Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 124 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ************, *************, с ЕИК *********,
чрез адв. Р.Д., преупълномощена
от Адвокатско сдружение «С.,
Д. и патньори», срещу В.Т.М.,
ЕГН **********, с ИТН № 300244592226, с адрес*********, за неизпълнени
задължения по договор за
доставка на електроенергия.
Ищецът
************, гр. София посочва,
че с ответника се намират
в облигационни отношения, които
отношения се регулират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни
и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното
им приемане.
Съгласно тези
условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 19.12.2016 – 19.05.2017 год. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия
за посочения период, като е
издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както
следва:
1.
Фактура № 215928419/28.01.2017 год. – на стойност 225,10 лв., за периода 19.12.2016 год. –
18.01.2017 год.,
2.
Фактура № 217538114/27.02.2017 год. – на стойност 697,94 лв., за периода 19.01.2017 год. –
17.02.2017 год.,
3.
Фактура № 219160034/28.03.2017 год. – на стойност 516,08 лв., за периода 18.02.2017 год. –
20.03.2017 год.,
4.
Фактура № 222239780/27.05.2017 год. – на стойност 73,02 лв., за периода 21.04.2017 год. –
19.05.2017 год.,
5.
Фактура № 220486570/27.04.2017 год. – на стойност 305,05 лв., за периода 21.03.2017 год. –
20.04.2017 год.,
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали
ликвидни и изискуеми.
Сумите
са станали изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България”
АД, ведно с дължимата лихва за забава.
От своя страна, ответникът не е
изпълнил задължението си да
заплати начислената ел.енергия, като така посочените задължения в описаните в и.м. фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
За това, по искане
на ищеца, по ч.гр.д.
2686/2017 год. на ЛРС била
издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото
си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите
искове.
Иска се:
да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 1817,19 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 19.12.2016 – 19.05.2017
год.;
2. сумата от 70,16 лв.
– законна лихва за забава,
считано от 29.03.2017 год. до 06.10.2017 год., съгласно
приложената справка за възникналото
задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът е
подал писмен отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си ответникът,
чрез пълномощника си, адв.
В. И., МАК, счита исковете
за допистуми, но частично неоснователни.
Твърди, че преди
завеждането на заповедното
производство, за процесния период ответникът
е заплащал задължения за ел.енергия за посочения
клиентски номер, като на
10.02.2017 год. е сключил споразумение
с представители на ищеца за разсрочено
плащане по определени фактури, между които са и претендираните.
Като резултат от оспорването
на претендираната главница,
се оспорва и исковата претенция за лихви.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, като счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Предвид заявеното
в отговора на ответницата, съдът
е приел с доклада си по делото,
че спорът по делото е относно размера на задълженията
на ответника, както и за периода на възникването им, предвид твърдяното частично плащане.
В съдебно заседание ищецът
не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа
исковете така, както са предявени
и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй като
възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се
явява. Представлява се от адв. В. И., МАК, която
поддържа становището, изразено в писмения отговор, в т.ч. и възражението за
погасяване поради плащане на част от исковата сума, съобразно представените
доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д.№
2686/2017 г. по
описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед от 17.10.2017
год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец,
против ответника – В.Т.М., за сумата от 1887,35 лв., представляваща: 1817,19
лв. – главница – ползвана ел.енергия за периода 19.12.2016
– 19.05.2017 год., за адрес*********, клиентски номер № 300244592226, както и
70,16 лв. – лихва върху главницата за периода 29.03.2017 – 06.10.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2017 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 95,75
лв., направени по заповедното производство.
От длъжника по заповедното производство и настоящ
ответник, в срок е подадено Възражение от 03.11.2017г. и съдът, с Разпореждане
от 03.11.2017 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в
настоящото производство на 20.11.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от
съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен
за окончателен.
От приложените на л. 7 и следв.
Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото
дружество по партидата на ответника, адрес********* справка за консумацията на
клиент и издадените фактури се ода от 14.11.2012
год. до 10.06.2016 год., се установява фактурирано задължение в общ размер на 1926,99
лв. /с лихвите към датата на издаване на последната фактура/ задължения в размер на 427,68лв. /491,89 лв. с
лихвите/.
На 10.02.2017
год., между
страните е сключен споразумителен протокол по
заявление № 001018800153/10.02.2017 год., с който потребителят /ответникът В.М./
признава задължения за периода
20.10.2016 – 18.12.2016 год., за консумирана и незаплатена ел.енергия в
размер на 1027,98 лв., за кл. № 300244592226, като се
задължава да изплати дължимата главница на 6 месечни вноски, съгласно
погасителен план, в срок до 10.07.2017 год.
От заключението на вещото лице, прието като
обективно и пълно, се установява, че в
счетоводството на дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за
абонатен номер 300244592226 по
описаните фактури:
-
Фактура
№ 215928419/28.01.2017 год., за период
19.12.2016 – 18.01.2017 год., на стойност 225,10 лв.
-
Фактура
№ 217538114/27.02.2017 год., за период
19.01.2017 – 17.02.2017 год., на стойност 697,94 лв.
-
Фактура
№ 219160034/28.03.2017 год., за период
18.02.2017 – 20.03.2017 год., на стойност 516,08 лв.
-
Фактура
№ 222239780/27.05.2017 год., за период 21.04.2017 – 19.05.2017 год., на
стойност 73,02 лв.
-
Фактура
№ 220486570/27.04.2017 год., за период
21.03.2017 – 20.04.2017 год., на стойност 305,05 лв.
Общото задължение по петте фактури е 1817,19 лв.
Законната лихва върху главниците за периода
26.08.2017 – 06.10.2017 год. е 75,97 лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
заключението е изготвено от доказателствата по делото и след справка в
счетоводството на ищеца. Вземането е прехвърлено към „съдебни вземания“, тъй
като не е платено в срок. В.л. не е установило доказателства за извършени
плащания след завеждането на делото.
Представените с отговора на исковата молба
доказателства за извършени от ответника плащания са както следва:
-
Разписка
от 20.02.2017 год., за сумата от 304 лв. – без уточнено основание за плащане,
-
Разписка
от 07.03.2017 год. – за сумата от 142,00 лв., по фактура №
239900071875/10.02.2017 год., дължима до 10.03.2017 год.,
-
Разписка
от 06.04.2017 год. – за сумата от 142,00 лв., по фактура №
239900071875/10.02.2017 год., дължима до 10.04.2017 год., по план за разсрочено
плащане,
-
Разписка
от 10.05.2017 год. – за сумата от 142,00 лв., по фактура №
239900071875/10.02.2017 год., дължима до 10.05.2017 год., по план за разсрочено
плащане,
-
Разписка
от 08.06.2017 год. – за сумата от 142,00 лв., по фактура №
239900071875/10.02.2017 год., дължима до 10.06.2017 год., по план за разсрочено
плащане,
-
Разписка
от 10.07.2017 год. – за сумата от 155,99 лв., по фактура № 239900071875/10.02.2017
год., дължима до 10.07.2017 год., по план за разсрочено плащане,
-
Разписка
от 10.07.2017 год. – за сумата от
6,24 лв., по фактура № 222271782/27.05.2017 год., дължима до 22.06.2017
год.,
-
Разписка
от 10.05.2017 год. – за сумата от 100,00 лв., по фактура № 215928419/28.01.2017 год., дължима до
28.02.2017 год., с обща стойност на
фактурата – 719,18 лв., от които – 708,17 лв. – сума по фактурата и 11,01 лв. –
неустойка за просрочено плащане,
-
Разписка
от 08.06.2017 год. – за сумата
от 80,00
лв., по фактура № 215928419/28.01.2017
год., дължима до 28.02.2017 год., с обща
стойност на фактурата – 624,18 лв., от които – 619,18 лв. – сума по фактурата
и 5,51 лв. – неустойка за просрочено
плащане,
-
Разписка
от 10.07.2017 год. – за сумата от 100,00 лв., по фактура № 215928419/28.01.2017 год., дължима до
28.02.2017 год., с обща стойност на
фактурата – 549,48 лв., от които – 544,69 лв. – сума по фактурата и 4,79 лв. – неустойка за просрочено плащане,
-
Разписка
от 08.08.2017
год. – за сумата от 70,00 лв., по фактура № 215928419/28.01.2017 год., дължима до
28.02.2017 год., с обща стойност на
фактурата – 458,26 лв., от които – 449,48 лв. – сума по фактурата и 8,78 лв. – неустойка за просрочено плащане,
-
Разписка
от 07.09.2017 год. – за сумата от 166,60 лв., по фактура № 215928419/28.01.2017 год., дължима до
28.02.2017 год., с обща стойност на
фактурата – 391,72 лв., от които – 388,26 лв. – сума по фактурата и 3,46 лв. – неустойка за просрочено плащане,
-
Разписка
от 09.10.2017 год. – за сумата
от 80,00
лв., по фактура № 215928419/28.01.2017
год., дължима до 28.02.2017 год., с обща
стойност на фактурата – 228,21 лв., от които – 225,10 лв. – сума по фактурата
и 3,11 лв. – неустойка за просрочено
плащане,
В издадената от
ищеца фактура № 0223930648/27.06.2017 год., за отчетен период 20.05.2017 –
19.06.2017 год. е отразено задължение в размер на 124,48 лв. и липса на
задължения за предходен период.
Към делото е приложено като доказателство и ч.гр.д.№ 2686/2017 г., на ЛРС.
В приложеното по него Възражение по чл. 414 ГПК
ответникът е заявил, че действително дължи на ищеца суми за ел.енергия, но те
са с около 600-700 лв. по-малко, тъй като има плащания за част от претендирания период, които не са взети предвид.
Фактически ищецът
е отразил в заявлението си всички плащания по Фактура № 215928419/28.10.2017
год., с изключение на последното
– в размер на 80 лв., извършено на 09.10.2017 год.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
16.10.2017 год., към която дата задължението на ответника по посочената фактура,
след приспадане и на последното плащане вече е било 147,73 лв., а лихвата върху
него до датата на подаване на заявлението – 0,33 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на
договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.
Спорно по делото не е това, а дали ответникът
дължи посочените в исковата молба суми, доколкото последният по същество твърди
недоказаност на претенцията по размер поради извършено частично плащане по
първата от процесните фактури предиподаването
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
В случая ищецът е предявил искане:
да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 1817,19 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 19.12.2016 – 19.05.2017
год.;
2. сумата от 70,16 лв.
– законна лихва за забава,
считано от 29.03.2017 год. до 06.10.2017 год., съгласно
приложената справка за възникналото
задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното плащане на главницата.
С оглед въведените възражения, основанието на претенцията не е спорно между страните.
Оспорва се размерът на претенцията по главницата.
От предтсавеният с отговора на исковата молба Споразумителен протокол от 10.02.2017 год.
се установява, че същият касае задължения
от друг, предходен период и заплатените
от ответника в изпълнение
на споразумението суми са различни – както
по основание, така и по размер от процесните.
От заключението на вещото лице, прието като
обективно и пълно, се установява, че в
счетоводството на дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за
абонатен номер 300244592226 по
описаните фактури:
-
Фактура
№ 215928419/28.01.2017 год., за период
19.12.2016 – 18.01.2017 год., на стойност 225,10 лв.
-
Фактура
№ 217538114/27.02.2017 год., за период
19.01.2017 – 17.02.2017 год., на стойност 697,94 лв.
-
Фактура
№ 219160034/28.03.2017 год., за период
18.02.2017 – 20.03.2017 год., на стойност 516,08 лв.
-
Фактура
№ 222239780/27.05.2017 год., за период 21.04.2017 – 19.05.2017 год., на
стойност 73,02 лв.
-
Фактура
№ 220486570/27.04.2017 год., за период
21.03.2017 – 20.04.2017 год., на стойност 305,05 лв.
Общото задължение по петте фактури е 1817,19 лв.
Законната лихва върху главниците за периода
26.08.2017 – 06.10.2017 год. е 75,97 лв.
С оглед установеното плащане по Фактура №
215928419/28.10.2017 год. – в размер на
80 лв., извършено на 09.10.2017 год., което не е било взето предвид от
ищеца, то следва да бъде отчетено от съда.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
16.10.2017 год., към която дата задължението на ответника по посочената
фактура, след приспадане и на последното плащане вече е не било 225,10 лв., а
147,73 лв., като лихвата върху него до датата на подаване на заявлението – 0,33
лв., изчислени с помощта на електронен лихвен калкулатор за законна лихва, а не
както е установено от вещото лице – 2,63 лв.
Ето
защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в
размер на 1739,82 по отношение на главницата, над който да се отхвърли като
неоснователен – погасен чрез плащане преди завеждането на делото до
първоначално претендирания размер от1817,18 лв., за
разликата от 77,37 лв.
Предвид
установеното, лихвите върху главницата са в размер на 73,67 лв., а не както е
установило вещото лице – 75,97 лв.
Тъй
като ищецът претендира по-нисък размер на лихвата за забава, а именно 70,16
лв., претенцията му следва да се уважи в пълен размер.
При този изход на спора страните си дължат
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото са в общ размер на 420,69 лв.
Ответникът от своя
страна е ангажирал доказателства за направени разноски за процесуално
представителство и защита в размер на 300 лв.
95,90% от
предявените искове са уважени, съответно – 4,10% - отхвърлени.
Ответникът ще
следва да заплати на ищеца 403,44 лв. – разноски съобразно уважената част от
исковете.
От своя страна,
ищецът дължи на ответника 12,30 лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
При служебно
извършена от съда компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца 391,14 лв. – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция по
исковото и по заповедното производство.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на ************, ***********, с ЕИК *********, сумата 1809,98 лв., от които:
1. сумата от 1739,82 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 19.12.2016 – 19.05.2017
год.;
2. сумата от 70,16 лв.
– законна лихва за забава,
считано от 29.03.2017 год. до 06.10.2017 год., съгласно
приложената справка за възникналото
задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното
плащане на главницата, за които по ч.гр.д.№ 2686/2017 г. по описа на
Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК
Заповед от 17.10.2017 год., за изпълнение на парично задължение, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ************,
************, с ЕИК *********, срещу В.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за главницата над уваженият размер от 1739,82 лв., до претендираният размер от
1817,19 лв. за
използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 19.12.2016 – 19.05.2017 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ************,
************, с
ЕИК
*********, деловодни
разноски за заповедното и исковото
производство, общ в размер на 391,14 лв. /триста деветдесет и един лева, 14 ст./.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен
съдия: