Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 03.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 548 по описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание – чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 3, ал. 5 ЗАЗ /ред. ДВ, бр. 13/2007
год./
Предявени
са искове от Т.Г.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. Н. К., МАК, срещу: М.М.Н.,
ЕГН ********** и С.Ц.С., ЕГН **********,***,
за установяване в отношенията между страните, че сключеният между
двамата ответници договор за наем няма действие, а има действие сключеният
между трето лице и ищеца аренден договор.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 18.05.2011 год. В.Г.П., като
един от наследниците на Г.П. Т., б.ж. на гр. Брусарци, е сключила с арендатора
– отв. М.Н. договор за аренда по отношение на два земеделски имота, находящи се
в землището на с. Одоровци, обл. Монтана – полска култура от 14,00 дка, имот 0
101007 и полска култура от 6,00 дка, имот № 11430 дка, за срок от седем
стопански години. Договорът е вписан в Сл.вп. Лом на 06.07.2011 год.
На 10.09.2015 год. В.Г.П.
дарила на ищеца притежаваните от нея идеални части по отношение на двата имота.
Последният я заместил като арендодател в описаният по-горе договор по силата на
закона – чл. 17, ал. 2 ЗАЗ.
На 15.09.2015 год.
Ищецът сключил аренден договор за тези два имота с друг от наследниците – В.Г.П.
– за 30 стопански години. Договорът бил вписан в Сл.вп. Лом на 16.09.2015 год.
Въпреки наличието
на това вписване, на 05.07.2016 год. Страните сключили анекс към сключеният от
праводателката на ищеца аренден договор, с който анекс продължили действието му
с още 20 стопански години, считано от 01.10.2017 год.
Тъй като в случая
са налице два последователни договора, за един и същи имот и при съвпадащ
период, в случая ще има предимство този, който е вписан по-рано. Анексът е
сключен при наличие на вече вписаният договор за аренда, по който страна е
ищецът.
За това моли съда да
постанови решение, с което:
Да признае за установено
по отношение на ответниците, че сключеният между тях анекс от 05.07.2016 год.,
към договор за аренда от 18.05.2011 год., по отношение на два земеделски имота, находящи
се в землището на с. Одоровци, обл. Монтана – полска култура от 14,00 дка, имот
0 101007 и полска култура от 6,00 дка, имот № 11430 дка, нямат действие, считано от стопанската
2018/2019 год., и следващите, до стопанската 2037/2038 год., по отношение на
тези имоти.
Иска се, на осн. чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, да се постанови
заличаване на извършеното вписване на процесния анекс.
Претендират се и направените във връзка с делото разноски.
Общ писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подали двамата ответници, чрез пълномощника си,
адв. Ц. Д., МАК.
В отговора си, ответниците оспорват
иска изцяло, като твърдят, че сключеният между тях анекс е валиден и е породил
правно действие.
С доклада си по
делото съдът е приел, че между страните не е спорно наличието на сключен анекс
към договор за аренда между двамата ответници, с който е продължен срокът на
действие на договора за аренда, сключен от
праводателката на ищеца. Не е спорно също, че за процесните земеделски
земи има сключен втори, аренден договор, по който арендатор е ищеца.
Спори се кой от
двата договора е валиден, доколкото анекса, с който е продължен срока на първия
наемен договор е вписан след арендния договор на ищеца.
Страните са редовно призовани за
първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява. Представлява се от адв. Н. К., МАК, който
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като счита претенциите за
основателни и доказани. Претендира разноски.
Ответниците, редовно призовани не се явяват, представляват
се от адв. Ц. Д., МАК, която пледира за отхвърляне на иска, като неоснователен.
Твърди, че те изпълняват коректно поетите с договора задължения, поради което и
няма законово основание за промяна на съществуващото състояние. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
С Аренден договор от 18.05.2011 год.,
вписан в Сл.вп. – Лом – дв.вх.рег. № 5426/07.06.2011 год., Акт № 101, т. 11, третото лице В.Г.П. от гр. Лом, като
арендодател, отдала под аренда на първия ответник – М.М.Н. ***, два земеделски
имота в землището на с. Одоровци, обл.
Монтана – нива от 14,000 дка, имот № 101007
и - нива от 6,000 дка – имот № 114030,
за срок от седем стопански години, считано от стопанската 2011/2012 год. за ц. 14 лв./дка или в натура – 40 кг/дка
пшеница, платими в срок до 30.12. на текущата календарна година.
С Аренден договор от 15.09.2015 год., вписан
в Сл.вп. – Лом – дв.вх.рег. № 6952/16.09.2015
год., Акт № 167, т. 7, третото лице В.Г.П. от гр. Лом, като арендодател отдала под аренда на ищеца Т.Г.П.,
двата процесни земеделски имота, за
срок от 30 години, без да е посочена начална година на действието му, но с
посочване, че договорът влиза в сила от 01.10.2018 год., за ц. от 15 лв./дка,
платими след края на стопанската година, за която се дължи.
С Анекс от 05.07.2016 год., вписан в
Сл.вп. – Лом – дв.вх.рег. № 4113/05.07.2016
год., Акт № 220, т. 8, към Договор за аренда на земеделска земя от 18.05.2011
год., вписан в Сл.вп. – Лом – дв.вх.рег. № 5426/07.06.2011 год., акт № 11, т. 14, вторият ответник, С.Ц.С., като нов
собственик на имотите по договора, от една страна и отв. М.М.Н., чрез
пълномощника си Ц.С.Г. – от друга, като арендатор, се уговорили, че считано от 01.10.2017 год., срокът на
договора за аренда се удължава с още 20 години, а арендното плащане се
увеличава на 20 лв./дка, за стопанската 2017/2018 год.
В приложените с
исковата молба скици на двата имота е отразено, че тези имоти са възстановени
на Г.П. Т. с Решение № 20Д/15.06.1995 год.
и на С.Ц.С., по силата на нотариален акт за дарение.
От удостоверението
за наследници на Г.П. Т., б.ж. на с. Буковец, обл. Монтана, поч. 30.10.2002
год., се установява, че той има трима
наследници по закон от първи ред – две дъщери /А.Г.В. и В.Г.П./ и син – П.Г.П.,
поч. 22.11.2011 год., чиито наследници /внуци/ са В.Г.П. и ищецът Т.Г.П..
Видно от
приложеният Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, т. ХVІІ, рег. №
8738, д. № 1374/10.09.2015 год., на нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, две от
съсобственичките – А.Г.В. и В.Г.П. са дарили на втория ответник, С.Ц.С., собствените си 2/3 ид.ч. от двата имота
- № 101007 и № 114030, в землището на с. Одоровци, обл. Монтана.
От
правна страна:
Иска се от съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че сключеният между тях
анекс от 05.07.2016 год., към договор за аренда от 18.05.2011 год., по
отношение на два
земеделски имота, находящи се в землището на с. Одоровци, обл. Монтана – полска
култура от 14,00 дка, имот № 101007 и полска култура от 6,00 дка, имот № 11430
дка, нямат действие,
считано от стопанската 2018/2019 год., и следващите, до стопанската 2037/2038
год., по отношение на тези имоти.
Исковете са
допустими. С оглед твърденията, че интересите му са засегнати от сключения
между ответниците анекс, е налице за ищеца правен интерес от предявяване на
иска за по чл. 124, ал. 1 ГПК за установено в отношенията между страните, че
между ответниците не съществува договорно правоотношение, основано на сключения
между тях договор за аренда и анекс към него, който интерес се обуславя от
това, че при успешното провеждане на иска, ще има действие договора за аренда,
по който ищецът е страна.
Разгледани по
същество, исковете са основателни.
По отношение възможността и
предпоставките за изменение на договора приложима е разпоредбата на чл.16,
ал.1, изр.1 ЗАЗ, предвиждаща, че изменение на арендния
договор може да бъде извършвано само при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните
са се ръководили
при уреждане на отношенията си, имащо
за последица очевидно несъответствие между
поетите от тях задължения.
В изр.2-ро на
същата разпоредба законодателят изрично е предвидил, че изменението не може да засяга договорения срок. В
конкретния случай, със сключения на 05.07.2016 год. анекс между ответниците, се
променят срока на договора като същият се удължава за още 20 стопански години,
а също и цената, която се увеличава, считано от 01.10.2017 год.
С оглед въведената
от законодателя забрана за изменение на арендния
договор в частта относно срока, настоящият съдебен състав намира, че сключеният
между ответниците анекс не представлява изменение на договора от 18.05.2011
год. по смисъла на чл.16 ЗАЗ, а е продължаване на арендния
договор по смисъла на чл.18 ЗАЗ.
В ал.1-ва на посочената
разпоредба изрично е въведено изискване
относно формата
за действителност, в която следва да стане
продължаването на договора за аренда -
писмена с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване
на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната общинска
служба по земеделие.
Разпоредбата на
ал.2 на чл.18 ЗАЗ предвижда, че предложението за продължаване на договора следва
да се отправи
най-късно до изтичане на деветия
месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за
аренда.
Така въведените от
законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на
същото, както и относно формата и вписването, водят до извода, че по своята
правна същност юридическият факт на продължаването на арендния
договор е приравнен на сключването на
нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв.
Изрично въведеното
от законодателя изискване за ново вписване
на продължаването на договора за аренда предполага
при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта
да се взема предвид датата, на която е извършено това ново вписване, а не
датата на вписване на първоначалния аренден договор.
В конкретния случай
сключеният аренден договор между ищеца и един от
съсобствениците – В.Г.П. е вписан в Службата по вписванията на 16.09.2015 год.,
а сключеният между ответниците анекс, с който е продължен арендния
договор от 2011 год., е вписан на 05.07.2016 год. Съобразно разпоредбата на
чл.3, ал.5 ЗАЗ /ред. ДВ, бр.13/2007 год./, действаща към момента, анексът не
може да бъде противопоставен на ищеца, в качеството на арендатор по договор за аренда, сключен
със съсобственик на същия имот,
който е бил вписан по-рано в службата по вписванията.
Вярно е, че съгл.
сега действащата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в сила от 07.02.2017 год.,
договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване
може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято
собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице,
упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от
50 на сто идеални части от съсобствения имот. От доказателствата по делото
/удостоверение за наследници и нотариален акт за дарение/ се установява, че
ищецът като съсобственик и арендодателят му В.П. притежават общо 1/3 ид.ч. от
имотите, а вторият ответник притежава 2/3 ид.ч. – т.е. 66,67 % от
собствеността, но арендният договор, от който черпи права ищецът, а и
оспорваният анекс са сключени преди влизането в сила на тази норма и към
момента на сключването им такова изискване не е било въведено от законодателя.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са въвели в процеса насрещни
искания, основани на сега действащата разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че след като ищецът е с
предимство в конкуриращите се съглашения, то се явява основателна претенцията
му за отричане права на ответника М.М.Н.,
произтичащи от сключен на 05.07.2016 год. между нея като арендатор и отв. С.Ц.С.
като арендодател Анекс, вписан на 05.07.2016 год., към
договор за аренда на земеделска земя от 18.05.2011 год., вписан на 07.06.2011
год. в Агенция по вписванията, Служба по вписванията, гр. Лом.
За това, предявения
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
След като ищецът е
с предимство в конкуриращите се съглашения, то се явява основателна и претенцията
му за отричане права на ответниците произтичащи от сключен договор за аренда на
земеделска земя и анекса от 2016г. към
него в Агенция по вписванията, Служба по вписванията, гр.Лом.
Като правна
последица от уважаването на предявения иск и предвид изричното препращане на
чл. 88 ЗКИР, на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменено и извършеното
вписване от Служба по вписванията, гр.Лом
на Анекса към Договор за
аренда на 18.05.2011г., вписан в Службата по вписванията към РС Лом, с вх.№5426/07.06.2011г.,
акт №11, том ХIV с нотариално заверен подпис с рег.№4530/18.05.2011г.
от регистъра на С. С. – нотариус с рег.№ 577 в РНК, с район на действие РС – Лом,
който анекс е сключен между С.Ц.С., ЕГН **********,*** и М.М.Н.,
ЕГН **********,***, на 05.07.2016г., вписан
в Службата по вписванията Лом на 05.07.2016г. с вх.№4113/05.07.2016г., акт №
220, том VІІІ, с нотариално заварен подпис с
рег.№6742/05.07.2016г. от регистъра на С. С. – нотариус с рег.№ 577 в РНК, с
район на действие РС – Лом.
Предвид изхода от
делото, доколкото страните претендират разноски
и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените
от него разноски по делото за процесуално представителство и защита пред тази
инстанция, общо в размер на 500 лв., или по 250 лв. – всеки от тях.
Мотивиран от
горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
осн. чл. 124 ГПК, в
отношенията между М.М.Н., ЕГН ********** и С.Ц.С., ЕГН **********,***, че
сключеният между тях АНЕКС към Договор за
аренда от 18.05.2011г., вписан в Службата по вписванията към РС Лом, с
вх.№5426/07.06.2011г., акт №11, том ХIV с нотариално заверен
подпис с рег.№4530/18.05.2011г. от регистъра на С. С. – нотариус с рег.№ 577 в
РНК, с район на действие РС – Лом, който анекс е сключен между С.Ц.С., ЕГН **********,*** и М.М.Н.,
ЕГН **********,***, на 05.07.2016г., и е
вписан в Службата по вписванията Лом на 05.07.2016г. с вх.№4113/05.07.2016г.,
акт № 220, том VІІІ, с нотариално заварен подпис с
рег.№6742/05.07.2016г. от регистъра на С. С. – нотариус с рег.№ 577 в РНК, с
район на действие РС – Лом, няма действие
за стопанската 2018/2019 год. – 2037/2038 год. по отношение на следните два земеделски имота в
землището на с. Одоровци, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 53401: 1/ ПОЛСКА КУЛТУРА от 14,000 дка, трета категория,
имот № 101007, м. Чернополско, при съседи: - имот № 101027, - имот № 101008,
- имот № 000025, полски път, - имот № 101006, - имот № 101029, - имот № 101028;
2/ - ПОЛСКА КУЛТУРА от 6,000 дка, трета
категория, м. Ливадето, имот № 114030, при съседи: - Землищна граница, - имот
№ 114031, - имот № 114008, - имот № 114039.
ОТМЕНЯ на осн. чл.88 от ЗКИР във вр.
с чл. 537, ал. 2, изр. последно от
ГПК вписването
на Анекса сключен между С.Ц.С.,
ЕГН **********,*** и М.М.Н., ЕГН **********,***, на 05.07.2016г., вписан в Службата по
вписванията Лом на 05.07.2016г. с вх.№4113/05.07.2016г., акт № 220, том VІІІ, с нотариално заварен подпис с
рег.№6742/05.07.2016г. от регистъра на С. С. – нотариус с рег.№ 577 в РНК, с
район на действие РС – Лом, към Договор за аренда на 18.05.2011г., вписан в
Службата по вписванията към РС Лом, с вх.№5426/07.06.2011г., акт №11, том ХIV с нотариално заверен подпис с
рег.№4530/18.05.2011г. от регистъра на С. С. – нотариус с рег.№ 577 в РНК, с
район на действие РС – Лом, поради
несъществуване на вписаното обстоятелство.
ОСЪЖДА М.М.Н.,
ЕГН ********** и С.Ц.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на Т.Г.П., ЕГН **********,***,
по 250,00 лв., представляващи
направените по делото разноски за тази инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до
страните за обявяването му.
Районен
съдия: