрица, което е довело до трайно затруднение на ляв долен крайник. Извършена и е хирургична интервенция в болнично заведение и е последвала рехабилитация. Това увреждане е наложило закупуване на „остеосинтезни средства“, чиято стойност възлиза на сумата от 1 564лв /хиляда петстотин шестдесет и четири лева/, видно от представеният фискален бол от 27.02.2015г. и по своя характер представлява имуществена вреда, която безспорно подлежи на възстановяване от работодателя на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за заплащане на разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и изплатените и обезщетение по общественото осигуряване за посочения в ИМ период:

Съгласно заключението на вещото лице Н.П. изготвило назначената по делото Съдебно-икономическа експертиза прието от съда като обективно и безпристрастно, не е оспорено от страните ищцата е работила при ответника от 01.01.206г. като „санитар“ и на 26.07.2015г.при трудова злополука е получила фрактура на лява подбедрица. За м.април 2015г. за 21 работни дни, ищцата е получила сумата от 471,20лв, от които основна работна заплата – 380лв и 91лв - 24% за трудов стаж.

За периода от 26.07.2015г. до 15.01.2017г. ищцата е била в болнични, вследствие на трудовата злополука, като са представени 15бр. болнични листове. Същите са изплатени в размер н 90% от трудовото възнаграждение. Дължимото и се брутно трудово възнаграждение за този период е в размер на 8 324,68лв, изплатеното обезщетение за трудова злополука е в размер на 7 492,21лв, или разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатеното и обезщетение за трудова злополука е в размер на 832,47лв. Тъй като ищцата по времето през което е била болнични, вследствие на настъпилата трудова злополука е получила по-малка сума което следва да бъде заплатено от работодателят, ведно със законовата лихва.

По претенцията за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.01. до 27.03.2017г.:

Съдът намира искането за неоснователно. От допълнително изготвеното заключение на вещото лице се установи, че последният представен и регистриран болничен лист в НАП-Монтана е с № Е 20178335293 за отпуск по болест от 17.11.2016г. до 15.01.2017г. по трудова злополука. За периода посочен в ИМ от 16.01. до 27.03.2017г. няма регистрирани болнични листове. В този период от време ищцата не се е явявала на работа, не е престирала работна сила, но наред с това не е представяла и болнични листове, поради което претенцията се явява неоснователна.

При този изход на делото, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника по главния иск дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски за разглеждане на делото в тази инстанция, които съразмерно на уважената част от исковете, възлизат на сумата от 1 457,15лв /хиляда четиристотин петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 237,50лв /хиляда двеста тридесет и седем лева и петнадесет стотинки/ дължимо съразмерно уважената част на иска /9 000лв + 1 564лв + 832,47лв или общо сумата от 11 396,47лв/, и 220лв /двеста и двадесет лева/ - разноски за внесен депозит за вещи лица, изготвили назначените по делото експертизи.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по исковете с правно основание чл.200, ал.1 КТ, независимо от тяхната основателност или неоснователност, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС сумата от 472,56лв /четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи дължимите държавни такси върху размера на първите три уважени искове, както следва: 360лв /триста и шестдесет лева/, 62,56лв /шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ и 50лв /петдесет лева/.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, които изчислени съобразно отхвърлената част на иска възлизат на сумата от 70,56лв /седемдесет лева и петдесет и шест стотинки/, както и 50лв /петдесет лева/ внесен депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на осн. чл.200 от КТ ………., ЕИК ………. гр.В……….., ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Ц. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Монтана, бул……. чрез адв.К.А. от МАК, сумата от 9 000лв /девет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на настъпване на трудовата злополука – 26.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над уважения размер до претендираният такъв от 18 000лв /осемнадесет хиляди/, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ………., ЕИК ………., ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Ц. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.М……… чрез адв.К.А. от МАК, сумата от 1 564лв /хиляда петстотин шестдесет и четири лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука на 26.07.2015г., изразяващи се в изразходвани парични средства за закупуване на „остеосинтезни средства“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2015г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА ………….., ЕИК ……….., ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Ц. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.М……… чрез адв.К.А. от МАК, сумата от 832,47лв /осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и изплатените обезщетения по общественото осигуряване за периода от 26.07.2015г. до 15.01.2017г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2017г.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ……….., ЕИК………, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Ц. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.М………. чрез адв.К.А. от МАК сумата от 1 457,15лв /хиляда четиристотин петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените от нея разноски по водене на делото, от които 1 237,15лв /хиляда двеста тридесет и седем лева и петнадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска и 220лв /двеста и двадесет лева/ - внесен депозит за изплащане на възнаграждение за вещи лица.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК Е.П.Ц. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.М…….. чрез адв.К.А. от МАК ДА ЗАПЛАТИ на ………., ЕИК …….., направените по делото разноски в размер на 70,56лв /седемдесет лева и петдесет и шест стотинки/, изчислени съобразно отхвърлената част на иска, както и 50лв /петдесет лева/ внесен депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА ………., ЕИК ……….., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр.Лом сумата от 472,56лв /четиристотин седмдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи дължимите държавни такси върху размера на първите три уважени искове, както следва: 360лв /триста и шестдесет лева/, 62,56лв /шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ и 50лв /петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: