Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 158 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са
обективно съединени искове от «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, **********, ЕИК
*********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и
патньори», срещу Л.В.З., ЕГН **********, с ИТН № **********, с адрес:*********
за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.
Ищецът
«ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, посочва, че с ответника
се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е
необходимо изричното им приемане.
Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия на ответника за процесния период – 08.04.2017 – 07.08.2017
год. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за посочения период, като
е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:
1.
Фактура № 221707375/17.05.2017 год. – на стойност 220,85
лв., за периода 08.04.2017 год. – 08.05.2017 год.,
2.
Фактура № 223246327/15.06.2017 год. – на стойност 193,16
лв., за периода 09.05.2017 год. – 07.06.2017 год.,
3.
Фактура № 225019625/14.07.2017 год. – на стойност 162,61
лв., за периода 08.06.2017 год. – 07.07.2017 год.,
4.
Фактура № 226608652/16.08.2017 год. – на стойност 49,91
лв., за периода 08.07.2017 год. – 07.08.2017 год.,
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
Сумите
са станали изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България”
АД, ведно с дължимата лихва за забава.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати начислената ел.енергия, като така посочените задължения в описаните
в и.м. фактури са станали ликвидни и изискуеми.
За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 2688/2017 год. на ЛРС
била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от
правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите искове.
Иска се:
да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената
заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 626,53 лв. – главница
за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 08.04.2017 –
07.08.2017 год.;
2. сумата от 14,61 лв. – законна лихва за забава, считано от 13.06.2017
год. до 06.10.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото
задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./
до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът
не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В
писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Претендира разноски,
като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Л.В.З. се явява лично. Признава иска, като твърди, че причините
за изпадането му в забава са социални.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство
ч.гр.д. № 2688/2017 г. на ЛРС.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от
ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1
ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за
признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след
проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410
ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е
оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност
за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че
в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да
укаже, че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на
чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на
иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни.
Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна
доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след
депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото
производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично –
в общ размер на 245 лв., от които 83 лв. за заповедното производство и 162 лв.
за исковото производство и се представя списък по чл. 80 ГПК.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК,
съдът
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.З., ЕГН **********, с ИТН № **********, с адрес:*********,
ДЪЛЖИ «ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, **********, ЕИК *********, СУМАТА от 641,14 лв. /шестстотин четиридесет и един лв., 14 ст./, от които: 1./ сумата от 626,53 лв.
– главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за
периода 08.04.2017 – 07.08.2017 год.; 2./ сумата от 14,61 лв. – законна лихва за забава, считано от 13.06.2017 год. до
06.10.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното
плащане на главницата, за които суми в
полза на ищеца е издадена Заповед № 2082 за изпълнение на парично заделжение по
чл. 410 ГПК от 17.10.2017 год. по ч.гр.д. № 2688/2017 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА Л.В.З.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
«ЧЕЗ Електро България» АД, **********, ЕИК *********, направните във връзка с делото разноски за
тази инстанция в общ размер на 245,00 лв., от които разноски в производството по
установителните искове – 162,00 лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 2688/2017 год. на ЛРС, в размер на 83,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: