О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 18.06.2019 год.

Ломският районен съд, І-ви състав, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2658 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Р.В.Б., ЕГН **********,***, за заплащане на неправомерно неизплатени суми по наложен запор на длъжник.

С Разпореждане от 04.01.2019 год., препис от исковата молба и приложените доказателства са изпратени на ответника за отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК и такъв е подаден, като ответникът оспорва исковете като неоснователни.

В срока за насрочване на делото в открито съдебно заседание, с молба от 04.06.2019 год., ищецът заявява отказ от предявените искове, тъй като след завеждането на делото, исковата сума му е възстановена от ЧСИ А. В.с 2 бр. платежни нареждания, които прилага. Като така, вземането му по изп.д. № 95/2016 год. На ЧСИ А. В.е изцяло погасено.

Претендира разноски в размер на 50 лв., представляващи внесената държавна такса, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, а отказът от иска е поради плащане на всички дължими суми по изпълнителното дело.

Към молбата са приложени две вносни бележки, съответни от 14.03.2019 год. и 04.06.2019 год., двете от ЧСИ А. Василева, по изп.д. № 95/Юрий Димитров.

Доколкото в случая е заявен отказ от предявените искове, не е необходимо становището на ответника.

Налице е хипотезата на чл.233 от ГПК, за прекратяване на делото.

Искането за присъждане на разноски обаче е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото; основателността на фактическите и правни твърдения, обаче, като въпрос по съществото на спора може да бъде установявана единствено с решение, следователно въпросът коя от страните е станала причина за завеждане на делото може да се реши само при разглеждане на спора по същество, т.е. само в случай, че съдебното производство бъде приключено с решение по съществото на спора. Тогава правото на страната на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор.

Редакцията на чл. 78, ал. 1 ГПК не може да бъде основание за възлагане на разноските върху ответника при прекратяване на производството, независимо от основанието за това, дори и в случай на отказ от иска поради това, че след завеждане на делото ответникът е изпълнил претендираното от него задължение; в този случай съдът преценява само наличието на отказ, а не обстоятелствата, мотивирали ищеца за този отказ.

Вярно е, че в цитираното от ищеца Определение № 626/20.08.2012 год., по ч.гр.д. № 275/2010 год., ІV ГО, ВКС е прието, че:

„В чл. 78 ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.“

Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като – както от молбата, така и от приложените към нея 2 бр. вносни бележки не се установява исковата сума да е заплатена от ответника. Т.е. не се установява правопогасяващият факт на плащане да е резултат от действия именно на ответника Община Лом, а не на трето за делото лице.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2658 по описа за 2018 година на РС – Лом, поради ОТКАЗ от предявените искове.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 50 лв., представляващи внесена държавна такса, като НЕОСНОВАЕЛНО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: